Пламен Асенов, специално за Faktor.bg
През 1509 година в Париж мислителят Еразъм Ротердамски пуска първото издание на знаменитата си сатира „Възхвала на глупостта”. Интересът към нея в цяла Европа е фантастичен и само за следващите 27 години – до смъртта му през 1536 – книгата претърпява цели 40 издания.
Има две версии за този бум. Първо, малцинството в Зрелият Ренесанс, което подготвя почвата за Века на разума, се наслаждава на сарказма, с който Еразъм громи глупостта. И второ - самата Глупост „открива себе си” в главите на мнозинството и, нали е умна като банда пияни абитурентки в бални рокли, започва да се харесва неистово – как да схване, че всъщност се вижда в кривото огледало на сарказма…..
По онова време обаче ние, българите, просто сме пили вино и замезвали пастърма край празни мисловни ясли, така че не сме и на йота засегнати от европейските антиглупави веяния. Не успяхме да се надишаме с тях и после, след тъй нареченото Освобождение, както и през последните 27, уж свободни от комунизъм, години.
Затова мисля, че трябва поне през следващите 27 да направим тук 40 бързи издания на „Възхвала на глупостта” и да превърнем нейното четене в държавна политика - белким поумнеем.
Държавна политика ли? Грешка! Като се сетя как и какви решения се вземат тук и кой участва в процеса /справка – стенограмата за КТБ/, смятам, че единственото, което държавата ни ще измисли, за да накара всички да прочетат „Възхвала на глупостта”, ще е да назначи по един дежурен от ДАНС до главата на всеки. А
това е самата Глупост в действие
Пък и, както се сещате, тогава възниква сакралният въпрос – кой, по дяволите, ще стои до главата на агентите от ДАНС, докато те на свой ред четат? Но да не изпадаме в умности, тук говорим за глупости.
Една от най-големите глупости напоследък в тази държава дойде от устата на човека, който, за съжаление, е неин главен представител по света и у нас според Конституцията и свободния избор на българските граждани.
Не се заяждайте, де! Нищо, че въпросната Конституция не предвижда първият ни човек задължително да прилича на Тато като по-млад - това явно доста помага. И нищо също, че свободата на въпросния избор бе леко поразклатена от семейна кавга между лидера на БСП Корнелия Нинова и генерала от КГБ Леонид Решетников. Ама наистина съвсем лекичко се оказа разклащането, защото, както виждаме, трясъкът от чупенето на сервизите вече е напълно отшумял и забравен…..
Но да не ви държа в напрежение, в класацията ми за най-голяма глупост напоследък, е заканата, която президентът Румен Радев отправи преди дни по бТВ - че в най-скоро време ще има разговор с Владимир Путин и ще го покани на посещение за тържествата по повод 3 март 2018-та, когато се навършват 140 години от тъй нареченото Освобождение на България.
С други думи, граждани, догодина ще си спестим досадното купуване на мартеници, защото реверите на всички ни ще бъдат закичени лично от любимия ни държавен глава с по една голяма вълнена кукла, облещила се срещу ни с
червения лик на император Путин
Истинска вуду-магия, казвам ви. Само че ще бъде забранено куклата да се ползва по предназначение, тоест, да се забиват в нея карфици или шишове за плетене. Пак агенти на ДАНС ще следят за изпълнението…..
Нужна е предпазливост - да не вземе Императорът наистина да пострада от магията на българската земя и нейното нежелание да го посрещне. Не за друго, ами тогава ще трябва да дохвърчат спешно от Русия едни малки зелени ангелчета да го спасяват. Нали знаете - така е според руската Конституция, хората имат права…..
Обаче после колко ще останат самите ангелчета тук, за да спасяват пък нас от гадния ЕС и още по-гадното НАТО, които са ни колонизирали и ни потискат, не е ясно. Добре, де, ясно е – според руската конституция те могат да останат колкото си искат, а според българската – колкото им е необходимо, за да изпълнят своя конституционен дълг. Е, да, последният път останаха само 45 години, но то е, защото направо се оляха с меда и маслото, дето ни пускаха от чешмата, та ни омръзна…..
И така, в екипа на президента Радев май има провокатор, някаква нездрава сила, която иска да му навреди, като го съветва точно догодина да покани Путин като патрон за 140-годишнината от Освобождението.
Проблемът е, че догодина на 3 март тук ще се състоят също – дори ДАНС да ги забрани официално - всенародни чествания за 100-годишнината от Брест-Литовския мирен договор, според който Русия капитулира пред България и другите сили от Антантата по време на I Световна война.
