Александър Дугин: Европа e умствено слаба, а Россия — силна

Александър Дугин

Александър Дугин

Този Запад не ни е нужен, затова потърсихме вдъхновение в руската самобитност и разбрахме, че основният разлом е между православието и католицизма, между протестантството и православие
Джулио Меоти, Ил Фолио 

Александър Дугин ненавижда и презира Запада. Европа и САЩ често отговарят на чувствата му с взаимност. Преди година приближеният до Путин, и както казват – негов таен съветник, не беше допуснат в Гърция. Той беше спрян на летището в Солун заради забраната за влиза в страни от ЕС. Година преди това САЩ включиха Дугин в санкционния списък на руските граждани, пряко или косвено свързани с анексията на Крим.  

За него пишат всички: От списание Foreign Policy, което го нарече „мозъкът на Путин” до вестник Sole 24 Ore, която пък го описа като „Путиновия Разпутин”.

Син на високопоставен руски генерал, противник на Елцин, Дугин е наричан „съвремемнен съзнателен безумец”. Но… този безумец има достъп до голямата политика на Кремъл. Неговата книга „Основи на геополитиката” се преподава във военните университети. Дугин не слиза от телевизионните екрани, особено в телевизия „Цариград” (кремълски националистически канал, финансиран от милиардера Константин Малофеев). 

Когато Турция свали руския изтребител той беше изпратен от Кремъл, за да помогне на Путин да възстанови връзките си с Ердоган.

Поддържа връзки с политици от цяла Европа, например в Гърция, където е много близък с министъра на външните работи на левичарската СИРИЗА Никос Котциас. Дугин поддържа връзка и със Стив Бренан, дясната ръка на Доналд Тръмп в Белия дом. 

На конференцията по сигурността в Мюнхен миналия месец министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров разви една от идеите на Дугин за 

възникването на „постзападен световен ред”

Когато го попитат колко е близък с Путин, Дугин отговаря, че много от идеите му са повлияли в „значителна степен” върху политиката на руския президент.

„Има един свят на идеите, той е наситен с тях, те живеят собствен живот. Проблемът на Запада е, че той престана да вярва в идеите, престана да признава този свят”.

Дугин категорично отхвърля европейските ценности и това вдъхнови и Путин в неговата политика и публични изявления. 
„Европа е в капана на съвременността и постсъвременността. Проектът за либерална модернизация води до освобождаване от всякакви връзки с обществото, с духовните традиции, с цялото човечество. Този либерализъм освобождава личността от всякакви ограничения, освобождава я дори от половата й принадлежност и ще дойде ден, в който ще я освободи от самата човешка природа. 

Политиката сега се движи в тази посока на освобождаване. Европейските лидери не могат да спрат този процес, те могат само да го продължават: повече имигранти, повече феминизъм, по-отворено общество, повече гейове… Европейският елит не може да промени този курс, но колкото повече време минава, толкова повече хората не са съгласни с това. В отговор възниква реакция, която набира обороти в Европа и, която елитите искат да спрат като се опитват да я демонизират. Реалността престана да съответства на техния проект.
Европейските елити идейно са орентирани в посоката на идеологическия либерализъм”, проповядва Дугин.

В Москва победата на Доналд Тръмпа беше посрещната доброжелателно (и това е евфемизъм). 

„Тръмп дойде на власт и промени ситуацията, защото Европа сега е в изолация. Русия отдавна е враг на Европа номер 1, защото нашият президент не споделя тази постсъвременна либерална идеология.
Ние водим идеологическа война, но този път тя се води не между капитализма  и комунизма, а между либералните политкоректни елити, глобалистката аристокрация, от една страна и тези, които не споделят тази идеология, например Русия, а сега вече и Тръмп. Западна Европа изживява своя залез, тя губи своята самобитност и това е следствие не на естествени, а на идеологически процеси.

Либералните елити искат Европа да изгуби своята самобитност

 и го постигат за сметка на имиграционната и джендерната политика. По този начин Европа губи своето влияние, възможността за самоутвърждаване на своята вътрешна природа. Европа е много слаба в интелектуален план, тя е културно слаба. Европейската мисъл се намира на невероятно ниско ниво. Тя се е превърнала в карикатура на самата себе си. Невъзможно  е да бъде изцелена, защото политическите елити не го позволяват. Европа все повече ще се разкъсва от противоречия, все повече ще затъпява. Руснаците са длъжни да спасят Европа от този либерален елит, който я разрушава”, смята той.

