Станислав Белковски: Основната цел на Путин е да разруши демокрацията в Европа

За Кремъл е важна антисистемността, а не някакъв идеологически вектор

Путин се надява на нова Ялта, където заедно с великите държави ще участва в подялбата на света

 Допускам, че  Марин льо Пен ще спечели първия тур, а на втория ще загуби, казва известният анализатор

 Станислав Белковски е най-праволинейният и скандален политолог и публицист в съвременна Русия. Той е автор на 12 книги, биография на Путин, включително и на сборник статии: „Бизнесът на Владимир Путин“, в който изчислява, че състоянието на руския президент може да бъде оценено на 40 милиарда долара. През 2004 година той беше политически съветник на украинската опозиция и взе активно участие в оранжевата революция и е основател на Института за национална стратегия на Украйна.

 -   Господин Белковски, след скандалната намеса на Русия в американските избори във Франция се коментира КОЙ е фаворитът на Москва?  Продължава ли Кремъл, въпреки всичко, да подкрепя Фийон?  

- Русия не поддържа кандидати. Нейната основна идея е да дискредитира западната демокрация. Всъщност Русия не поддържаше Тръмп, тя поддържаше дискредитирането на резултатите от американските избори, защото в Кремъл очакваха да победи Хилари Клинтън. Те дори бяха подготвили „подходящ” посланик за Вашингтон, който да възстанови добрите отношения с Белия дом - Сергей Кириенко. Той има имидж на демократ и либерал, макар, че нито едно от двете твърдения не е вярно. Но след това неочаквано победи Тръмп и радостта от победата му не беше заради личността му като такава, а с това, че американската политическа машина когато стана известно, че руски хакери са решили изхода от изборите в САЩ, Путин беше неимоверно горд и дори сам започна да вярва, че Кремъл е избрал американския президент.

Същото е и с Фийон. Не той беше обекта на подкрепата, а дискредитацията на политическата систeма и лично на ненавиждания от Кремъл Оланд, който отказваше да прави каквито и да било отстъпки за санкциите срещу Русия.

 За Русия е важно да предизвика сътресения в системата. За нея е важно нито един от победилите кандидати да няма съществено мнозинство. За русия е важна дискредитацията на демокрацията.

 - Каква е крайната цел на Русия, защо толкова силно се стреми да постигне тази дискредитация на системата, за която говорите?

- Целта на Владимир Путин, на цялата руска пропаганда насочена навън е той да бъде популярен и да става все по-популярен сред народите на демократичните държави. И трябва да кажем, че тези усилия в голяма степен с течение на времето успяват.

 Сред елитите  той е достатъчно дискредитиран. Сред обикновените хора обаче неговата популярност расте, защото той е представян като пълна противоположност на либералните, прекалено „меки” и „развратени” западни лидери. Така мисли вече известна част от електортите в Европа, това е безспорен факт.

 Затова той смята, че когато достигне определено ниво на популярност сред тези народи за сметка на дискредитирането на политическите системи на Запада и успее да убеди достатъчна част от техните електорати, че няма разлика между лицемерието, фалша, фалшификациите на руската политическа система

И системите на евроатлантическите държави, той ще получи допълнителен лост за смекчаване на санкциите и нова Ялта, където заедно с великите държави ще участва в подялбата на света.

Тоест, това е обща философска линия за дискредитирането на политическите системи. За Путин е важна антисистемността, а не някакъв идеологически вектор. Това не го интересува, той е извън-идеологически. Той няма идеология в класическия, просвещенски смисъл на думата. Заради целите си той е готов да се закълне във всяка идеология.

 - Ръстът на популизма, обръщането към ултраконсерватизма, изолационизъм, желание да се оградим с бодлива тел и стени – какво означава тази тенденция за Европа и за Запада като цяло? В миналото ли се връщаме?  

- Не, просто историята се развива по спирала и при всеки следващ етап ние малко се връщаме в миналото. Но това не означава, че вървим към миналото. Аз съм убеден че западният свят с неговия примат на идеите и технологиите над фиксираните сфери на влияние ще победи. Естествено е – след всяко рязко движение нагоре, да започне период на известно падане надолу.

 Аз съм убеден, че бъдещето е на метаиронията, която предполага, че не може със сигурност да се определи кога говориш сериозно и кога не. Дори ти самият не можеш да определиш това. Тръмп например се движи към върховете на метаиронията, и не съм убеден, че връщането в миналото ще бъде толкова категорично.

 - Да поговорим за френския „квазитръмп” – Марин льо Пен? Как нейната личност се съотнася към Тръмп и тенденциите към популизъм?

- Тя е значително по-малко маргинална от баща си. В този смисъл, дори Льо Пен да победи на президентските избори, не очаквам пълна катастрофа.

 Допускам, че тя ще спечели първия тур, а на втория ще загуби. Но силовото отстраняване на Фийон може да доведе до абсолютно непредсказуем ръст на гласовете в полза на Марин льо Пен. Просто в знак на протест против елитите.

 Както показаха и Брекзит, и победата на Тръмп, самият антиелитен протест, независимо от идеологическата му окраска, е важен мотив за гласуване – сякаш така им се изплюват в лицето.

- А ако говорим за бъдещето на Европа? Очаквате ли рухването и, както очакват горещите поддръжници на Путин?

 -    Не, не мисля, че има ситуация при която Европа ще рухне. Нейните центростремителни сили са много по-силни от центробежните и общите интереси са много по-важни от частните. Излизането на Великобритания означава само едно: че тя никога не е искала да бъде в Европа. Просто това е привеждане на формалното в съответствие с фактическото. Великобритания не може да се подчинява на Германия. Затова създаването на ЕС с неформално лидерство на Германия и то когато я няма Великобритания, за да оспорва това лидерство, е напълно логично и закономерно.

Спомнете си колко говореха, че Гърция ще напусне ЕС и ще смени еврото с драхмата. Нищо от това не се случи. И няма да се случи, независимо от всякакви изолационистки или популистки лозунги , с които някои политици идват на власт.

 Дори Ангела Меркел да изгуби от Мартин Шулц, то той не е по-малко „евроинтегратор” от нея.

 А що се отнася до отношението на Шулц към Русия, то ще ви припомня, че той си позволи нещо, което Меркел не посмя. Той публично се появи заедно с Михаил Ходорковски след освобождането му от затвора без да се изплаши от „дългата ръка” на Кремъл и съдбата на Ким Чен Нам.