В прословутия ЦУМ-гейт имаме несъмнен прецедент на търговия с влияние и на злоупотреба с публичен статут от страна на участниците
В система на олигархично управление, която властва в България, непослушанието пред изискванията на олигархичния октопод се наказва с отстраняване и политическо небитие, казва политологът пред Faktor.bg
Интервю на Деница Бояджиева
- Г-н Минчев, изтичат първите 100 дни на президента Радев, в които той натрупа много негативи заради някои свои изказвания и законодателни инициативи. Оказа ли се той политически подготвен за поста на държавен глава? Не се ли предовери на екипа си заради липсата на опит?
- Не бих искал да говоря само за негативи през първите сто дни - все пак г-н Радев ще бъде наш президент през следващите 5 години и той се нуждае и от известно окуражаване в придобиването на политически опит. Мисля, че той разбира източника на повечето от грешките, които е допуснал или може да допусне: предоверяване на идеологически мотивирани и политически пристрастни позиции по въпроси, пряко свързани с националния ни интерес.
Пример за това бе повтарянето на "необходимостта" от премахването на санкциите на ЕС срещу Русия. Мисля, че при посещението си в Брюксел, президентът бе информиран, че консенсусът сред страните членки по повод на санкциите не е породен от предубеден негативизъм към Русия, а от належаща необходимост да се ограничи опасността от по-нататъшни прецеденти за промяна на граници със сила в Европа. Тази опасност е толкова по-голяма, колкото повече вървим на изток и на юг в Европа. А ние сме в югоизточния ъгъл на континента, както е известно. Затова санкциите са преди всичко в наша полза - и в полза на нашите съседи - и те не са предупреждение само към Русия, а към всяка амбиция за новоимперско възраждане, откъдето и да идва тя.
- А законодателните му инициативи?
- Да, другият пример за прибързано действие - независимо от конкретните му мотиви - е предложението за промени в избирателния закон, въвеждащи изискване за уседналост при гласуване на парламентарни и президентски избори. Без да засягам по същество този въпрос, бих искал да подчертая, че подобни законодателни промени, които засягат основни права на гражданите, е добре да се инициират след сериозен и многостранен дебат между всички политически сили и обществени фактори, заинтересувани от темата. Оставяме настрана липсата на законодателна инициатива в президентските пълномощия. Президентът има право да повдига значими за държавата и обществото теми, но не бива да прибързва със законодателни предложения преди осъществяването на този обществен дебат.
Бих искал обаче да подчертая, че президентът Радев очевидно се учи от своите грешки и се стреми да придобие необходимия политически и институционален опит в осъществяване на своите задължения. Ако успее да се еманципира в достатъчна степен от политически и лобистки фактори - както български, така и "братски" - задгранични, смятащи за "естествено" да му влияят във вземането на решения, процесът на придобиване на достатъчен опит може да бъде съкратен. За тази цел не би бил без значение стремежът да се поддържа съветнически екип от експерти с различна идейна и политическа принадлежност, за да се чуват повече и различни аргументи в обсъждането на следващи стъпки в дейността на институцията.
- Корнелия Нинова се дистанцира, но откровената политизация на служебния кабинет беше факт. Какви зависимости прозират зад очевидната намеса на Радев?
- Механизмите и зависимостите, посредством които г-н Радев бе излъчен за президентски кандидат на БСП продължават да пораждат въпроси. Това е естествено - когато за най-високия пост в държавата е номинирана личност с перфектна кариера, но в сфера, която е относително далеч от политиката, въпросите свързани с мотивацията на подобен избор са важни от гледна точка на обществения интерес. Поредица от действия на служебния кабинет - в кадровата политика и в други ключови сфери на държавното управление създадоха обосновани подозрения, че президентът и неговите министри се стараят да изпреварят резултатите от политическия избор на гражданите в създаване на свършени факти преди учредяване на новата изпълнителна власт. Особено значимо бе забавянето на отговора до ЕК по въпроса за отношенията с "Газпром". България е страна, която устойчиво възпроизвежда политически деления на Изток и на Запад. Спрямо президента Радев и излъчилата го за кандидат партия БСП винаги е имало и има подозрения, че обслужва интереси, свързани с Русия и руската политика в България и в Европа. Друг източник на подозрения за евентуална обвързаност върви по линия на принадлежността на президента към елита на военните и оръжейните среди, както и на корпоративни кръгове, свързани с елита на службите за сигурност. Всеки човек с успешна кариера на възрастта на президента Радев има своя история на принадлежности и обвръзки. Позицията на държавен глава изисква тяхното избледняване и подчиняване на националния интерес, възприеман през призмата на разума и практицизма. С натрупването на политически опит пространството за маневриране и баланс между различни интереси и лобистки групи и в полза на националния интерес може да се увеличава.
- След принудителната оставка на Георги Гергов заради ЦУМ-гейт много хора видяха началото на борбата с червените олигарси в БСП. Започва ли в столетницата истински процес на прочистване от икономическите кръгове, или действията на Нинова бяха параван, за да се потуши скандалът временно?