„Ситуацията в Украйна не е променена, но нима Русия не трябва да се доближи до Европа. Русия е отделна цивилизация, православна. Европа и Русия имат общи черти, но след краха на комунизма ние разбрахме, че Европа вече се е превърнала в пародия на свободата, Европа загнива от постмодернизъм и това я води до пълно разложение.

На нас този Запад не ни е нужен, затова потърсихме вдъхновение в руската самобитност и разбрахме, че основният разлом е между православието и католицизма, между протестантизма и православието. 

Ние руснаците сме наследници на римската, гръцката, византийската традиция, ние сме верни на духа на древното европейско християнство, което сега е загубило връзката с тези древни традиции.

Русия е опорната точка за възстановяването на  Европа, ние руснаците сме повече европейци, отколкото самите европейци. Ние сме християни, наследници на гръцката философия”.

В основата на философията на Дугин заедно с борбата срещу либерализма е и Евразия, която оправдава амбициите на Москва, свързани с „връщането” на бившите съветски територии, от Прибалтика до Черно море, с възстановяването на властта на  Русия над други народи и дори установяване на протекторат над Европейския съюз.

„Съседните на Русия страни са изкуствено създадени след разпадането на Съветския съюз, преди комунизма те не са съществували. Те се появиха в резултат на разпадането на комунизма. Те бяха част от евразийската цивилизация, част от дореволюционната руска империя. Няма никаква путинова агресия, това е възстановяване на разпадналата се руска цивилизация. 

Обвиненията срещу Путин са породени от страх, 

че Русия ще възстанови своята сила като независима държава и ще отстоява своята самобитност.
Украйна, Грузия, Крим — всички те направиха грешки по отношение на Русия и потискаха руското малцинство, живеещи в тези страни. И Русия с голямо чувство на отговорност реагира срещу тези нарушения на правата на грузинците, осетинците, украинци, абхазци и кримчани”.

Европа не е в състояние да разбере, в пълния смисъл на думата, нашите политически действия, не може да разбере суверенитета, защото тя самата е изгубила суверенитета си. Тръмп започна да променя ситуацията в САЩ, той припомни, че суверенитетът е ценност, а ние, руснаците, заедно с Путин, напомнихме на света за това още преди Тръмп”.

Дугин отрича опасенията, че Русия има агресивни намерения срещу граничещите с нея страни от НАТО. Той твърди, че в геополитически смисъл страните от Прибалтика не интересуват Русия, а с Грузия отношенията в момента са стабилни.
По думите му, проблемите в Украйна продължават, защото Русия още не е „освободила” териториите, на които доминират проруски настроения, а руснаците са жертва на политическа смес от неонацизъм и неолиберализъм.

„Украйна остава за нас първостепенен проблем, но с Тръмп у  нас се появи възможност да се откажем от военната риторика”.

Що се отнася до Европа и исляма: Путин смята за своя заслуга, че 

постигна споразумение с исляма 

в Русия, докато Европа се намира под ислямска заплаха. Проблемът не е в исляма, а в елитите, които пуснаха в Европа милиони мюсюлмани, без да ги интегринра, и затова се получи вакуум без идентичност. В този европейски либерализъм вече не остана място за културна асимилация, европейците не могат да предложат на мигрантите никаква ценностна система, само морално разложение. Мигрантите-мюсюлмани не могат да приемат тази самоубийствена европейска политика. Затова Европа само се предава на мюсюлманите, особено на фанатиците-фундаменталисти, продължавайки процесите на саморазрушение: от една страна я унищожават ислямистите, а от друга-либералните елити. 

Дугин смята, че политики, спомагащи за упадъка на Европа са отношенията към гейовете и в частност браковете между тях. 

„Това не е въпрос на морал, а на политика. Не случайно либералната идеология се стреми да разруши представите за мъжа и жената. Путин прекрасно разбра това и започна да се противопоставя на тази разрушаваща обществото концепция. Това не е проблем на личен, индивидуален избор, 

гей-идеологията разрушава колективното самосъзнание, 

разрушава суверенитета на държавата, опитвайки се да промени гражданското общество. Това не е въпрос на психология, това е въпрос на политика”.
Русия се сблъсква с множество предизвикателства и Путин успя да се справи с много от тях и да победи. Проблемът на нашата страна е в нашата сила и слабост. Путин гарантира на Русия запазване на суверенитета и идентичността и, завръщане на международната сцена на Велика Русия, но ние сме и слаби, защото Путин няма наследник, който да гарантира оцеляването на тази 

концепция за Русия 

Докато го има Путин, Русия ще бъде силна, защото днешна Русия е путино-центрична, той успя да идеологизира своето виждане за държавата. 

Превод:Faktor.bg