Не бива да се надценява значението на интервюто на водещия кремлинофил Сидеров с новия Распутин на Русия - Дугин(виж ТУК, б.р.).
Нито Сидеров е особен фактор в българската медийна среда, нито Дугиновите думи трябва да се вземат за чисто злато, за послание на Путин, извън контекста на обикновената, тривиална пропаганда, на която сме обект всеки ден.
Стара традиция на руската държавна политика е ползването на религията, на славянофилството за идеологически и геополитически цели.
Нормално е - поставете се на мястото на господарите на Кремъл - какво могат да предложат на съвременния българин, на съвременния сърбин, грък, освен
смес от мистика, исторически щампи
и наркотика на миналите величия и подвизи.
Русия деградира системно и устойчиво и освен да влияе чрез иносказания, страх или внос на корупция няма друг вариант.
Дугин е влиятелен, не един или два са примерите, при които бива ползван като агент на влияние и специален пратеник.
Проблемът му е, че Русия няма какво да предложи на съвременния глобален и материален човек - няма нито технологии, иновации, заразителна съвременна култура, водещи образователни центрове, работа, ефективни демократични институции, предприемачески върхове, финансови програми, пазари - нищо. Дори за туристическа дестинация не става, тъй като е неприветлива и макар, че може да храни с туризъм целия си народ, нехае за тази перспектива, защото никак не се връзва с имперската и надменност и агресивност зад граница.
Не може да предложи и устойчив исторически пример за взаимоизгодно и безкористно общуване със съседи - далечни и по-близки.
За това и отношенията и с нея се градят на принципа не неизбежната необходимост и явната полза.
За България съвременна Русия на Путин е
наложена, а не избрана необходимост
Винаги когато сме имали право на свободен избор, сме избирали Европа за сметка на Русия. И десет Дугиновци и Сидеровци не могат да променят тази ос в съвременното развитие на България.
Ако утре двустранните ни отношения бъдат прекратени или занулени, вярвайте никой няма да забележи отсъствието на руски стоки и услуги. Руските туристи също са заменими, да не говорим за руския природен газ и нефт.
И с тази нова реалност в Кремъл имат проблем да свикнат. За това от време на време мобилизират местните си проксита за да произведат някое и друго медийно заглавие. За толкова им стигат силите.
Как да вярвате на непоисканата обич на Дугин, че много ни уважава и че е "наш", като миг след като ни облъчи със своята репетирана симпатия, омайва със същите лакардии съседите ни в Сърбия, като ги уверява, че Белград има исторически права над Македония и Русия стои зад Сърбия и против България. Същите схеми след това се пробват в Гърция и Турция, с идеята, че всеки един от Дугиновите слушатели е "специален" приятел на Русия, но за всеки случай да внимава със съседите. Като Граф Игнатиев, който увещава Високата порта, че трябва да обеси бунтовника Левски.
Новият Распутин на Русия
само си въобразява, че има нещо оригинално в думите и делата му. Неговите усилия в рамките на класическата за руската имперска политика доктрина на тоягата и корупцията, на "разделяй" и "владей" не изненадват никой. Сегашният стопанин в Кремъл загърби Ленин и се изживява като продължител на имперската традиция, а методите във външната му политика са същите, с които Русия и московското княжество от векове са омайвали българите.
Похвално е, че Дугин в процеса на натрупване на знания по българка история е научил имена и факти, включително че сме били шестата патриаршия. При все това опитите да обсеби отец Пайсий като база за последващо патронизиране е най-малкото смешна. Простено му е защото тепърва изучава историята ни. Надявам се, че усвоеното ще се трансформира в повече смирение, защото претенциите му да ни поучава са нелепи.
Силно му препоръчвам анализите на самото заглавие на Паисиевата славна българска история. Истината е, че в съвременната българска историография все по-отчетливо си проправя пътя нуждата от дерусификация, деславянизация и демитологизация, които са били насадени от руски и съветски времена.
Българите имат общи исторически корени с волжските българи в много по-голяма степен, отколкото с роднините на Дугин, които трябва да си търсят произхода много по на север.
Не спорете със Сидеров - той прави бизнес
Както виждате успешен - открива галерии, финансира телевизии. Това може, това прави.
Това за сведение на онези, които до скоро ме увещаваха, че се бил променил след влизането във властта и след бащинството му.
Не вярвам, че е дълбоко осмислен русофил, а Дугин е последна спирка в кацането му от авторитет на авторитет. Достатъчно е да се погледне цялата му еволюция и марш през партии, идеологии, вождове и суета на прехода.
Къде да намери материална изгода и опора с неговата ценностна база? В ЕС или НАТО. Не, разбира се.
Русофилите са изпаднали в дълбоко униние във връзка с българското председателство. Опитаха да направят конрапункт с нескопосаните опити за организиране на визита на Владимир Путин по случай 140 годишнината от края на Руско-Турската война.
Те страдат дълбоко и искрено, че цялото внимание ще бъде насочено към европейските и атлантически теми, към мястото и ролята на България в тези процеси. Русия тук не само не присъства, но не е и тема, защото санкциите са подновени, а Москва заема все по-незначимо място като търговски и икономически партньор. Срива се като значимост за новите поколения българи, които се оформят като личности и ценностна база в рамките на европейските цивилизационните стандарти, далеч от евразийските самомнителни претенции на Дугинова Русия.
Дугиновци губят инициатива и влияние, за това Сидеров се стреми да компенсира като пласира своята роля като канал за влияние на Кремъл.
Дори в рамите на сегашното управление Атака е някакъв несвойствен неевропейски придатък. Сидеров е принуден да стои в сянка,
като лошото дете, което не показват на гостите
Но нали е суетен и хипер активен, единственото поле за изява е поредния проект за влияние на Кремъл.
Проблемът му - негов и на Дугин - че вървят против историята и фактите за деградацията на Русия при управлението на Путин са неоспорими - сриващ се жизнен стандарт, загуба на авторитет в страната и в чужбина, управление чрез страх и репресия - никаква позитивна линия.
Дугин може да смята Сидеров за "свой" - на това има право. Но силно го съветвам да помисли няколко пъти преди да афишира в публичното пространство на България, особено лично при бъдеща визита, свои незрели възгледи, които се формират в процеса на изучаване на българската история. Може да бъде силно изненадан от липсата на взаимност в неговите нашистки стремления.
България е по-стара от неговите представи. За това сме оцелявали през вековете и то на този кръстопът на историята - включително и защото сме пропускали покрай ушите си претенции на поредния изучаващ историята на Балканите геополитически гуру.