Айде да идва вече тоя пусти 3 март, че с нашата къса памет ще вземем съвсем да го забравим и да пропуснем честванията покрай продажбата на разните ЧЕЗ-ове, Гинки и други трънки и глогинки, нароили се през последните дни в българското публично пространство.
Таман се бяхме хубавичко фокусирали върху нашия си български национален празник, чиито дневен ред, както си му е ред, ни се спуска директно от руския посланик Макаров и събитията ни поднесоха нов национален пълник, препълнен с нови национални въпроси.
КОЙ всъщност ми купи ЧЕЗ-а например беше доста актуално питане в суматохата отначало. Чешките медии обаче скоро предадоха четата, като без бой признаха наличието на
руска връзка в покупката
Така стана ясно, че всъщност съвсем СВОЙ го купи, не Гинка.
Разликата между КОЙ и СВОЙ, разбира се, е доста тънка, често незначителна, но за нея ще говорим друг път, ако изобщо има смисъл. Или ако скоро и нас не ни купи някой от двамата. Де късмет, де!
Но моят призив е да не забравяме наближаващия 3 март, граждани! Не бива лесно да забравяме този празник на българската колонизация от Русия, щото така рискуваме тя пак лесно да ни колонизира.
Някой ден, разбира се, не сега, както им се иска на мнозина. А не сега, защото от известно време насам ние, българите, сме по-полезни на Кремъл под формата на европейци и дори натовци – колкото и да не ви се вярва.
Дрън-дрън ярина са приказките на Лавров, Дугин и други руски титанични мислители, че всички православни народи по света трябва да си стоят под крилото на най-великата православна Матушка, а онези, които не са там, са предатели и трябва бързо да се върнат обратно. Това те не го мислят, това е димна завеса, от онези, които умните сепии пускат, за да объркат глупавите си жертви. Нали знаете - както в природата, така и в политиката, най-лесната и удобна жертва е обърканата жертва.
Та и с българския народ така. Шашкат го руските му господари, като от една страна го критикуват остро, че по собствено желание станал член на ЕС и НАТО и така предал изконната руско-българска братска дружба.
От друга страна обаче го натискат да си стои в ЕС и НАТО, за да може пълноценно да изпълнява мисията си на руски троянски кон там. Да прокарва – доколкото може, но дългосрочно - руските интереси вътре. Да получава и предава където трябва информация от първа ръка, вероятно. Да внася в демокрацията смут и
да сее в Запада разкол в руска полза
Да получава и поделя с пъргави и икономически осъзнати руски мужици колкото може по-тлъсти парчета от европейските фондове. Изобщо – ред по-едри или по-дребни задачи може да решава руската колония България, докато се прави на примерен европеец и послушен натовец.
А представете си какво ще настане, ако ние се откажем от възложената ни мисия и по повод някой следващ 3 март вземем, та се върнем - изцяло и открито - под крилото на Матушка Рус. Ами тогава Кремъл ще трябва да ни храни, облича и дундурка, не само защото ние не можем сами, ами и за да не се бунтуваме, че никой не ни помага, както сме свикнали. Ще трябва да ни въоръжава и да ни пази със свои средства, тъй като ние пари немаме, а НАТО пак ще ни е враг. Ще трябва Кремъл да ни изкупува всичките скъпи домати, за да не го замерят българските фермери с домати. И прочие.
Разбирате ли сега какъв е номерът на рускинята – хем да сме техни верни хора, хем те да нямат никаква грижа за нас, но ние да имаме за тях.
Това е точка на сблъсък. Не знам защо досега ние, българите, не сме се осъзнали, а продължаваме да се глезим с пропагандно натрапената ни братска връзка. Така, де, поне доколкото познавам нашата народопсихология, българинът не харесва безочливо да бъде експлоатиран, а винаги предпочита обратното – той да измъква колкото може повече от околните, докато сам дава колкото може по-малко. Най-добре – хич.
