Васко Кръпката: Комунизмът е като танго - крачка напред две назад, но си отива

Нашите комунисти си по-упорити дори от руските

Васко Кръпката

Васко Кръпката

Ние сме на края на Европа заради упоритостта на една партия

Президентът е кукла на конци, твърди бардът на демокрацията 

Интервю на Светослав Пинтев 

Васко Кръпката няма абсолютно никаква нужда от представяне. Бардът на демокрацията е познат на всекиго в тази държава. Решихме да го потърсим  заради нестихващото възмущение от новата червена кметица на Каварна, която с един замах унищожи града като българска столица на твърдата музика. Едно място, събиращо доскоро роквеличията, българските им фенове, а и хиляди почитатели на тази музика от цял свят, беше обезличено. Градчето, което за няколко поколения стана символ на така дълго отказваната ни свобода на духа, остави празна коруба от фестивала, който му донесе световна известност. 
Поговорихме си и за други неща, разбира се. Все стигахме до онзи гибелен нагон за разрушение, който се е вселил в една каста у нас. Дори не става въпрос за партия, а за каста…

- Васко, какво мислиш за кметицата на Каварна, предполагам, че не си ласкаво настроен към нея? 

- Много хора дори не бяха чували за Каварна преди Цонко Цонев да направи фестивала. Там ние не сме канени като група да свирим, само веднъж сме свирили в Каварна. На този фестивал се наблягаше на метъла общо взето, това си беше желание на кмета, но кметовете се сменят, сменя се и музиката…

- Тези, които я поръчват, както се казва…

- Да, сега някой друг град ще намаже от това нещо. Тази кметица не я познавам, не искам и да я познавам, да си пее руски частушки,  но да не ми ги пуска на мен… Фестивалът беше празник на твърдата музиката, на нейните почитали, а донесе много и на града. Това беше едно хубаво място и за туристите, беше нещо ново и различно. Каварна дори не е на морето, а е на три километра от брега. Превърна се обаче в голяма туристическа атракция, благодарение на тези фестивали, стана много известен град. Колкото кметицата сега да се опитва да компенсира, няма как да стане. Колкото и да се опитва тя самата да стане известна… А дали си заслужава? Едно е да си известен с хубаво,  съвсем друго е да си известен с лошо.

- Нямаш ли чувството, че комунизмът се завръща, когато се сблъскаш с деянията на такива хора? А ти пееше, че си отива? 

- Той постоянно си отива, малко е като танго - крачка напред две назад, но няма къде да ходи. Крачка по крачка става, но ще си отиде… В Каварна може би още не е дошъл десети ноември, защото освен паметник на Рони Джеймс Дио, на Георги Минчев,  там има и паметник на маршал Жуков както и много други комунистически символи. Съмнявам се, че там е дошъл десети ноември, наистина. Имахме подобен случай и с Берковица. Говоря за  „Беркрок“ фестивала, който се провеждаше години наред и също беше съсипан, а беше много- много готин. Дойде друг  човек за кмет, започва да кани чалга изпълнители и си стана точно обратното на „Беркрок“ в Берковица. 

- Дразни ли те проявата на неокомунистическо мислене във виртуалното или реалното пространство? Как реагираш на такива хора?

- Трябва да ги обучаваме хората, не можем да ги сменим, можем само да ги обучаваме.  Щом дори германците не можаха да построят социализма, значи  наистина не става.

- А какво мислиш за голямата  загриженост на БСП за Бузлуджа, за чинията, искат си я…

- Това е повече от ужасно, защото комунизмът не само не е отречен, не само че символите му не са  отстранени, ами дори си имаме музей на социалистическото изкуство. Все едно, да си представим, след падането на Хитлер и на нацизма,  някой да беше направил музей на нацисткото  изкуство, вътре с картини и статуи на фюрера и приближените му. Точно това се случи с комунизма,  но последният комунист май наистина ще си умре българин. Явно, че нашите комунисти са по-упорити дори от руските. Цели  28 години не казаха едно „съжалявам“, едно извинение не направиха за нищо, не поеха никаква вина за престъпленията. На всичко отгоре ударно възстановяват символите си. Обградени са отвсякъде със съветски символи, но не им стига. Това е едно от най-тежките неща, това е основната причина да не ни вървят промените, да сме на края на Европа. Така е точно заради упоритостта на тази партия. 

