На 10 април 2010 г. полски държавен самолет ТУ-154М се разби в близост до руския град Смоленск. Главната причина за катастрофата е умишленото насочване на самолета встрани от полосата за кацане. Това е извършено от руските авиодиспечери на летище „Северное” край Смоленск. По-късно разследването доказа и наличието на два взрива на борда. Загиват освен осемте членове на екипажа и всички 86 пътници. А това бе голяма част от политическия, военен, духовен и обществен елит на Полша. Загинаха президентът Лех Качински и неговата съпруга Мария Качинска, бившият председател на полския Сейм Мачей Плажински – голям приятел на България, легендарната „майка” на полския профсъюз „Солидарност” – Анна Валентинович, последният президент на Полша в изгнание Ришард Коморовски; директорът на Института за национална памет Януш Куртика; началникът на Бюрото за национална сигурност Александър Щигло; 15 сенатори и депутати, Тадеуш Бук– командир на сухопътните сили, генерал Франтишек Гагор– началник на Генералния щаб на полската армия, вицеадмирал Анджей Карвета – командващ военноморските сили, генерал Влоджимеж Потасински – командващ войските със специално предназначение, командващият ВВС ген. Анджей Бласик и др.
Трагедията се случи в сферата на отговорност на руските авиодиспечерски служби. Записите от разговорите между диспечерите, както и тези между тях и екипажа, разкриват горчивата истина, че диспечерите, съзнателно или не, дават грешни указания и водят самолета извън пистата за приземяване. В „спасителната” акция участват само руски военни и служители на специалните служби. Те са и
първият източник на дезинформацията,
която тогава заля медийното пространство. Катастрофата се случва със самолет, който само три месеца по-рано е бил на „ремонт” в Русия. Седем години и половина по-късно, в средата на месец декември миналата година, бившият полски министър на отбраната Антони Мачаревич заяви, че „президентът Путин трябва най-накрая да се изправи срещу истината: две експлозии, които в края на краищата разрушиха Ту-154 М, бяха безспорно идентифицирани от официалната експертиза".
На 10 април 2010 г. полска държавна делегация лети за Катин, където е трябвало да почете паметта на избитите от съветския режим през пролетта на 1940 г. над 21 000 полски граждани. Съветският режим 50 години отричаше, че е извършил това престъпление. Едва през 1990 г. Михаил Горбачов призна, че „Катинското клане” е дело на Сталин, Берия, Меркулов и още неколцина от висшето ръководство на болшевишката партия. Вече осем години Русия отрича участието си в свалянето на полския самолет край Смоленск. Това не убеждава поляците, повечето от които смятат, че става дума за
„руско отмъщение”
за достойното политическо поведение на покойния полски президент Лех Качински. Защото спор няма, че той бе категоричен противник на руската агресия не само срещу Грузия, но и многократно предупреждаваше останалите европейски лидери за антиевропейските агресивни планове на режима в Кремъл. В това отношение се оказа истински пророк.
Лех Качински инициираше различни форми на регионално сътрудничество с цел да възпре „имперските”, както ги наричаше, планове на Москва целящи възстановяване на руското влияние в т.нар. „постсъветско пространство”. Затова и мнозина виждат в „катастрофата” край Смоленск терористичен „атентат”, при който с един удар бяха отстранени голяма част от „враговете” на Русия в Полша. Не е без значение и фактът, че Лех Качински бе първият източноевропейски президент, който разреши разполагането на американски бази за ракети „Пейтриът” в Полша, при това само на 60 км от руския анклав Калининград. И това стана в началото на същия този трагичен месец април 2010 г. Осем месеца по-рано, в края на август 2009 г., за първи път руски държавник осъди публично съветско-германския „Пакт за ненападение” от 23 август 1939 г. (пакт „Рибентроп-Молотов”), който практически отведе света до Втората световна война. Това бе премиерът на Русия Владимир Путин, който обаче сам по-късно забрави или се разсея за това си изявление, което бе положително посрещнато във Варшава и през месец май 2015 г. оправда съветско-германския пакт с аргумента, че той е „осигурил сигурността на Съветския съюз”. Тогава Путин, отново вече президент, заяви, че Полша през 1939 г. сама е станала жертва на политиката си на експанзия към съседите. Но Лех Качински, сякаш предвиждайки какво ще твърди Путин шест години по-късно, в присъщия си лаконично железен стил, директно обвини руснаците за осъществения от тях геноцид в Катин, определяйки го като „съветско отмъщение за поражението в полско-болшевишката война от 1920 г.” .
