Кремълските медии непрекъснато възпроизвеждат ситуацията на „нападение и героичен отпор на противника“
Страхът от това, че конфликтът може да прерасне в гражданска война не е изненадващ: държавните медии всячески убеждават руснаците в „деструктивната“ роля на руската опозиция
Анализ на Левада център
Русия е в състояние на глобално противопоставяне: дългогодишната криза в отношенията с другите страни и търсенето на „вътрешни врагове“ водят до това, че хората не се чувстват в безопасност.
По данни на Левада-Център 81% от руснаците са убедени, че руският народ има врагове. А ако има врагове, то войната в една или друга форма е неизбежна. Сред главните врагове, като правило попадат външни сили: ИД(57%), САЩ (57%), НАТО (32%), украинските националисти (25%). За вътрешни врагове, така наречената „пета колона“, говорят 12% от участвалите в допитването.
Руските медии използват за „борба с враговете на народа“ практически цялото си ефирно време. Освен военните хроники, руските журналисти непрекъснато говорят за „дезинформациите в интернет“, опитите да бъде „дестабилизирана Русия“ е „да бъдат промити мозъците“ на наивните руски граждани.
Не е изненадващо, че руснаците започват да се чувстват пълноценни участници в конфликт, а по-точно – негова жертва.
Разбира се, тази „борба“ съвсем не прилича на показваното от многобройните филми за Втората световна война.
„Руснаците са „наясно“, че основната война днес е информационната
69% от руснаците са убедени в това. А мнозинството от тях (57%) са сигурни, че конфликтът в медиа-простраството се води между Запада и Русия.
В същото време природата на информационната война е зле разбирана от руснаците. Това, че тя е противоположна на „горещата“, пълномащабна война, както и, че тя се „води“ по различен начин, резултатите от скрития конфликт, обаче не са разбираеми и очевидни за обикновения руски гражданин.
На тях им е понятен основният принцип: информационната война определя начина на отразяване на събитията, поради което се появяват множество различни версии на едно и също събитие. Затова и информационната война засяга всеки руски гражданин: тя предлага множество интерпретации на събитията и принуждава гражданите сами да вземат решение за това, какво смятат за правилно.
Информационната война между Русия и Запада
Най-забележим за руснаците е информационният конфликт между Русия и страните от Запада и това неизбежно превръща редовият зрител в участник в информационната война. Това неизбежно го поставя в стресова ситуация, защото той се чувства „жертва на вероломно нападение“, което според мнозина продължава вече десетилетия.
Руските медии непрекъснато възпроизвеждат ситуацията на „нападение и героичен отпор на противника“. На въпрос кой побеждава в информационната война между Запада и Русия 26% сочат Русия, 17% – Запада. Тези отговори са обусловени на първо място от реториката и стила, по който руските медии отразяват събитията. Респондентите, които ползват медии, критични спрямо Кремъл, по-често сочат победа за Запада в това противостояние, но като цяло разликата не е голяма.
Малката разлика се обяснява с това, че в съвременната митология Русия се намира във вечен конфликт със западния свят. От време на време това съперничество преминава в активни военни действия, но през повечето време, според руснаците, се налага държавата им да води идеологическа „студена война“.
Информационната война вътре в Русия
След като Кремъл не може да демонстрира пред гражданите ярки външнополитически победи започва да се чувства недостиг на обществен консенсус. Одобренито за държавните институции намалява до нивата на 2011-2013 година, нараства интересът към вътрешнополитическите събития, за което роля играят активността на Алексей Навални и възобновяването на протестите. На преден план в информационното поле излиза противопоставянето власт-опозиция.
Борбата между власт и опозиция съвсем не винаги се приема от гражданите като нормално явление: около 30% от руснаците смятат, че опозицията изобщо не е нужна. Страхът от това, че конфликтът може да прерасне в гражданска война не е изненадващ: държавните медии всячески убеждават руснаците в „деструктивната“ роля на руската опозиция.
В телевизионното пространство този конфликт е представен в концентрирана форма: важно е противникът да бъде унищожен, без да му бъде дадена възможност да се изкаже.
И въпреки това 14% са наясно, че се води информационна война между власт и опозиция, а това означава, че Кремъл все още не е победил.
Ако медиите са термометърът, който измерва напрежението в обществения дебат, то трябва да кажем-термометърът е счупен. Но отношението към държавната идеология може да бъде измерено чрез доверието към телевизиите. Отговорът на въпроса за доверието в телевизиите показва не колко привлекателно е съдържанието им, а нивото на одобрение към действащата власт.
През март 2017 година доверието и недоверието, съответно одобрението и неодобрението към властите е почти еднакво – 50% на 47%, докато преди година е било 62% на 35%.
Руската власт все още е значително по-силна от опозицията,
но за нея става все по-трудно да воюва на информационното поле.
Резултатите от противопоставянето между опозиция и власт в интернет променя и дневния ред на информационната война и намалява ролята на „старите“ медии.
Младите руснаци научават новините от интернет, те не са въодушевени от перспективата за конфликт със Запада. Младежите по-активно от другите възрастови групи искат да се развиват отношенията със Запада и се отнасят много по-добре към недолюбваните от техните родители САЩ.
Що се отнася до Русия като цяло, то телевизорът, както и преди си остава главен източник на информация, а мобилизационният потенциал на „борбата с външните врагове“ не е изчерпан.
Но неизбежната смяна на поколенията може да доведе до там, че самата идея за информационна война, като метод за обединение на руснаците срещу външните и вътрешните „врагове“ ще изгуби значението си.
Превод: Faktor.bg