Русия сякаш не осъзнава, че напрежението, което създава на Балканите, в бъдеще може да й донесе проблеми
Абсурдно е, че Европа и САЩ поддържат Коминтерновската теза за „македонска нация“, а това е неразбиране на България, казва пред Faktor.bg известният историк
Интервю на Мая Георгиева
- Проф. Павлов, днес Русия отново празнува Деня на победа, кои са митовете около 9 май, с които продължаваме да живеем?
- На 9 май завършва европейската фаза на Втората световна война. Самата война приключва много по-късно - с капитулацията на Япония. Несъмнено това е голяма дата в европейската и човешката история, защото е сложен край на най-големият конфликт в историята на човечеството. Разбира се съществува дилемата дали трябва да го отбелязваме като Ден на Европа или като Ден на победата, което се налага от Русия и в лявото пространство, особено в България. Ясно е, че руската гледна точка към войната не е еднозначна. Има руски изследователи, които признават съавторството на Сталин в този световен конфликт. В крайна сметка войната беше разпалена с пакта „Молотов-Рибентроп“, така че колкото и да е очевидна войната на Хитлер и на нацисткия режим в Германия, не по-малка е ролята на сталинския режим в Съветския съюз. От гледна точка на България, ние сме победена страна в тази война, поне де юре. Де факто, обаче, ние сме неутрални през цялата война, спасяваме своето еврейско население, с изключение на т.нар. новите земи, макар това да не е можело да стане, защото то е било под немската юрисдикция. Но така или иначе участваме във войната, даваме много жертви. Наскоро Агенция „Архиви“ публикува пълни списъци на загиналите в двете фази на войната и в нейния заключителен етап. В крайна сметка съветската делегация не ни признава като съвоюваща страна. Нещо повече – Съветският съюз постъпва така, че макар делегациите на Украйна и на Беларус да гласуват, че ние сме воюваща на тяхна страна, официалната съветска делегация не го прави и по този начин ние плащаме репарации, разглеждани сме като подпалвачи на войната – нещо, което е неточно и невярно. И това е направено напълно съзнателно, за да се признае съветската окупация в България. Аз не оспорвам правото този ден да бъде отбелязван, като ден за размисъл в европейски мащаб. Но не смятам, че трябва да се живее с някакви илюзии и да се гледа в миналото, като се изтъква изключителната заслуга на Съветския съюз, който разбира се има важна роля в тази война. Не бива да се забравя първо, че Сталин е един от подпалвачите на тази война. Второ, че в резултат на Деня на победата бяха окупирани цяла поредица от страни, чието историческо развитие беше предопределено и това особено важи за нас. От друга страна, беше наложен режим на ограничен суверенитет, после на доктрината "Брежнев".
- Безспорен ли е руският принос за края на тази война?
- Като говорим за руските приноси не бива да се забравя, че СССР не е само днешна Русия. Там са и Украйна, и Беларус, там са всички републики в бившия вече Съветски съюз. Затова не споделям еднозначната оценка - да се гледа на войната през Червения площад, а трябва да се гледа какво е значение й за развитието на Европа и на България. В тази връзка мисля, че в европейски и в световен мащаб този ден – 9 май, трябва да бъде осъзнат по нов начин, а не да се използва за пропаганда.
- Македония отново ври, политическата криза е факт, къде са корените на това напрежение?
- За нестабилността в Македония има много причини, те фокусират различни фактори, включително и външни влияния. Тези външния влияния почиват най-вече на стари обвързаности на така наречения елит – политически, икономически, олигархичен в Република Македония с бивша Югославия и нейните тайни служби, с руското влияние и с влиянието на Република Турция. Разбира се има много нестабилност и предвид сложната и до голяма степен икономическа обстановка в югозападната ни съседка – тази огромна безработица, безперспективност, големи диспропорции в регионите и в тази връзка натрупано етническо напрежение между различните съставки на обществото.
- Виждате ли в ескалацията на напрежението там руски сценарий за дестабилизация на Македония?
