Наталия Геворкян: Президетнството на Путин е трагедия за Русия

Страхът за личната сигурност, принуждава руския президент да се вкопчва във властта

Наталия Геворкян

Наталия Геворкян

През 2024 година приемник на Путин може да стане дъщеря му Катерина Тихонова, която ще осигури спокойна старост на баща си, прогнозира известната журналистка от „Комерсант”

Журналистката Наталия Геворкян е автор на първата книга за Путин "От първо лице: Разговори с Владимир Путин".
Пред "Гордон" тя разказва защо я наричат "личен враг на Путин", за трите възможни сценария за развитие на ситуацията в Русия след 2014 година и защо Путин, дори и да иска, не може да бъде обединител на руснаците.

- Г-жо Геворкян, имахте ли, макар и нищожно, съмнение, че Путин ще се кандидатира за президентските избори този март? 

- Не. Според мен, той смята, че е на власт завинаги. Завинаги, означава до последния ден от живота му. Мисля, че той няма намерение да напусне президентския пост и след като формално приключи последния му мандат през 2024 година.

-Той не иска или не може да се оттегли от властта? 

- Вероятно иска, но се страхува. Оттегляне от властта означава загубата на много преимущества - на първо място личната охрана, която го съпровожда навсякъде. Мисля, че Путин се е стрехувал за сигурността си от първите дни, още когато  е станало ясно, че ще става президент. Този страх, преди всичко е свързан с началото на втората чеченска война. И смятам, че този страх е напълно основателен.

Плюс това, в Путин са съсредо

точени много сериозни интереси на хората от най-близкщото му обкръжение. Тези момчета рискуват за загубят много, ако не и всичко. А Путин е нещо като гарант на този кръг от хора.

- Говорите за собственост и капитали в Русия или на Запад? 

- Без значение, става дума за бизнеса им. На Запад хората от обкръжението на Путин не могат да си позволят много, защото те са в санкционните списъци. Но има офшорки и в тях те държат огромни пари, огромен бизнес, гарант за чието процъфтяване е Путин.

- След шест години, през 2024 година, ще завърши четвъртият президентски мандат на Путин, какво ще се случи след това? Ще се кандидатира ли за пети мандат или отново ще постави някоя марионетка като Медведев да му пази трона? 

- Мисля че са възможни три варианта. първият - той променя конституцията и дава възможност на самия себе си бекрайно да се кандидатира за президент. Втория - той променя конституцията и става национален лидер от типа на аятоласи, тоест, неизбираемо лице с пълномощия над президентските избори. И третия вариат - да го изнесат от Кремъл.

- Но има и четвърти: да се съгласи на истински избори с желязна гаранция, че след като напусне властта никой няма да пипне нито него, нито семейството му.

- Не мисля, че Путин има такова доверие на когото и да било.

- Вие смятате, че кандидатурата на Ксения Собчак е своеобразен тест дали руското общество е готово да гласува за жена-президент, а истинската цел е номинирането на дъщерята на Путин - Катерина Тихонова - за президентския пост през 2024 година, която да осигури спокойни старини за баща си и неговото обкръжение. 

- Да, това прилича малко на теория на конспирацията, но въпреки това. Путин може да се довери на дъщерите си, за разлика от други хора. Ако дъщерята на Путин реши да се кандидатира докато баща и е още силен - да, ще я изберат.

Всъщност, ще изберат всеки, когото Путин посочи, докато е в силна позиция. Такъв е самият Путин, който беше предложен от Елцин, както и Медведев, предлогжен от Путин. Друг въпрос е - ще сработи ли това през 2024 година, когато Путин ще бъде на власт вече 24 години. Дали тогава думата му все още ще има такава тежест? Ще се съгласи ли Русия и по-нататък да се подчинява на Путин? Сложно ми е да се прогнозирам толкова далече.

- Защо Ви наричат личен враг на Путин?

- Защото след книгата "От първо лице" аз написах няколко критични коментара. Путин грешно смяташе, че щом един журналист е разговарял с него няколко часа и е писал книга за него, то е станал негов приятел. Но това изобщо не е така: не съм имала никакво намерение да се сприятелявам с него. В коментарите си бях много критична още от първия ден на неговото влизане във влаестта. В един от тях написах: човек, който толкова дълго е работил в службите, трябва да се научи да лъже по-убедително. Знам, че са разпечатали този коментар и са го сложили на бюрото му. А той е решил, че съм предала "пиятелството" ни.

- Казаха ли Ви, че сте преминали чертата? 

- Да, няколко души ми разказаха за реакцията му, включително такива, които са присъствали и лично са чули какво е говорил Путин по мой адрес. А след това, по време на посещението му във Франция не ми дадоха акредитация. По-точно, французите ме акредитираха, но руската страна не ме допусна на нито едно мероприятие. Вестник "Комерсант" чийто кореспондент бях тогава, излизаще с празно място на първа страница и надпис: тук трябваше да има репортаж от нашия кореспондент, но не и беше дадена акредитация".

- Защо избраха точно Вас, за да напишете книгата за Путин? 

- Бях известна с интервютата си. Освен това, предполагам, че хората, които са вземали решението, са предпочели авторът да е жена, защото за мъжете е по-лесно да разговарят с жена. Мисля, че идеята да изберат мен е на Валентин Юмашев (ръководител на президентската администрация на Борис Елцин и съпруг на дъщерята на Борис Елцин Татяна Дяченоко). През януари 2 000 ме поканиха на среща, на която присъстваха Юмашев и Татяна Дяченко. Те искаха книгата за Путин да излезе преди президентските избори през март. Предложих им това да бъде книга - интервю, защото то налага отговорност на човека, на когото задаваш въпроси, отговорност за думите му. 

- Какво впечатление Ви направи Путин преди 18 години? 

- Беше напълно дружелюбен, открит, отговаряше леко, с удоволствие. Бях изненадана, че той с наслада говори за себе си. Имахме няколко срещи, общо интервюто придължи 20 часа. 

- Много хора, които са се срещали с него, твърдят, че в личен разговор той умее да омае събеседника си, да го примами на своя страна. 

- Да, умее. Аз си давах сметка, че този човек е привикнал да работи по начин, който са го научили в КГБ, в спецслужбите, включително с методите на спецоперациите и провокациите. Хората от спецслужбите имат особен манталитет - те са подозрителни, имат доверие само на материали с гриф "Секретно", нямат навик за публичност, прозрачност при вземане на решения. Те не трябва да бъдат допускани до властта, защото това ще се превърне в трагедия за страната. 

И до сега смятам, че президенството на Путин е трагедия за Русия.

Превод: Faktor.bg