Трябва да напуснем периферията на Европа и да се стремим към по-високите скорости и основното ядро
За БСП е по-важно да обслужи своята марксистко – ленинска същност – по-малко Европа, повече Русия, казва пред Faktor.bg бившият финансов министър
Интервю на Деница Бояджиева
- Г-н Радев, преди седмица съвсем неочаквано бившият премиер Иван Костов разви тезата, че България трябва да излезе от валутния борд, защото той спира БНБ да води цялостна монетарна политика. Какво е вашето мнение?
- Тезата за премахването на валутния борд (паричния съвет) се поставя през няколко години от различни автори. Спор, дискусия – добре. Само по себе си това не е лошо. Лошо е обаче този въпрос да се поставя днес, когато е възможно най-неподходящото време за такъв спор. Защото да говориш за премахване на борда в държава, която се тресе от политическа нестабилност, клоняща към политическа криза е меко казано противопоказно. Още повече, че спорът е по – скоро академичен и теоретичен, и е далеч от сегашните реалности в България. Излаганите аргументи за премахване на борда принципно са валидни за някоя абстрактна страна, но за България, почти всички от тях са несъстоятелни. Критиците на борда донякъде са прави само в твърдението си, че силно се ограничава паричната политика на БНБ. Вярно е, че БНБ не може да печата пари и да финансира правителството. И слава Богу, защото последният път когато го направи при управлението на социалистите с премиер Жан Виденов, държавата катастрофира. Вярно е, че БНБ не може свободно да рефинансира търговските банки и да им помага при ликвидни трудности, но това не е кой знае какъв проблем, защото вече има законов ред, по който това може да става без сътресения. Всички останали аргументи срещу борда са лесно оборими.
- Посочете тези аргументи?
- Например: Бордът причинявал макроикономически дисбаланси. Такива дисбаланси имат почти всички държави. Ние също. Някои се преодоляват, други нови се появяват. Няма обаче нито едно надеждно доказателство, че именно бордът е причината за конкретен дисбаланс, а не някой от другите фактори, които му влияят.
Друг аргумент на противниците е, че бордът пречил на икономическия растеж. Това твърдение може да бъде вярно само, ако бордът поддържа нисък размер на парите в обръщение, и този нисък размер не е достатъчен да обслужва пълноценно икономиката. Защото това е задачата на борда – да ограничава паричната маса в обръщение до размерът на валутните резерви на държавата. В България, валутният резерв е съвсем достатъчен за нуждите ни – покрива между 150% - 170% от паричната маса в обръщение, чийто размер спокойно обслужва финансовия оборот на страната. Което означава, че БНБ при необходимост, може да увеличи сегашната парична маса с още 50% - 70% без да наруши правилата на борда.
- Твърди се още, че премахването на борда не крие опасности, защото в ЕС действат защитни механизми, които ще ни предпазят от евентуални правителствени авантюри?
- Невярно и опасно твърдение. Ако беше вярно, Гърция нямаше да стигне до фалит преди две години. Към спорът с противниците на борда , трябва да добавим, че премахването му създава съвсем реални опасности в много и различни посоки. Като повишен риск от нови КТБ-та. Или вероятна обезценка на лева, която ще намали покупателната способност на населението и ще стопи спестяванията му. Ще стопи и левовите кредити и ще обслужи интересите на едрите длъжници. Тези и много други рискове са абсолютно ненужни, защото излизането от борда може да стане автоматично, без шокове и неусетно при приемането ни в „чакалнята“ на Еврозоната - ЕРМ 2. До тогава да оставим борда да си върши работата на усмирителна риза за безотговорни и самонадеяни политици и банкери. Още повече, че в България той доби ново качество – психологическо. В съзнанието на българина той се превърна в своеобразна котва на стабилност и доверие.
- Служебният премиер Огнян Герджиков обяви, че има амбицията да направи стъпка за влизане на България в предверието на Еврозоната, т.нар. механизъм ERM ІІ. Какви са реалните ни шансове и кога България ще бъдем готови за това?