Отношенията между Лех Качински и Владимир Путин бяха хладни и резервирани. Особено силно се разминаха двамата в оценката си за руската агресия срещу независима Грузия през 2008 г. Тогава Качински инициира изработването на обща позиция и съответна декларация на Полша, Литва, Латвия и Естония, с която апелира към ЕС и НАТО да се противопоставят категорично на „руския империализъм”. Заедно с президентите на Литва, Латвия, Естония и Украйна той организира „президентски десант” в Тбилиси. Личното присъствие на петимата президенти в грузинската столица целеше да окуражи грузинския народ в борбата му за защита на своята национална територия. На антивоенен митинг на централния площад в Тбилиси Лех Качински произнесе знаменита реч. Тя сякаш прогледна в бъдещето. В нея той заяви, че „ние сме тук, за да се борим”, защото „разбираме, че на дневен ред днес е Грузия, но утре може да е Украйна, след това балтийските държави, а след това и моята родна земя.” Шест години по-късно Русия нападна Украйна и анексира украинска територия. Продължава също така
да „дрънка оръжие” и да заплашва Европа и света
На площада в Тбилиси Лех Качински заяви: „На всичко това ние трябва да се противопоставим, ако наистина Европа ще продължи да представлява общите ценности. Тук сега са само четири държави членове на Европейският съюз и НАТО, както и Украйна – голяма държава. Но тук би трябвало да бъдат всички 27 европейски държави.” Това силно политическо послание бе отправено точно навреме и в сложна политическа обстановка. Брюксел не го разбра, а София традиционно се сниши пред Москва.
В деня след трагедията край Смоленск полският ежедневник „Република” публикува речта на президента Лех Качински, която той е трябвало да произнесе в Катин на траурната церемония за 70-та годишнина от катинското престъпление. В нея Качински е искал да припомни, че през април 1940 г. по заповед на Сталин и висшите съветски власти, е осъществен геноцид като са избити 21 000 полски военнопленции, задържани в концлагерите и затворите на НКВД. Това, по неговите думи, е масово убийство, което няма равно в новата европейска история, тъй като става дума за избиването на доброволно предали се военнопленници. Според Качински това е „чудовищна кулминация на съюза между Третия райх и СССР”, „кулминация на Пакта „Молотов-Рибентроп” и на нападението срещу Полша на 17 септември 1939 година”. В словото си полският държавен глава е искал да напомни и друга горчива истина, а именно, че „семействата на убитите и хиляди жители на довоенните крайгранични райони бяха изпратени навътре в Съветския съюз, а техните неизразими страдания белязаха там пътя на полската Голгота на Изток.” Искал е Лех Качински да каже на света и още една жестока истина. И тя е, че Катин е „трагична спирка” в полската история. Защото:
„полски офицери, свещеници, служащи, полицаи, служители на граничната охрана и на затворите бяха унищожени без съд и присъда. Те станаха жертви на необявена война. Убийството им бе извършено в нарушение на правата и конвенциите на цивилизования свят. Тяхното достойнство – като войници, поляци и хора – беше стъпкано. Рововете на смъртта трябваше завинаги да скрият телата на убитите и истината за престъплението. Светът не трябваше никога да научи за това. На семействата на жертвите отнеха правото на публичен траур, правото да оплачат и достойно да почетат паметта на своите близки. Земята скри следите на престъплението, а лъжата трябваше да го изтрие от човешката памет.”
Катин разказва за две съветски престъпления. Първото е самото избиване „без съд и присъда” на хора. Второто е също жестоко – скриването на истината за престъплението и принуждаване към мълчание дори на близките на убитите. Събрани в едно цяло тези две престъпления са неоспоримо доказателство за
човеконенавистическата същност на съветския комунистически режим
Те ни казват никога да не забравяме и кои бяха крепителите на този режим у нас, кои бяха болшевиките у нас.
Лех Качински не произнесе своето слово в Катин. 10 април 2010 г. бе последният ден в неговия живот. На 18 април той и съпругата му Мария бяха погребани в пантеона на Вавелската катедрала в Краков. А само четири месеца по-рано грузинската телевизия излъчи странен филм. В него бе представен хипотетичен репортаж за руска инвазия срещу Грузия. При нея „загива” грузинският президент Михаил Саакашвили, а което е най-странно – самолетът, с който на помощ на грузинците лети полският президент Лех Качински, е свален. Филмът предизвика в Грузия скандал. А много зрители дори го приемат за истина. Следва канонада от въпроси. Но само няколко месеца по-късно, на 10 април 2010 г., художествената измислица става реалност. Самолетът на полския президент е свален край Смоленск.
Лех Качински е предвиждал да завърши словото си в Катин с думи за „окончателното зарастване” на катинската „рана”. За него това означава да бъде юридически „фиксирана невинността на жертвите” и да бъдат открити всички документи, за да изчезне от общественото пространство „катинската лъжа”. Така той призовава не към „затваряне на страницата” на трагичното минало, а към нейното прочитане, за да не се повтаря то отново и отново. И това трябва да бъде прочит в името на „общите ценности , които трябва да изграждат фундамента на доверие и партньорство между съседните народи в цяла Европа”.
Какво от това послание биха чули и разбрали европейските политици? Би ли го схванала Русия? Продължаващата вече четвърта година руска агресия срещу Украйна при която жертвите са над десет хиляди , показва и доказва, че
Русия няма сетива, за да разбере езика на хуманизма
Европейските политици се обединиха в налагането на санкции на Кремъл. Но не го ли сториха твърде късно? Твърди и разширени санкции можеше да бъдат наложени на Москва още след инвазията срещу Грузия и тогава може би нямаше да се стигне и до трагедията край Смоленск. Разбира се, историята е това което вече се е случило. Поклон пред паметта на достойния полски президент Лех Качински и на всички загинали заедно с него в изпълнение на отечествения си дълг. Поклон и пред жертвите на Катинското престъпление – полската Голгота, където човешката съвест крещи срещу болшевишкото безумие.