Юрий Фелщинский: Путин не се бои да убива, не се бои от кръвта - как тогава Навални ще спечели битката

Президентът може да бъде сменен с друг убиец от системата на ФСБ, с което обаче нищо няма да се промени в страната

Юрий Фелщинский

Юрий Фелщинский

Хората, които сериозно се борят срещу властта в Кремъл, в един критичен момент ги убиват  

Русия се явява агресор и окупатор в Крим, за това трябва да се говори открито, без значение дали ще бъде чут гласът ти, казва известният историк, писател и журналист

Интервю на Юрий Рашкин, излъчено по частния американски канал  Rashkin Report, (Втора част, виж Първа част)

Юрий Рашкин: Връщайки се към проблемите в Русия, вие считате, че  Путин е просто лице на ФСБ, или смятате, че той може да бъде сменен или нещо друго, или той умее да има огромно влияние в политиката, защото аз се чувствам малко объркан доколко президентът наистина може да влияе, каква е реалната му тежест в тази ситуация? Естествено, че има и друга скала, различна от тази в САЩ, в която Путин продължава да има най-голяма тежест, но реално каква е неговата тежест в дадена ситуация, в сравнение с ФСБ като организация? И дори в ситуацията, в която сега се намира страната? 

Юрий Фелщинский: Това е много сложен въпрос. Различни хора, дори на едно равнище в своята квалификация, имат различни и то напълно аргументирани отговори на този въпрос. Мислят ли Путин за диктатор? Или намират Путин за  за убиец на системата, който утре може да си тръгне или да  бъде сменен с друг убиец от същата тази система, с което нищо няма да се промени в страната? Аз, разбира се, съм склонен да мисля, че ние по-скоро се развиваме по втория сценарий. Не считам, че Путин е диктатор. Не го виждам като диктатор. Четейки какво пишат за него в интернет, при това равнище на „свободата на ругатните“, отправяни по отношение на Путин, свидетели на които сме всеки ден, ми е много трудно да си го представя него като „Сталин“. Тези хора, които свободно изразяват своето мнение, не казват нито една хубава дума за него. Освен това, днес границите на Русия са напълно отворени. Много трудно е да се говори за диктатор, когато в страната има отворени граници, когато хората имат възможност да пътуват и да напускат страната, когато половината жители могат да получат второ гражданство в други страни и знаят, че ако нещо се обърка, могат да разчитат на семействата си.   
Разбирате, в ситуация, в която почти половината руски граждани, разбира се по-малко, имам предвид активната част от населението, проспериращата част от обществото, най-активните граждани, които определят как да функционира обществото, почти всички от тях имат международeн паспорт и живеят с разбирането, че в някаква ситуация могат да напуснат. На мен ми се струва, че е невъзможно всички тези хора да бъдат заставени да живеят в диктатура. Това не може да се случи при тези отворени граници, когато в джоба си имаш втори паспорт.  

Ю.Р: Но ако те напуснат страната, тогава ще настъпи диктатура… 

Ю.Ф.:  Абсолютно вярно. От момента, когато те напуснат Русия и затворят границата, тогава трябва да признаем, че в Русия ще настъпи диктатура. Вижте какво става в Северна Корея – там хората не могат да напуснат страната. И в СССР беше диктатура. Но да говорим сега за диктатура в Русия ми се струва прекалено елементарно.  
Всъщност, всичко щеше да е много лесно и просто, ако можеше да се каже, че в Русия има диктатура, че се управлява от диктатор. От историята знаем, че със смяната на диктаторите се променя и режимът. За съжаление, много се опасявам, че Путин и Русия в този момент не са готови още да ни поднесат такъв подарък. Първо трябва да осмислим какво се е случило в Русия. Ако в Русия един такъв „лош човек“ като Путин е взел властта, тогава всичко е ясно. Трябва или да свалим този „лош човек“ или да дочакаме той сам да се оттегли или неговата естествена смърт и всичко ще се нареди. Но за съжаление това съвсем не е така. Ние първо трябва да си отговорим на въпроса какво се случва в Русия. И ако е правилен изводът, че властта в Русия е завзета от ФСБ, като институция, то решаването на руските проблеми на политическо равнище (защото и други измерения имат руските проблеми) - при тази ситуация, ФСБ като структура трябва да бъде отстранена от власт, в последствие обявена извън закона и накрая окончателно и завинаги разпусната. Ето такова решение аз виждам на политическо ниво. Не зная обаче как може да се направи така, че ФСБ да бъде отстранена от властта. Да успеем да разпуснем тази организация и да я обявим извън закона. Но аз така виждам решаването на руския проблем от политическа гледна точка. Само да бъде сменен Путин, на мен ми се струва съвсем незначителна стъпка към промяна.  