- Подобни амбиции са похвални. Само, че ако някой си мисли, че е достатъчно да подаде заявление за членство и след това да остане в историята, много се е объркал. Защото сме тотално неподготвени и трябва много работа и много усилия преди да подаваме заявления. Вярно е, че приемането в Еврозоната е политическо решение, но то се базира на определена степен на готовност, от която сме твърде далече. А сме далеч, защото години наред не правим нищо, за да я постигнем. Вярно, покрили сме задължителните критерии от Маастрихт. Това обаче е необходимо, но далеч недостатъчно условие за прием. Необходимо е не само да ги покрием, но да докажем, че това покритие е устойчиво във времето. Проблемът е, че ние нямаме надеждни гаранции за такава устойчивост, защото липсват структурни реформи в ключови области. Например публичният сектор. Образование, здравеопазване, социална дейност, ред и сигурност, държавна администрация и т.н. - раздути, неефективни, силно бюрократизирани системи, които харчат все повече пари и произвеждат все по-лош резултат. Без сериозни реформи този сектор един ден ще се взриви и от Маастрихските критерии няма нищо да остане. Друг пример – правосъдната система. Години наред ни повтарят едно и също. Трябва да промените това, да се доближим до европейските стандарти. Вместо решителни промени – козметика и пудра. В резултат – мониторингът продължава. В икономиката започват да се натрупват дисбаланси, продукцията ни губи конкурентоспособност, енергетиката още е във финансов колабс. За доходи и стандарт на живот да не говорим. България сериозно изостава с реалната икономическа конвергенция, което отдалечава възможността за влизане в ERM 2. Освен това, трябва да покрием редица други изисквания и конкретни дългосрочни ангажименти, за които днес нямаме готовност. Затова бързането за влизане в Еврозоната трябва да се изрази не в декларирани мераци и заявки, а в бързо отстраняване на обективните пречки и повишаване степента на готовност на страната за „чакалнята“.
- Какви са плюсовете и минусите на Еврозоната за България?
- Добър въпрос. И много актуален, защото на базата на национален консенсус трябва да направим информиран избор. Еврозоната си има своите плюсове и своите минуси, които за голяма част от населението за съжаление са непознати. Поради което считам, че е необходима широка разяснителна кампания и национална публична дискусия, която да ни помогне да вземем правилното решение. Към слабите страни можем да споменем, че общата европейска валута днес не е в най-добрата си кондиция. Еврото е заплашено както от вътрешни фактори – деструктивното поведение на някои страни от ЕС, така и от външни – силни турбуленции на световните валутни пазари. Освен това ще се наложи да въведем всички регулации и норми валидни за Еврозоната. Някои от тях съвсем не са леки. Ще се наложи да правим вноски в общоевропейските фондове. При синхронизиране на икономическите политики е възможно да се преразгледат някои данъчни постановки и т.н. Разбира се могат да се открият и други негативни страни. Плюсовете според мен са много повече. Най-важният е, че България става редовен член на Еврозоната, което означава сигурност и стабилност от нов по-висок порядък. Образно казано – клас „А“. Нещо, което силно ще повиши инвестиционната активност. Лихвеното равнище ще се понижи, в резултат на намаляване на рисковата му съставка. Което за вътрешния пазар ще означава по-евтино кредитиране на икономиката, а за външният пазар, по-евтино финансиране на правителството. България ще получи достъп до огромните целеви фондове на Еврозоната. Банковата ни система ще се ползва практически от неограничено финансиране от Европейската централна банка при необходимост и при определени условия. Ще се спестят излишните разходи за превалутиране между държавите от Еврозоната. Ще участваме равноправно при вземането на всички решения касаещи Еврозоната и ще можем далеч по.добре да отстояваме интересите си. И т.н……
- Европа е на кръстопът. Задава се неизбежна промяна. Жан Клод Юнкер представи т.н. Бяла книга, с пет възможни сценария за бъдещото развитие на ЕС. Какво означават те и как ще се отразят на бъдещата промяна на България?
