Истини и изводи от холандските избори

Може би основната причина за растящата самоувереност на ислямистите е убеждението, че времето е на тяхна страна - това поне сочат демографските данни

Алекс Алексиев

Алекс Алексиев

Може би основната причина за растящата самоувереност на ислямистите е убеждението, че времето е на тяхна страна - това поне сочат демографските данни

Алекс Алексиев, bulgariaanalytica.org

Изборите, които Холандия проведе на 15 март, бяха  прогласени из цяла Европа и по света за грандиозна битка между силите на популисткото зло, в лицето на Герт Вилдерс и неговата Партия на свободата (PVV) и повечето останали партии в пъстрата дружина на холандската електорална политика. Победата на Народната партия за свобода и демокрация (VVD) на премиера Марк Рюте (която загуби 20% от депутатските си места) над PVV на Вилдерс (който пък добави 25%), бе посрещната възторжено от целия политически спектър като монументално поражение на популизма и голям триумф за Европа. В действителност, това изобщо не е така и ако медийното отразяване успя да покаже нещо, то е, че европейската преса, която много прилича на американските мейнстрийм медии, е започнала да върти ежедневно една и съща грамофонна плоча. Медиите на стария континент ги бива само в демонстрирането на своите  ограничени пристрастия, но са по-скоро безполезни в подпомагането да разберем накъде върви Европа. Защото тези избори действително ще имат някои дълбоки последствия за бъдещето не само на Холандия, но и на цяла Европа, които последствия бяха почти напълно пропуснати в тоновете мастило, изписано в следизборните партийни дисекции.

Две неща се открояват от пръв поглед. Една открито ислямистка партия успя да влезе в парламента на една европейска държава още при своя първи опит и вероятно в резултат на това, обичайният политически дом на мюсюлманите в Европа досега – социалистическата левица, претърпя тежка загуба, като Партията на труда загуби 29 от своите 38 места в парламента. Това е промяна на парадигмата, документираща

нарастването на политическия ислям в Европа

и почти сигурно налага една нова и тревожна тенденция.

Ислямистката партия се нарича Denk (което означава „мисля“ на холандски и „равенство“ на турски) и е основана от бивши парламентаристи от Партията на труда, които са етнически турци. Denk е не по-малко радикална от Партията на справедливостта и развитието на Ердоган, на която Denk твърди, че е филиал. Те открито отхвърлят интеграцията, тази  изхабена мантра на левицата, като форма на расизъм, а вместо това се застъпват за приемането на мюсюлманите и тяхната култура, каквито са. С цел да се възползват от младежкото мнозинство на мигрантите, от  Denk призовават за гласуване на 16-годишна възраст и контрол на местната власт от местното мнозинство, като по този начин ще се солидаризират съществуващите предимно мюсюлмански паралелни общества в холандските градове с голямо мюсюлманско население, като Ротердам, Амстердам. Хага и Утрехт. Denk освен това призовават за регистри на расистите и ислямофобите, което ще дисквалифицира регистрираните от заемане на публични постове. Ислямистката партия иска да има имами във всички училища, болници и сред военните, чието образование да се заплаща от държавата, но без никаква намеса на държавата в учебната програма.

Denk също имат идеи за външната политика, които са тясно свързани с тези на Ердоган. Те призовават за политики на ЕС, които са про-палестински и антиамерикански и, разбира се, категорично отричат, че е имало арменски геноцид.

Denk е партия, която съществува едва от шест месеца, а вече успя да събере 205000 гласа на изборите. Като се има предвид, че 1 милион холандски граждани са от турски и марокански произход, нейните перспективи изглеждат блестящи. Това ни води към въпроса - кое кара мюсюлманите, които в много случаи са живели голямата част от живота си в либералните европейски общества, да гласуват за партия, която открито отхвърля европейските норми и ценности. Наистина е озадачаващ фактът, че 60% от германските турци и 70% от техните етнически сънародници в Холандия гласуваха за Ердоган в последните избори, докато той систематично демонтираше онова, което беше останало от турската демокрация. Най-обезпокоителното сред всичко казано тук е простичкият въпрос, който европейските правителства никога не се осмеляват да зададат в щастливите дискусии за интеграция.

Какво ще се случи в Европа, ако се окаже, че нейните мюсюлмани не искат да се интегрират?

И действително, признаците, че случаят е може би точно такъв, напоследък изникват във всички краища на континента. Така например, е установен факт, че от близо 20000 джихадисти, които през последните няколко години се присъединиха към терористичните групи в Сирия и на други места, повечето са родени, отгледани и радикализирани в Европа, а не в Близкия Изток. Също така е факт, че радикалното нарастване на антисемитизма във Франция и в други държави е пряко свързано с нарастващото мюсюлманско присъствие, което в продължение на повече от година налага де факто военно положение във Франция. Не по-малко песимистични са и други тенденции, наблюдавани напоследък.

Може би основната причина за растящата самоувереност на ислямистите е убеждението, че времето е на тяхна страна. За съжаление, повечето демографски данни безпогрешно сочат в тази посока. Местното население на Европа е застаряващо, уморено и намалява, а най-неинтегрираните мюсюлмани са млади и енергични. Средната възраст в Германия, например, е много висока: 46,8 години, докато сред мюсюлманите тя е 32 години. Раждаемостта сред етническото германско население е ниска: 1,44 деца на жена, докато сред мюсюлманите тя е близо два пъти по-висока. Тези демографски различия получиха допълнителен тласък от политиката на Ангела Меркел през 2015 г., когато тя покани милиони, предимно млади имигранти, преимуществено без умения или образование и с ограничени шансове за получаване на убежище. Органите на ЕС твърдят, че броят на искащите убежище през 2015 г. е 1321560, докато организацията на граничната полиция, Фронтекс, смята, че 1,8 милиона са дошли в Европа през 2015 г., с неизвестен брой джихадисти, скрити сред тях. От тогава потокът мигранти продължава. През 2016 г. са дошли половината на пристигналите през 2015, а сега Ердоган заплашва, че ще отприщи нова вълна цунами от мигранти, ако Европа не направи, каквото той желае.

Изправена лице в лице с тази атака над своите основни ценности, как реагира Европа? Това, което успя да направи е да се обедини и да обвини за враг един политик, който трябва да спи на различно място всяка нощ, за да не бъде убит заради своите възгледи. О, времена! О, нрави!