Ясно е, за съжаление, че населението на Русия няма инструменти, с които да влияе на Кремъл и на властта. Ние станахме свидетели на това съвсем скоро, когато достатъчно много хора излязоха на улиците да протестират, при това бяха млади хора - бъдещето на страната, възрастни хора – които нямат какво повече да губят, младежи, които съща няма какво да губят – в смисъл, че те са готови да се борят за своя утрешен ден…тези хора искат да живеят в свободна, европейска Русия, а не в някаква абсурдна държава, която сее навсякъде единствено зло.  
Аз съм сигурен, че хората, които бяха на тези демонстрации, не приветстват нито окупацията на Грузия и Украйна, нито многобройните руски маневри и прийоми във всички краища на тази огромна страна, нито намесата на Кремъл в американската избирателна система. Естествено, тези хора искат да живеят в съвсем друг тип държава. Но проблемът е в това, че във всяка нормална страна хората имат инструмент, с който да влияят на властта и правителството – това са изборите. Но именно изборите Кремъл много отдавна е отнела на народа. 

Ю.Р.:  Не смятате ли, поне аз съм сигурен в това, че има разлика между тези, които излязоха на улицата по политически причини, и други, които го направиха по икономически? Защото аз съм уверен, че в страна с толкова мощна пропаганда и зомбита, със сигурност има млади хора, които не са против войната в Грузия или в Украйна. Те просто искат да заработват повече. Те искат да имат социални програми, каквито нямат. От друга страна, нямат възможност да създават партия, нито се опитват да разбиват „буцата недоволство“ на отделни части. Имат само едно натрупано недоволство. И в тази ситуация, как според вас се вписва Алексей Навални? Може ли той да е другото лице на системата, на самата ФСБ, но с лицето на Навални? Или той може нещо конкретно да промени? Или просто това е „шум за нищо“ на фона на „променящото се блато“. 

Ю.Ф.: Това е също много сложен въпрос. И е разбираемо защо този въпрос е толкова сложен. За съжаление ми е трудно да разговаряме на тази тема. За съжаление Русия принадлежи към тези страни, където хората, които сериозно се борят срещу властта в Кремъл, в един критичен момент ги убиват.  
Добре известна ни е историята на Борис Немцов, който от гледна точка на Кремъл, се явяваш конкурент и противник на властта на Путин. Поне според Путин. От гледна точка на Немцов – това съвсем не беше така. Но от гледна точка на Путин Немцов беше главен конкурент на властта в Русия. Днес очевидно лидер в списъка на противниците вече стана Навални. И това, разбира се, че го поставя в ситуация на особено голям риск, на сериозна опасност. И какво ще се случи, е напълно неизвестно. Затова в тази ситуация не бих могъл да му дам никакъв съвет. Да бъде променена в някакъв смисъл тази ситуация, също е невъзможно. Не от Навални зависи как ще се промени животът му през следващото десетилетие. И в това има известна доза несправедливост. Мисля, за съжаление, че Путин е човек, който не се страхува да убива. В Русия вече имаме няколко примера да бъдат ликвидирани хора със знанието на Путин или по негово лично нареждане. Такъв е случаят с Александър Литвиненко, който беше убит през ноември 2006 в Лондон. Може би такъв е случаят и с Анна Политковская, която беше елиминирана през октомври 2006. И безсъмнение Немцов. Тоест, ние знаем, че Путин не се бои да убива, не се бои от кръвта, той вече е преминал границата в политиката, където убийството още не се е превърнало в част от политическата борба. За Путин убийството е именно способ и прийом за борба със своите политически противници. И как може Навални да спечели тази битка срещу Путин, аз не зная и не разбирам. Според мен той не може да я спечели. 

Ю.Р.: Бихте ли му пожелал успех?  

Ю.Ф.: Разбира се, че му желая успех. Не ме разбирайте неправилно. Но имам една молба към Навални. И от гледна точка на неговата политическа програма, аз без съмнение считам, че той не е длъжен да се заявява като политик, но той го направи и то в една погрешна според мен посока – преразглеждайки своята позиция по отношение на Украйна и окупацията на Крим. Смятам, че на черното трябва да се казва, че е черно, а на бялото – бяло…Русия се явява агресор в Крим, Русия се явява окупатор. За това трябва да се говори открито, без значение дали ще бъде чут гласът ти. Аз подозирам, че Навални досега се отнася сериозно, играейки по някакви правила и че той самият се опитва да създава свои правила на играта; да формулира някакви правила, които да го вкарат в изборната кампания заедно с Путин, да влезе в изборната надпревара за Кремъл. Мисля, че в това отношение той проявява много по-голяма наивност, отколкото бих искал да бъде. 