- Такъв елемент несъмнено съществува, той дори е факт в руските официални съобщения във връзка със случващото се в Македония. Става дума за глобални геополитически интереси. Но аз към тях бих прибавил конкретни влияния от страна на Турция. Режимът на Груевски много последователно пропагандира своята близост с Турция. И това имаше своя антигръцки и антибългарски адрес, в един доста примитивен подход, който е характерен всъщност за управлението на Груевски и подобни на него елементи в Македония. Това, разбира се, са едни наивни решения, които не могат да доведат до никакъв добър резултат в Македония. Но затова пък те тровят отношенията на Македония с Българи, с Гърция, с Албания. От друга страна не бива да бъдем толкова неутрални към известно преекспониране на албанския фактор. Прекалено може би голяма е настъпателността на тази млада и демографски силна нация. В крайна сметка в Македония се допуснаха такива противоречия, че всеки недоброжелателен фактор отвън може да ги използва във вреда на държавата, преследвайки своите интереси. За Русия – тя води политика, свързана с някакви нейни други агресивни цели. Но мисля, че руското политическо ръководство само не съзнава, че подготвяйки по този начин бъдещи проблеми тук, създава напрежение и за себе си. В дългосрочните ползи, които смята че ще извлече, Русия сякаш не осъзнава, че в бъдеще може да й донесат проблеми.
- Какви са подводните камъни за България от македонския конфликт?
- Бих искал да кажа, че конфликтът там ни засяга, не само защото Македания е наша съседка, а защото съществуват исторически основания да имаме пряко отношение към нея. Лично мое убеждение, а и на милиони българи е, че Македония е част от българския национален организъм. Става дума за един народ в две държави – колкото и Македония това да го отрича, това е историческата истина. Разбира се геополитическите и историческите превратности доведоха до там, че имаме независима държава Македония. България бе първата страна в света, която я призна. Но това не означава, че ние нямаме своите отговорности, пък и своето емоционално и прагматично отношение към ставащото в тази част на Балканите, която исторически е част от нашето българско Отечество. За тези проблеми трябва да се търсят ефикасни начини за преодоляването им и разбира се да не се месим във вътрешните работи - основен принцип, който не трябва да нарушаваме. Но това не означава, че не трябва да имаме ясна политика към Македония, тъй като през последните десетилетия българската политика по отношение на нашата югозападна съседка е изключително слаба, неубедителна. В България има много по-добри познавачи на темата Близък и Далечен Изток отколкото на темата Македония, което само по себе си е безумно. Защото тук не става дума само за някакви наши егоистични, конкретни интереси, а въобще за стабилността на Балканите.
- Каква трябва да бъде българската позиция към Македония, каква политика трябва да води страната ни при тази напрегната обстановка там, а и в региона?
- България като член на НАТО и ЕС има своите отговорности, освен своите чисто исторически, психологически и емоционални отговорности към Македония. Така че ние трябва да бъдем изключително активни към Македония, но нищо такова не се забелязва. Ние трябва да бъдем източник на стабилност не само на думи, но и на дела. На практика българското участие в политическия културния живот на Македония тепърва ще се засилва. Все повече хора в там осъзнават своя български корен. Все повече разбират, че не става дума само за механичния проблем за българско гражданство и за тези над 100 000 души, които имат български паспорт. Започват постепенно да изчезват страховете, защото ние не бива да забравяме, че става дума за една част от българското отечество, където думата „българин“ беше не само забранена, но се отиваше в концлагер само защото някой има връзки с България. Това не са само мои исторически реминисценции, а това си е живата истина и днес. В същото време има натрупани страхове, невежество, неразбиране, липса на информация. В това отношение това, което сме сторили през последните години не е достатъчно. Независимо обучаването на хиляди младежи от Македония в български висши учебни заведения, което има своя ефект, създадените икономическите връзки, падането на ограниченията - това е само началото. Аз бих призовал към много по-голяма активност на ниво общини, градове, селища. Тъй като няма български град или регион, в който да няма потомци на стотици хиляди бежанци от Македония. Така че в някои отношения тази малко христоматийна или шеговита приказка, че в България има повече македонци, отколкото в Македония, е вярна. Потомците на македонците българи у нас са един невероятен капитал на развитие на отношенията между двете държави, което ние все още не осъзнаваме. Много разчитам новото правителство, при всички загадки около неговото бъдещо управление, но и не само то, а и целият български политически елит да постигне консенсус на тема Македония. Политиката ни към Македония трябва бъде разумна, добронамерена, без агресия, но да утвърждава общите корени, а не да се действа стандартно, като че ли става дума за някои от страните в Латинска Америка.