- Не смятам, че е по силите на когото и да било да прочисти икономическите кръгове - особено в БСП, но и в останалите партии. В система на олигархично управление, която властва в България, непослушанието пред изискванията на олигархичния октопод се наказва с отстраняване и политическо небитие. Това е особено валидно за БСП, от която водят произхода си основните структури на олигархичното задкулисие в България - както и от специалните служби на бившия комунистически режим. Именно заради това поисканата на Гергов оставка от страна на Корнелия Нинова заслужава поздравления и дори адмирации! В България много рядко високопоставена политическа фигура действа от позиция на принципни съображения и в съответствие с правилата на публичния живот. В прословутия ЦУМ-гейт имаме несъмнен прецедент на търговия с влияние и на злоупотреба с публичен статут от страна на участниците. Като инициатор на тази среща, Гергов няма място в политическото ръководство на която и да било партия. Интересен детайл на този скандал е искреното възмущение на самия г-н Гергов от реакцията на партийния шеф Нинова. "Колко кафета са се изпили...", публично въздиша Гергов, описвайки "несправедливостта", която му се е случила. И той е прав - държавата до такава степен се е превърнала в разграден двор на олигархичното управление, че се счита не само за нормално, но и за проява на "добър вкус", овластени лица да се събират с представители на корпоративния свят в неформален план и да обсъждат инструменти за взаимна изгода, смесвайки публична отговорност с частен интерес - най-често във вреда на обществения интерес, разбира се.
Дали Нинова предвижда по-системен процес на очистване от подобни личности и практики, свързани с БСП, към днешна дата е трудно да се каже. Възможно е в нейната реакция спрямо Гергов да е имало и поредица от лични и/или задкулисни мотиви на борбата за власт в БСП. Ако Нинова иска да постигне макар и частично въодушевление сред членовете и симпатизантите на партията пред обещанието за "обновление", подобен тип знакови санкции срещу партийни аристократи и олигарси би трябвало да продължат. Аз обаче оставам скептик относно възможността за подобна промяна.
- Но дали ще може да се пребори с вътрешнопартийната опозиция?
- Зависи с коя част на тази опозиция. Нинова вече се раздели със знакови фигури от "лявото" крило - Стоилов, Божинов, Миков - но това беше далеч по-лесната част от задачата за поставяне на партията под свой контрол. Раздялата с партийните олигарси ще бъде много по-трудна. Гергов е само един от тях. БСП постигна неочакван успех с резултата си от президентските избори, представи се убедително и на парламентарните избори, макар в крайна сметка да ги загуби. Дилемата на една партия, обезкръвена от принадлежността си към отиващите си по-възрастни поколения, без особен успех да привлече по-млади и по-активни членове и привърженици, както и преките й олигархични зависимости продължават да заплашват пряко БСП да се превърне в партия от "втория ред" - от среден размер в непосредствено бъдеще. В този смисъл за мен е обясним стремежът на Нинова да предизвика обновление на своята партия, което да стига отвъд декларираните "обновления" на нейните предшественици на този пост.
- След раздумката "на по кафе" в ЦУМ го отнесе само "посредникът" Гергов. Не е ли най-скандално присъствието на главния прокурор на нея и най-логична да е неговата незабавна оставка? Какво може да промени този "монархо-сталинистки статут на главна прокуратура", както вие го наричате?
- Едно е да даваме гражданска и морална оценка на присъствието на главния прокурор на тази среща, съвсем друго - да имаме реални инструменти за натиск, искайки оставката му. Институционалният статут на главния прокурор по конституция наистина го поставя извън възможността да бъде подконтролен - както в рамките на разделението на властите, така и на обществен натиск и контрол. В битката за така и неслучилата се съдебна реформа се стигна дотам съдиите отчаяно да се борят за еманципация от контрола на прокуратурата върху висшите институции на съдебната власт. Този статут на главна прокуратура - отвъд възможностите за властови контрол и взаимозависимост - превръща тази институция в особено примамлива цел за влияние и контрол от страна на управляващата страната и държавата посткомунистическа олигархия. Така институцията главна прокуратура се вписва изцяло в порочния кръг на олигархичната зависимост, в която живеем. За да еманципираме държавата от мафията, трябва да срежем олигархичната връзка между корпоративно задкулисие и държавни институции. За да срежем тази връзка - необходимо е да изтласкаме олигархията назад от контрола й върху държавата. За да изтласкаме олигархията назад - необходима ни е работеща държава и силно обществено мнение, гражданско общество. За съжаление, освен подчинената на олигархичната власт държава, ние разполагаме с оскъдния ресурс на едно гражданско общество, което е непрекъснато обезкръвявано от емиграция и от отчаяние на оставащите тук. Откъде можем да скъсаме порочния кръг? Откъде да започнем? В Америка казват - въпрос за един милион долара...
- В този смисъл каква е вашата оценка за управленската програма на ГЕРБ и Обединените патриоти? Частта за т.нар. съдебна реформа е много семпла, използвани са някакви общи фрази като "ефективност", "прозрачност", но нищо по същество.
- Тук илюзии не можем да имаме. Управлението на ГЕРБ - както в предшестващите мандати, така и в предстоящия не предполага категорично скъсване със системата на олигархично управление на България. Избирателите предпочитат ГЕРБ пред БСП (като двете основни политически сили), просто защото ГЕРБ управлява статуквото по-добре от 120-годишната партия. Но това е управление на държавата под олигархична власт - без илюзии по този въпрос. В този смисъл, сериозни реформи - включително и на съдебната власт - при управлението на ГЕРБ не са вероятни. Каквито и да са намеренията на новите коалиционни партньори на ГЕРБ - Обединените патриоти - тяхната позиция ще бъде също напълно съвместима с горепосочените ограничения на водещата партия в коалицията. Можем да се надяваме в рамките на статуквото все пак да бъдат осъществени основни инфраструктурни проекти, да бъде водена политика на стимулиране на икономическия растеж, да бъдат положени усилия за преодоляване на бедственото състояние на системи като тази на образованието. В България отдавна не четем партийни програми. По-скоро наблюдаваме реалните действия на управляващите, и то с твърде голям скептицизъм.