Ю.Р.:  Тази заявка я има още от преди две години. И фактът, че той се опитва да следва тези правила и да не губи гласове, показва, че се опитва да се впише в политическия диалог. 
И сега, аз мисля, че вече е достатъчно гъвкав политик, който с лекота би променил своята позиция, за да спечели изборите. Ако той има увереност, че има голям шанс да спечели изборите, той би могъл да се откаже от властта в Кремъл. Но въпреки това до днес той не е променил своята позиция. А вие мислите, че той не може да съществува в Русия без да си взаимодейства и да бъде в контакт с ФСБ – нещо, което трудно може да се обори. И стигаме до въпроса, може ли да се случи невероятното - той да стане президент на Русия, превръщайки се в новото лице на ФСБ? Или това е съвършено друга ситуация? 

Ю.Ф.:  Почакайте, нека да кажем кратко и ясно следното. Аз нямам никакви основания да считам, че Навални се явява агент на Кремъл, ФСБ или Путин. Нямам никакви основания да го подозирам в неискрена и нечестна игра. Но мисля, че той, оказвайки се в изключително сложна ситуация, се опитва да оцелее. При това да оцелее и като човек, и като политик. Считам, като мисля, че това е грешка – ако говорим за политическа програма – че позицията му за Крим беше един от моменти на неговото „оцеляване“ като политик. И доколкото той се уплаши, че може да стане един маргинален политик, който ще бъде подкрепен от едни много незначителен брой избиратели в процентно отношение, осъждайки жестоко окупацията на Крим от Русия, влизайки в този образ Навални се опита да разшири кръга на своите избиратели. И това безусловно се случи. Защото за съжаление в Русия няма никакви сериозни алтернативи в политическата битка срещу Путин. Единствено Навални. И ако вие сте на страната на опозицията на режима в Русия, без съмнение ще гласувате за Навални. Проблемът обаче е в това, че не може да има ситуация, в която Путин ще позволи на Навални да победи в една честна изборна кампания. Да мислите, че може да възникне подобна ситуация – трябва да сте до глупост наивни.  
Аз мисля, че Навални няма шанс да бъде избран за президент при съществуващата в Русия избирателна система, при положение, че компютърът, на който се отчитат резултатите от изборите се намира буквално в ФСБ(според неотдавна приетия закон) и когато ФСБ брои гласовете…  
Аз дори не говоря за влиянието на руската пропаганда, телевизии, вестници, които са напълно под контрола на властта в Русия и водят пропаганда против Навални, а не в негова полза и подкрепа. 
Но дори да забравим за пропагандата, Навални не би трябвало да има никакви очаквания, че Централната избирателна комисия ще го обяви за победител на президентските избори в Русия. За това няма никакви шансове. Това трябва да го разберат абсолютно всички, начело с Навални. 

Така че, ако планът на политическата битка на Навални за Кремъл се състои в това - да отиде на избори и да победи, то този план напълно устойва Путин, доколкото руският президент знае, че с образа, който Навални има, това няма как да се случи.  Разбира се, че много по комфортно за Путин би било, ако Навални не организира протестни акции и не изважда на улицата хората, защото  една част от населението в Русия все пак разбира, че има хора, които не се страхуват от Путин и не се притесняват да излязат на улицата. Но Путин великолепно разбира, че самата руска избирателна система е направена така, че не би му позволила да победи. И в този смисъл той си казва: „За Бога, борете се с мен колкото си искате. Така или иначе или аз ще остана президент, или този, когото аз поставя.“ В този план Навални не представлява за Путин никаква заплаха.  
Но ние ще бъдем разочаровани и натъжени, ако сравним политическите програми на Немцов и Навални. Простете за циничния разговор: убиват хората, а ние така спокойно говорим за тях. Макар че ние съвсем не говорим спокойни, но все пак… 

Ю.Р.: Просто защото ние с вас сме извън тази игра … 

Ю.Ф.:  Да си припомним предизборната програма на Немцов, в която се говори, че завземането на Крим  е окупация и Русия е длъжна да го върне на Украйна. Заради тази точка в програмата Немцов беше убит. Защото на политическото поприще съществуването на Путин с такава програма е много по-опасно. В тази борба зад Немцов застанаха много външни съюзници, в това число цяла Украйна. В това се състои и сложността на ситуацията около Навални. Да, той е единственият реален човек, който може днес да извади хиляди хора на улицата, да стане водач на протестното движение в Русия. Но целият този процес, поне досега  и в рамките на съществуващата сега избирателна система, с нищо не застрашава Путин и затова за него Навални не е опасен. Може би това е още една причина Навални все още да е жив. 

Ю.Р.:  Юрий Фелщтински, много благодаря за участието в програмата на Rashkin Report.

Превод: Faktor.bg