Светослав Пинтев
Червената медийна армия и присъдружните им тролове за нула време наложиха у нас понятието „джендър“, което безогледно се използва за целите на антиевропейската пропаганда. А е добре да се вгледат в своите редици, да се взрат в историята си, дори в „Паметника на Съветската армия“, където съветски войник и българския му другар-работник се държат нежно, вплели пръсти, да разгледат снимките на видни социалистически водачи от последните години, припичащи се на шезлонги, милите фотографии на Путин и Медведев. От тях е видно, че много често
джендърът обикновено е социалист
Истанбулската конвенция също е дело на европейските социалисти, нали така? Което не пречи на нашите, които се кичат с това име, да се нахвърлят като глутница на делото на колегите си, по което са работили и техни евродепутати.
Разпространяват с огромно настървение един смайващ текст, че Истанбулската конвенция била „вавилонска конспирация“. Той започва така: „На „джендърите“ откровено не им пука ни за жени, ни за дом, ни за борба с насилието. Единственото, което ги води е омразата към мъжа“. Авторът е абсолютно прав, ако погледнем на нещата исторически. Само дето омразата там е срещу всички хора , ако трябва да бъдем точни.
Именно най-големите сатрапи, избили милиони са
пионерите на мъжката целувка
Тази ритуална и сакрална целувка я има и при мафията, а това никак не е случайност.
Да припомним, че в Италия полицейски информатор обвини бившия италиански премиер Джулио Андреоти в "целувка по устата в знак на почит" с капо ди тути капи на Коза ностра Салваторе (Тото) Риина на тайна среща през 1987 г. Това коства големи неприятности на прочутия политик. Снимката не се появи, разбира се.
В Русия, както впрочем и в Сицилия, целувката по устата между мъже е вековна традиция. Тя става изключително популярна сред големите играчи, защото значението й е недвусмислено: „Ние сме си по-близки от семейство, по близки от любовници, защото ни свързват страшни тайни“.
Всъщност в новата история
този обичай е въведен от самия Сталин
Нищо чудно, че последователите му така безпрекословно спазват традицията.
Сталин целува по устните мъртвия Ленин, свидетелства Надежда Крупская, твърди авторът на световния бестселър "Сталин. Пътят към властта“ Стивън Коткин.
Понякога
целувката се дарява и на „класовия враг“
Ако вождът така е преценил и е пийнал повечко. Твърде любопитна случка, доверена му от писателя Валентин Катаев през 1978 г., разказва Владимир Фьодоров в документалната си книга „Отделът на дявола“. Поводът да я разкаже е тезата, че прототип на Воланд, т.е. Сатаната, от „Майстора и Маргарита“ на Булгаков, не е никой друг, а самият Сталин. Ето какво пише Владимир Фьодоров:
„Приятелят на Булгаков , В. С. Булит, посланик на САЩ в Москва, между другото, свързан с Фройд, обича да организира разкошни приеми, за които говори цяла Москва. Изключително здрав физически, понякога, той прекарва цели нощи в пиене със Сталин. След подобен запой американецът доверява на Булгаков,, че диктаторът го целунал в устата и в този момент той усетил в дъха му смрадта на отвъдното. Писателят разбрал, че не е единственият, който смята Сталин за
въплъщение на Злото“
Това обяснява много неща, нали? Макар да изпадаме в нездрав мистицизъм, както се изразяваха сталиновите цензори.
Кой не помни как щедро целуваше в устата вождът на СССР Леонид Брежнев при срещите си с по-малките вождчета. Емблематични са снимките му как се мляска с Ерик Хонекер, с Густав Хусак, но и тези с Тодор Живков не им отстъпват. На една снимка даже съветският другар сякаш наистина е хванал Тато за топките.
На тази целувка даже и викаха „троен Брежнев" - по една на двете бузи и една дълга по устата. Интересното е , че има и изключения. Чаушеску например се правеше на гнуслив, а и политически нещо се цепеше. И свърши най-зле.
Казват, че кубинският лидер Фидел Кастро, който си падаше твърде силно по жени и очевидно не оценявал подобаващо политическата целесъобразност, слизал на летището в София с пура в устата. Да не му хрумне на Тато да го целува. Номерът минал и го направил и при срещата си с Брежнев.
"Зависи от далаверата, ако далаверата е много голяма и целувката е по-страстна, по-любвеобилна... пред нас се целуваха уста в уста", каза фотографът Емил Иванов, който е придружавал Тодор Живков и заснел десетки горещите целувки в едно интервю. Той доверява, че е имало специален начин, по който тези целувки е трябвало да бъдат заснемани.
Така се закрепвало „всестранното сближаване“ със СССР още, когато Живков търси начин да превърне НРБ в шестнайсета република на СССР, за да затвърди и засили властта си.
Апогеят на традицията е при Леонид Илич
Ето и един цитат от dw.com, който чудесно илюстрира тази ситуация:
„На една от многобройните българо-съветски срещи на върха господарят Брежнев и слугата Живков решават, че още до 1970 г. делът на Съветския съюз в българската външна търговия трябва да достигне 60%, а относителният дял на капиталистическите страни да спадне от 23 на 15%. Стоянов и Лефтеров смятат, че много показателна за решимостта на БКП да предаде България на СССР е била атмосферата, в която са протичали двустранните обсъждания за начините и етапите на ликвидиране на самостоятелността на българската държава и превръщането ѝ в редова съветска република.
Тодор Живков споделя: „Даже такава атмосфера се създаде, че накрая, при раздялата, някои съветски другари и някои наши другари се просълзиха”. А заместник-председателят на Министерския съвет Живко Живков добавя: „Беше всеобщо целуване”.