На кой празник всъщност президентът Радев ще кани Путин?
Само превантивно питам - да не вземат да се омешат празничните капи, да стане някой сакатлък и да произведем международен резил, който ще ни попречи да продължим да си бъдем мост /покорно извит гръбнак? – б.а./ между ЕС и Русия, както бленуват разни русоляви.
Защото е всеизвестно, че Москва и досега гледа по възможност никак да не споменава този Брест-Литовски договор, нищо, че е подписан по поръчка на самия Ленин. Кремъл го намира унизителен, защото чрез него от някогашната Руска империя най-после се отскубват сегашна Полша, Литва, Латвия, Естония, Финландия, Украйна, Беларус и територии в Южен Кавказ, които са върнати на Турция. Изтръскват си реверите хората от тези земи, изтупват си праха от опинците и се махат от славната Руска империя с възможно най-голямо облекчение.
Нали знаете, граждани, Русия през вековете винаги - независимо дали начело там е цар, император, комунистически сатрап или градинско джудже от КГБ - е управлявана отвратително. И, въпреки това, постоянно ламти за още земи, още хора, още влияние. А на всичкото отгоре настоява и да бъде обичана от всички чужденци – не само онези, които владее или върху които се упражнява в отвратителната си политика, но и от всички останали.
Та и догодина с Путин в България така – ако го поканят Радев и отбор юнаци, ще дойде, но не просто за да усети прелестите на евксиноградската ракия с шопска салата, а с протегната по императорска десница - да я целунем, за да докажем, че го обичаме и да я напълним с разни неща, за да докажем, че го признаваме за патрон. Нищо, че вече нямаме какво да му дадем, защото сме шитнали на негова сметка дори най-свидното си - Волен Сидеров, Георги Първанов и другите явни и тайни български патриоти.
Е, „Белене” не му дадохме, както и „Южен поток”, но вината не е наша, а на Брюксел. И санкциите срещу Русия не можем да отменим, защото и те зависят от Брюксел, както самият Румен Радев горчиво призна преди време пред критиците си в ляво. Иначе той отколе да е подплатил с действия вуду-заклинанията си, че санкциите са излишни и вредят, та трябва да ги махнем - нали за това биде избран, човекът.
Както се казва обаче, медалът има две страни. Ако първата е за кой от двата 3 марта Румен Радев ще кани Путин догодина, то вторият е - кого всъщност Румен Радев кани за патрон на нашия национален празник.
Дали кани някой убеден демократ, от когото ще се научим на диалог, толерантност и политическа култура – или човек, който използва държавната машина
за разправа с личните си врагове
и арестува по площадите невинни хора заради техните мирни, но неудобни на олигархичната му власт протести? Дали каним някой предвидим политик, в чиято дейност върховенството на закона, включително международното право, е ръководен принцип или някой, който е сигурен, че тези неща съществуват и са важни, единствено и само когато са изгодни за него?
Този Путин ли ще ни е патрон на националния празник – същият, който безчинства в Чечения, който безцеремонно нахлу в Грузия, в Украйна, в Сирия, който се опитва да разбие отвътре и отвън нашия общ европейски дом, мъчи се да ни отклони от нашия цивилизационен избор на НАТО, който манипулира напоследък целия свят с евтината хибридна война, която води, който отрови Александър Литвиненко, застреля Борис Немцов и през ден арестува Алексей Навални…..
Защо каним този Путин за патрон на 3 март, г-н Радев?
Защото от 10 години не е идвал в България – това е „неутралният” отговор, който най-често се дава от инициаторите на посещението.
Съгласете се обаче – този аргумент е изключително тъп.
Ако ще си говорим така - американски президент не е стъпвал в България от юни 2007, точно 10 години, докато Путин беше по-късно, през януари 2008. На всичкото отгоре, със сигурност не само президентът Румен Радев, но и неговите твърде ентусиазирани съветници са наясно, че далеч по-нормално би било в София три, четири или пет пъти по-често да идва президентът на главния ни съюзник в НАТО – САЩ, отколкото президентът на главния военен противник на нашето НАТО – Русия.
Така че, много моля! Изпаднали сме в самодоволна възхвала на глупостта си, но все още можем да не претворяваме глупавите си думи в ужасни дела - защото така се руши не само авторитета на страната пред нормалните ни цивилизовани партньори, но се унищожава мисловна тъкан на българите и се късат тънките нишки, които все още крепят заедно българското общество.
Резултатът от подобни действия ще се струпа на главите на децата ни по-късно, както сега върху нашите глави са струпани тъпите грешки на родителите ни.