Какво направихме с децата си - големите планират да се махнат от родината, а малките - самоубийството си

Страшният въпрос от отвъдното - защо 11-годишният Вени сложи край на живота си със сачми за глигани?

Светослав Пинтев

„Мамо, тате, сбогом, обичам ви! Отивам на едно по-хубаво място и ще ви чакам там“, гласи едно от прощалните послания,  които 11-годишният Венислав от Стрелча отправя към родителите си 

преди да се самоубие с ловна пушка

 Поне така твърдят медиите. 
Защо едно българско дете сложи край на живота си със сачми за глигани? Какво го е накарало да насочи дулото, да натисне спусъка, да взриви главата си с металните топчета, предназначени за едър дивеч?
 Та това детенце още не е започнало да живее, защо реши, че е време да си отива? И то по такъв ужасен начин… Малко по късно възрастен мъж стреля и уби човек пред тотото в Костенец, друг рани. Едно място, откъдето често минавам и аз с децата си, между другото.
  Толкова психарска страна ли създадохме , че допускаме обществото ни да е арена на реален и безкраен филм на ужасите. Можем ли да спрем всичко това? Как?
От източници в следствието се разбра също, че самоубийството на Венислав е извършено 

като по учебник

 Т.е момчето е видяло отнякъде как се прави всичко- стъпка по стъпка, най-вероятно в клип или филм, както смятат експертите. Това ли са учебниците, по които допускаме да учат децата ни. Ние някакви изроди ли сме? Кога се превърнахме в такива уродливи чудовища, отворили такива учебници пред „онези малките“.  Защо?
Взетите натривки от краката му  са доказали, че момчето е натиснало спусъка на оръжието с палеца на крака си. Тялото на Венислав беше открито в понеделник следобед в спалнята на родителите му, малко след като е сложил край на живота си със законно притежаваната ловна пушка Иж , 12 калибър, собственост на неговия баща. 
Как ви звучат тези подробности, които винаги съпътстват полицейския оглед. Особено, когато се отнасят за дете?
Говорителят на главния прокурор Румяна Арнаудова съобщи във вторник, че самоубийството е било много старателно и внимателно планирано. Чували ли сте нещо по-страшно, нещо сравнимо по ужас с това? Самоубийство, планирано в подробности от едно дете, което е само на 11.

Какво се случва с нас, хора? 

Какво направихме с децата си?
 По големите от тях планират как да се махнат завинаги от родината и много родители ги насърчават. Те си знаят защо и не можем да ги виним. Нали виждаме какво се случва с много от останалите тук.
Наистина страшно е обаче, когато хладнокръвно и с някаква зловеща предопределеност хлапетата изчислят как  точно да отлетят в небето като от коприна, за да не живеят тук и сега, да не живеят в днешна България. Може и да не си мислят точно това в последните си мигове, но такова е посланието от отвъдното, което достига до нас. Зловещо и много страшно послание. 
Решимостта и самообладанието на едно 11 годишно дете да планира собствения си край са наистина предупреждение от отвъдното за  всички нас. Те са зловещ белег за това колко болно е обществото ни, колко натрупана вина  имаме в душите си. Най-страшната вина-пред собствените ни деца.
Все едно какви точно са мотивите за самоубийството на Венислав, следствието досега не  е излязло с водеща версия.  Ако е играл на отвратителната руска 

игра „Син кит“, създадена , за да убива деца

, ние вкупом сме виновни, че тя нахлува през екраните на компютрите им. Май така ще се окаже, както сочат последните данни. Как позволихме на някакви изроди да зомбират малките от хиляди километри. Та утре някой идиот може да реши да унищожи всичките ни деца и невидими ръце да ги сграбчат през екраните. Това ли чакаме? 
Ако Венислав просто не е намирал смисъл да живее тук и сега, защото не е виждал хоризонти пред себе си, пак всички ние сме виновни. Ако е бленувал за по хубавия свят, пак сме на подсъдимата скамейка. 
Психолозите впрочем отдавна предупреждават, че неволното идеализиране на смъртта от възрастните, случайни репликите за „онзи“ свят без болка и страдание, в който хората просто се пренасят, отлитат, са начин да се създадат суицидни наклонности у детето, което ги е чуло.  Това трябва да се знае и помни от всеки родител. Дори не можем да си представим колко лесно е да посеем семената на гибелната страст за самоунищожение в душите на малките от най-ранна детска възраст, без да подозираме кога и как те могат да поникнат.
Така или иначе българите от всички поколения носим огромна вина към децата си. Особено

 тези, които битуват в политическия и икономическия живот

 Те трябва наистина да се спрат, да си направят равносметка и да решат дали искат това за страната си и за семействата си, защото последните могат наистина да отидат да живеят в чужбина, но не могат да избегнат последствията от кошмарния филм. 
 Напоследък често си мисля за онези политици, магистрати, висши чиновници, назначени бизнесмени, които вече три десетилетия крадат, лъжат и грабят страната си, продават я на чужди интереси, дали  го правят само от алчност. Не вярвам да е така.
Питам се дали не го правят в името на децата си, да осигурят родата до девето коляно, за да са изпълнили някакъв своеобразен дълг към потомството, загнезден в главите им.  Дали си мислят, че така поне тях ще направят щастливи. И не си ли дават сметка колко глупаво и гибелно е това  именно за тях. Това  е 

истинският път към Ада

  Добре е да знаят,  че постигат точно обратното, ще  направят дълбоко нещастни потомците си, защото щастието не можеш да го изградиш върху основата на хиляди нещастия и то да оцелее дълго. Не става, защото законите на съдбата са неумолими.  Рано или късно захаросаният им свят ще пропадне надолу като в изгнил селски нужник.  Барабар с автомобилите „Майбах“  и морските резиденции.
И нищо няма да може да спаси от ужасните последствия и скърцането със зъби  наследниците на онези, избрани от хората, за да ги направят по щастливи, а страната им по-нормална, които са ни хвърли в блатото. 
Дали те са чували за родовото проклятие, за което древните елини така добре са знаели и оставили в преданията. То е реалност… Нека прочетат и да помислят. За онзи мъж на име Тантал, които нахранил боговете с месото на едно дете. За Танталовите мъки, за родовото проклятие над него и Пелопс.  За потомъка му Агамемнон и неговата съдба, за неговата смърт от ръката на жена му Клитемнестра и нейния любовник, за сина им Орест, който убива майка си. Орест пък го преследват неумолимите богини на отмъщението Ериниите. Около главите им се виели отровни змии, очите им святкали от страшен гняв.