- Сенатор Маккейн направи само преди дни изказване, че Балканите имат нужда от САЩ – но тях ги няма в региона, предупреждение или упрек е това?
- Този упрек е основателен, той идва много навреме, даже бих казал, че е малко закъснял. Американските администрации гледат на България по доста особен начин – понякога през погледа на други сили, независимо, че в Съединените щати има утвърдени специалисти по Балканите, има натрупана огромна информация. Така че този упрек съдържа голяма доза истина. Несъмнено положението на Балканите е много важно за стабилността на целия Средиземноморски регион, в Европа и в Близкия Изток – това са христоматийни истини. Но една по-активна политика на САЩ на Балканите, разбира се без фаворизации, би била в интерес за региона. Но същият упрек важи и за Европейския съюз. Европейската общност, например, все още според мен няма достатъчна експертиза на тема Македония. Достатъчно е да погледнем, че Европа и САЩ на практика поддържат Коминтерновската теза за „македонска нация“ . И тук не става дума за моята пристрастност на историк, а става дума за обективна истина. Нашите партньори от Запада, макар че ние самите е крайно време да разберем че сме част от Запада, продължават да гледат на нас едва ли не като на някаква експанзионистична сила по отношение на Македония, а това е неразбиране и на самата България. До голяма степен обаче вината за това положение е в самите нас – че не можем да представим достатъчно добре и убедително собствените си тези, собствената си ориентация и отговорности.
- В същото време руската пропаганда не спира, редица страни в Европа вече създават специални служби и въвежда мерки срещу руската хибридна война, а у нас сякаш този проблем се подценява и дори отрича - защо мълчат политическата класа и институциите?
- В България те не само че ни си дават сметка за водената от Русия хибридна война, но у нас продължава да се засилва тази хибридна стратегия. Аз не разбирам и самата Русия - каква полза има от това? За мен това е едно голяма загадка. Продължават цели български медийни корпорации да излъчват руски новини, някаква криворазбрана русофилия, която има черти на българофобия, на демократофобия, ако мога така да кажа. Те разпространяват най-примитивните послания на руската пропаганда, които дори си мисля, че не са на руската държава, а на някакъв второстепенен елемент от руската пропаганда. В Македония те са не по-малко силни. Там имаме едно настъпление на подобна пропаганда по медиите, подобна пропаганда върви и през Сърбия, където по един доста прагматичен начин се използва руската пропаганда – особено там където съвпада със сръбските интереси. А там, където не съвпада, откриваме елементи на една вече тенденциозно контролирана русофобия. Да се правят експерименти на наш гръб, е изключително опасно и ние не бива да го допускаме. В България не може да има събития, на които хора да веят руски знамена, да носят Георгиевски лентички – става дума за чужди символи и знаци, които нямат нищо общо с нашите. Тази и следващата година ще честваме годишнина от Руско-Турската война, която е освободителна за нас, защото се възстановява българската държава, макар и в много орязани граници и много проблеми. В Свищов се заговори по този повод да се издигне паметник на цар Александър Втори. Аз мисля, че такъв паметник има в центъра на София и той отразява емоционалното отношение на нашите деди към Русия. Но в момента да се вдигат подобни паметници – тези жестове са на практика смешни и жалки. Признателността и съпричастието ни към други народи не трябва да става с такива показни действия. Това също има елемент на чужда пропаганда, която за съжаление се прокарва и от български политици, и от български интелектуалци, това е една много нездрава почва. Много по-добре е в Свищов да се издигне един паметник на загиналите във войната, да се покаже общата памет, отколкото да се демонстрира характерната още за царска Русия помпозност, казионност – това е просто анахронизъм, освен че е политически недопустимо.