- По някакъв начин се възстановява пропагандата от онези години, когато властваха. На младите упорито се набива в главите едно неокомунистическо мислене. Обясняват също какъв прекрасен човек е Путин, как другите са мръсни фашисти, всички, които не са с него. Срещаш ли често така зомбирани младежи?

- Срещам ги постоянно и вече разговарям много деликатно тях, избягвам да се карам, да се ядосвам, както беше по-рано. Това е, защото с караници и обиди няма как да им въздействаш, трябва да се търси друг начин.  Аз предпочитам да оставя нещата да се случват малко от само себе си, защото младите хора постоянно се ползват от постиженията на западната цивилизация постоянно са в интернет, слушат западна музика, карат западни коли Това са все неща, които не са дело на социализма, не са създадени в Русия или СССР. Искам да вярвам че младите хора, които са в час, се образоват.  Най-хубавото е че вече дори по Националната телевизия вървят предавания които дискутират нашето минало и го представят в истинската му светлина. Предаването „История БГ“ излъчва материали за отрицателната роля на Русия в нашата история, там можеш да чуеш дори за престъпленията на комунистите. Тези неща, които години наред бяха табу, не можеха отникъде да пробият. Сега поне пробиват. Вярвам, че бавно, лека-полека, благодарение на едно качествено малцинство, което държи фронта, така да се каже, нещата си се наместват. Да, това става бавно и мъчително, но става.
 
- Как ще коментираш това, че всички отидоха на крака при Царя за неговия юбилей, сякаш е управляващ владетел. Опитаха се да ни представят  този прием в най-добрите традиции на  неговия роднина, известен като Краля-слънце? 
 
- А не, моля, моля. Не му отидоха всички на крака, Отидоха само т.нар. бизнесмени, т.нар. политически фигури … Нямаше нито един представител на културата, ако изключим главния мултак на републиката. Нямаше нито един музикант, нямаше представител на интелигенцията на този рожден ден. Самият шеф на държавата не отиде. Като се има предвид че Царя го изпрати в политическа орбита, че  го метна към популярността… Говоря за самия Бойко Борисов, който не отиде на този рожден ден. 

- Имах предвид, че много политици се изсипаха на това малко дворцово тържество…

- Това са наколенкаджии, нагаждачи, с  които е пълна нашата политическа сцена. Така нареченият Тенор Сакскобургготски, както му викам, той си свири по свирката на Москва. Те си го доведоха да размие нещата. Това за мислещите хора в България е отдавна ясно. Нещата бяха потръгнали преди идването му, бяха тръгнали в посока към свободния свят,  към отърваването от комунизма лека-полека. Тогава те го доведоха. Най-интересното е че, това  раболепие на хората,  това наколенкаджийство, ясно показва защо сме стояли 500 години под турско робство. Имаме си много такива хора  с наколенки, които се навсякъде около нас. 

- Но президентът на републиката  отиде на царския прием...

- Той е кукла на конци. Прави само това, което му кажат неговите шефки, облечени в червено Той няма собствено мнение.

- Отплеснахме се в политиката , кажи какво ново в музиката.

- Имам 7-8 нови песни. Подготвям албум, който се казва „Блус бг“, има песни за виза, песни за пътуване, песни за еднопосочен билет за България, песен за стария компас, даже песен за медиите. Има и една от 12 куплета, която се казва „Нова история БГ“. Постоянно дерзаем с групата, ще свирим на Джулая в Тутракан, на фестивала в Кнежа. Появяват се нови рок-фестивали, което е чудесно. Това, че в Каварна няма фестивал е проблем на самата Каварна. Има сега 4-5 града, които правят рок- фестивали.  Всяко зло е за добро. В Каварна да си слушат руските частушки, ако искат. Ако искат съветски песни и маршове, нека си ги пеят, а който иска рокендрол….