Осъзнайте се, бе, граждани – пак идва 3 март, време е!
Ето защо грешат, много грешат, онези национално-отговорни, патриотични и открито путинофилски български лица и организации, които настояват за колкото може по-бързо отдалечаване на страната ни от Запада и връщането ѝ в руското лоно. Такива са например голяма част от хорицата, образували в потайна доба и неизвестно на какъв принцип тъй наречения „Национален комитет за отбелязване юбилея от руско-турската освободителна война и възстановяването на българската държавност”.
Какъв ти тук „юбилей”, след като юбилей означава отбелязване на 50-годишнина, ни повече, ни по-малко? Защо трябва да отбелязваме годишнина от поредната руско-турска война? Какво „освобождава” руският император, като тръгва на тази война? И ако например по една случайност руснаците бяха превзели Истанбул, щяха ли да обявят освобождението на Византийската империя? В крайна сметка – за какво възстановяване на българската държавност говорим, като след руско-турската война преди 140 години България става просто една окупирана от Русия територия?.
Няма да изреждам имената на основните типове от тай наречения Национален комитет, вие добре ги познавате, защото те са на всяка манджа - мерудия, колчем стане дума да се обича Русия, руската култура, руската душа, руските пари, руските запои, руските самолети МИГ-29, руския автомат „Калашников”, руската баня и особеностите на руския секс. Но не са прави тези хора.
Те затова и нищо свястно не измислиха като програма, де. Поканиха например лично Владимир Путин за патрон на тържествата по случай 3 март с великия аргумент, че той вече 10 години не е идвал тук – затъжил се за красотите на България, един вид. Ами то и американски президент не е идвал вече повече от 10 години, ама това никой не го прави на въпрос…..
На всичкото отгоре, нали мозъкът на нашите мислители е като орехче – не съобразиха те, че Путин ще бъде по това време в предизборна кампания. И сега уж ще го заместват със самия патриарх Кирил начело на руската делегация – ама и децата у нас знаят, че
един генерал от КГБ не прави дори половин император от КГБ,
така че замяната не е равностойна.
На да не ги мислим умниците от Националния комитет, те по един или друг начин ще си получат заслуженото…..искам да кажа - парите, ордените или на когото каквото е обещано.
На техния глупав фон обаче изпитвам искрено възхищение от позицията на БСП. Оказа се, че БСП наистина си остава най-умната и принципна българска организация, която последователно и самоотвержено изпълнява спуснатите по руска линия задачи. Говоря за изключително интелигентната декларация по повод 3 март, обсъждана на техния последен пленум, както съобщи Faktor.bg.
В нея, наред с традиционните глупости за празника и братската руско-българска дружба, нашите европейски леви заковават въпроса ребром: „БСП настоява Министерския съвет да изготви поетапен план за пълна отмяна на санкциите, наложени от ЕС на Русия и това да се превърне в акцент на българското евро-председателство”.
Да-а, понякога този подход - да хванеш бика за рогата, много помага. Друг път обаче – не толкова. Особено ако по грешка го хванеш за топките, както в случая. Щото тогава лошият бик се извръща с кръвясали очи да види кой идиот му причинява това…..
С тази декларация за пореден път БСП се държи по крехък международен въпрос като слон в стъкларски магазин. Набрали инерция покрай безцеремонното отхвърляне на Истанбулската конвенция и смелата защита на незащитимия Народен съд, те атакуват сега и общата европейска политика за санкции срещу Русия.
Браво на тях, точно в десетката на описаното вече кремълско желание за правилно развитие на българо-руските отношения – не да връщаме ние България в Евразия, а да помогнем
Евразия да се настани насред Европа
Умни хоро са това българските социалисти, граждани! А ако дори от време на време пък използваха ума си в полза на България, не на Русия, щяха успешно да ни управляват не само през последните 74, но и през бъдещите 740 години.