- Изминаха 100 дни на президента Радев. Каква е вашата оценка – ще се докаже ли като обединител на българската нация?
- Президентът Радев, като човек, който идва от армията, несъмнено показва една сериозна мотивация. Това, което виждаме, разбира се, говори и за много проблеми, за някои неща той очевидно е подвеждан от едни или други обстоятелства. Но и речта му на Гергьовденския парад беше много балансирана и мисля, че Румен Радев излъчва една позитивна енергия, която е много необходима. Надявам се и му пожелавам като президент да се превърне в един балансиращ фактор, който да обединява нацията, в това число и българите в чужбина, един важен сегмент от обществото, към който президентската институция има както определени функции, така и задължения.
- Но няма ли нещо смущаващо във факта, че президентът Радев много открито заговори за намесата на Турция във вътрешните работи на страната, но пък нищо не казва за намесата на Русия, за хибридната война, която води, не дава знаци, че вижда в нейно лице някаква заплаха за България?
- Не мисля, че мълчанието му по тази тема има нещо обезпокоително, макар че по-твърда и по-ясна позиция несъмнено е необходима. Далеч съм от това да бъда адвокат на Радев, но той на няколко пъти подчерта, че заплаха има не само от Турция, но и друга страна. В такъв случай е най-почтено да се посочи ясно коя е, без разбира се да се изпада в крайности. Що се отнася до неговата реакция по отношение на Република Турция – тя може да е изглеждала на някого много рязко, но според мен беше напълно обективна, защото става дума за груба намеса във вътрешните работи. През последните години в Турция се създаде едно убеждение, че България е някаква особена територия, която случайно се е оказала свободна, че едва ли не ние сме някакъв вилает. Това се говори под сурдинки и от турски официални лица. Така че тук отпорът беше необходим. Защото, примерно, моите почитания към президента Плевнелиев, но той беше твърде отстъпчив по отношение на Турция и се опитваше да компенсира с темата „руска намеса“. А аз мисля, че е недопустима ничия чужда намеса – нито на Турция, нито на Русия, в нашите вътрешни работи. Тъй като такива опити правят и много по-малки държави, включително Македония и Република Сърбия, пропагандират се идеи за шопска нация, за турлашка нация. Тоест, на много от тези страни, на които ние оказваме подкрепа, на които сме изразили готовност да помагаме в международен план, продължават да разглеждат България като територия, за прокарване на свои нечистоплътни интереси, казвам го съвсем открито.
- В новото правителство, което се закле преди дни, влязоха представители и на Обединените патриоти, доколко автентичен е техния патриотизъм и какви подводни камъни се крият в участието им в управлението на страната?
- Винаги съм бил безпартиен, но съм бил емоционално свързан с формации и партии, с патриотични настроения. На времето съм бил председател на Държавната агенция за българите в чужбина, предложен от ВМРО, макар и избран от СДС. Работил съм с г-н Валери Симеонов и с други хора. Първо трябва да дадем 100 дни на това правителство, което е в нова конфигурация. От друга страна, не мога да разбера защо се смята, че има нещо антиевропейско, че има опасност за демокрацията заради състава на тази коалиция. Разбира се в нея има подобни сили, които са изразявали такива позиции. Без да им ставам адвокат, в този случай не разбирам защо традиционната десница, която загуби представителност в новия парламент, трябва да си отмъщава на Обединените патриоти. Аз винаги съм смятал, че всички политически сили в България трябва да бъдат патриотични, че националните интереси трябва да бъдат над всичко за всички партии. Разбирам, че заради определени интереси и обвързаности, например, БСП много често прави обвръзка между нашата външна политика и отношението й към Русия. Знаем в руско-украинския конфликт какви позиции и тези тя изразяваше. Но се надявам, че с колкото и перипетии и трудности да беше създадено новото правителство, то може да бъде впрегнато в реализирането на българските национални интереси.