- Проблемите в Европа се натрупаха и задълбочиха застрашително и наистина промяната сякаш е неизбежна. Изборът ще бъде съдбоносен, той е в широк диапазон и е изцяло в ръцете на отделните държави. За по-голяма яснота, аз бих групирал петте сценария на Юнкер до три основни пътя. ПЪРВИЯТ път е връщане назад и свеждане на ЕС само до общ пазар без особен политически и икономически интегритет. Той е предпочитан от политици с ярко изразени крайно националистически нагласи. ВТОРИЯТ път е запазване в общи линии на сегашното състояние с малки, неособено съществени промени, което е неприемливо за големите водещи западноевропейски държави, но е много удобно за страните от периферията, където сме ние. Удобно, защото няма да им се налага да правят нови усилия и мъчителни реформи. Този път няма особен шанс, защото вътрешните противоречия се умножиха, някои държави систематично не спазват приетите норми и общностни регулации, някои плащат, за да има общност, други консумират тази общност. ТРЕТИЯТ път е най-общо казано „Повече Европа“. Той може да има много и най-различни варианти и формати, разположени по възходящата линия на интеграцията. От най-ниската степен – днешният модел, до най-висшата – европейска федерация. Например, може да бъде обединение на държави групирани на принципа на различните скорости или на държави ядро и държави периферия, или на такива, които искат да постигнат повече и са готови да правят повече и т.н. Може да бъде обединение не на държави, а на общи дейности или политики. Например общ граничен контрол, обща отбрана, обща енергийна политика, задълбочаване на икономическия и валутен съюз и други подобни. Възможно е Еврозоната да се преучреди в различен от сегашния състав, изискванията за членство да се завишат, евро фондовете да се преструктурират и още какво ли не. Дискусията стартира, изборът е в ръцете ни. Трябва да решим - кой път да хванем. Моето скромно мнение е, че трябва да напуснем периферията и да се стремим към по-високите скорости и основното ядро. Което значи, че ни чака много работа, политическа смелост и държавническа мъдрост. Дано, ама…….
- В разгара на предизборната кампания сме - доколко реалистични са обещанията за увеличение на пенсии и заплати, които идват включително и от десни формации? Може ли бюджетът да издържи на подобна тежест?
- Нали знаете какво се прави преди избори и след лов. Политиците също го знаят и повечето от тях без никаква свян дават воля на въображението си. Разбира се, че бюджетът не може да покрие обещаваните социални блянове. Част от тях биха могли да се осъществят, ако надминем Китай по икономически растеж. Другата възможност е повишаване на данъците или рязко увеличаване на държавния дълг. Сега лесно се говори, но дали ще посмеят да го направят когато поемат отговорностите на управлението?
- Корнелия Нинова в прав текст каза, че ако спечели изборите, ще наложи вето на санкциите срещу Русия. Какви рискове крие една такава заявка?
- Основният риск е геополитическа преориентация на България. Колкото може по-малко Европа и колкото може повече Русия. Нищо, че руската икономика измерена чрез брутния вътрешен продукт е по-малка от италианската например. Нищо, че от ЕС за 8 години сме получили нето 17 милиарда лева. По-важно е БСП да обслужи своята марксистко – ленинска същност, от която никога не се е дистанцирала.
- Колко всъщност значими са икономическите загуби, които претърпява България, от тези санкции?
- Европа не е налагала санкции на държавата Русия, а на нейни физически и юридически лица заради съществен принос за анексиране на чужди територии в мирно време. Русия е страната, която налага санкции на държавите от ЕС. За България руските санкции обхващат земеделска продукция. В последните години преди санкциите износът на българска земеделска продукция за Русия е около 15 милиона лева годишно. За миналата 2016 година целият износ на страната ни е 46 милиарда лева. Дори да допуснем, че без санкции миналата година бихме изнесли в Русия двойно повече т.е. 30 милиона лева земеделска продукция, елементарната сметка показва, че загубата за страната ни е микроскопично незабележима – 0.00065% от общият износ (30 млн.: 46 млрд. = 0.00065%).