С атентата в Лондон пряко са свързани Димитър Стоянов, вътрешен министър, ген. Стоян Савов, ген. Васил Коцев, ген. Владо Тодоров, Мичо Генковски и агент „Пикадили“
Ще повярвам, че Георги не е умрял напразно, когато името му започне да се споменава на честванията на 24 май и Деня на народните будители, казва пред Faktor.bg първият му братовчед, кой е и носител на авторските права за творчеството на дисидента
Преди 39 години на 11 септември, в Университетската Клиника „Сейнт Джеймс“, Лондон, Великобритания издъхва политическият емигрант и писател Георги Марков. Само няколко дни по-рано - на 7 септември, той е прострелян на моста Ватерло. Истинските поръчители и извършителят на това политическо убийство са публично известни, но четири десетилетия правосъдната система у нас отказва да въздаде справедливост.
За истините и фактите около смъртта на писателя и опитите да бъдат подменени с фалшиви новини, клюки и измислици, разговаряме с Любо Марков.
Интервю на Мая Георгиева
- Г-н Марков, периодично без повод в жълти медии или свързани с ДС се появяват странни версии за смъртта на писателя Георги Марков, които са далече от действителността, каква е причината за тези публикации – случайни или целенасочени?
- Целенасочени са, това са публикации дирижирани от кръгове около Държавна сигурност, от хора, които извършиха това престъпление. Те търсят някакво противодействие на факта, че името на Георги се превърна в символ на българския порив за свобода и демокрация. С пробутването на фалшиви митове разсейват общественото мнение, насочват го в други посоки, за да се отвлече вниманието от истинските виновници. Освен това с подобни лъжи се цели да се омаловажи убийството, извършено от комунистическия режим. Вместо в медиите и сред обществото да има дебат защо няма виновници, защо делото се провали, се тиражират откровени клюки.
- Преди няколко месеца пробутаха пикантната версия, че писателят е убит по нареждане на Живков, защото имал любовна афера с дъщеря му Людмила, която изоставил. Достоверна ли е?
- Историята тръгва от едно интервю на съветския ген. Олег Калугин, дадено преди 5 години пред един украинец. Калугин твърди тогава, че е останал с впечатлението, че Георги е бил близък на семейството на Живков и вероятно е имал и интимни отношения с Людмила, а това е възможна причина за убийството му. Калугин е имал основание за такова предположение, но малко е поразкрасил версията и я направил по пикантна. Всъщност тя му е внушена от българските тайни служби и то още една година преди Георги да бъде убит, а и преди да се поиска помощ от руснаците за физическото отстраняване на Марков. Тази версия също се внушава с цел да се отклони вниманието от истинската причина. Знам точно имената на хората, които я пропагандират - това са полковник Мичо Генковски, шеф на четвърти контраразузнавателен отдел на ПГУ и ген. Владо Тодоров, който е зам. шеф на ПГУ, а по късно става и шеф на външното разузнаване. Тези „другари“ по линия на ДС водят цялата операция по физическото отстраняване на Георги.
Между януари и март 1978 г. при едно съвещание при Юрий Андропов, който тогава е шеф на КГБ, в присъствието на ген. Крючков, ген. Калугин и адмирал Усатов, Крючков докладва, че е получил искане от България: „ Имаме молба от Димитър Стоянов по отношение на дисидента Георги Марков, който се намира в Лондон и се занимава с антибългарска и антикомунистическа дейност и нанася голяма съществена вреда на България и международния й престиж. Молбата е предадена на Димитър Стоянов лично от Тодор Живков и българските другари ни молят да помогнем да решат въпроса за физическото ликвидиране на Марков“. Андропов отговаря, че е против политическите убийства. Но ген. Крючков повтаря: „Молбата е лично от Тодор Живков и той ще си помисли, че отношенията на България със СССР са охладнели, че не му се доверяваме на него или и на Димитър Стоянов“. Това са точни цитати, записани по време на разпита на ген. Калугин на 19 февруари 1992 г. в София. По време на тези показания присъстват Богдан Карайотов, Коста Богацевски, Дафина Бинова и военният прокурор Кръстев. Според Калугин, Андропов все пак скланя да се помогне технически на българските служби. Калугин дава по време на този разпит и допълнителна информация - година преди срещата при Андропов, той е имал в Москва разговор с ген. Владо Тодоров и Генковски. Те са му говорили за вредите, които Марков нанася на социализма: „враждебно настроен и лично към Тодор Живков, като враг на властта - както Сахаров и Солженицин, той е враг номер едно по идеологическите проблеми. Главната вина се състои в това, че някога, бидейки близък на семейството на Живков, скъсал с тях, заминал за Англия и разпространявал клевети за тях“. Това е пак цитат от показанията на Калугини. Тогава съветският генерал е останал с впечатлението, че отношението към Марков на Живков е лично.
- Вие сте най-близкият му роднина, останал в България, имал ли е Марков - според вас - интимна връзка с Людмила Живкова?
- Не, категоричен съм, той дори не я е познавал лично. По времето, когато Марков пристига в Лондон, Живкова прави там докторантура една година по-рано. Нямали са връзка и контакти. Петър Увалиев по това време е неин съветник и придружител в Оксфорд. А точно той е причината Георги да отиде в Лондон. Няма логика да са имали познанство от София, а да не са го поддържали в Лондон. Калугин си е позволил по фриволна интерпретация пред украинския журналист, но ние разполагаме с показанията му, дадени пред следствието и подписани от него. Единственото достоверно е, че Живков е наредил отстраняването на писателя.
- Защо покрай името на дисидента винаги пробутват и името на диктатора Тодор Живков?
- Това е една илюзия, която се насажда некоректно. Някъде около 5 хил. души от комунистическата интелигенция - писатели, музиканти, артисти, са имали срещи с Живков. Георги е просто един от тях. В последните си „Задочни репортажи“, по-точно в 11-я, описва срещите си с Живков. Те са били цифром и словом три и нито една не е била на четири очи. Проведени са в разстояние на три години и винаги в компанията на други хора. На последната си среща е бил с режисьора Асен Шопов в ЦК. Питал съм след години Шопов дали Георги е пресъздал в репортажите си точно тези срещи, дали не е преувеличил нещо? Но отговорът му бе лаконичен: „Стенографски запис, всичко е автентично“. В тази посока има и инсинуации, че Георги е бил в ловната дружинка на Живков. Не е вярно - знае се кои бяха писателите, с които е ловувал - Емилиян Станев, Радичков и др. Георги никога не е бил ловец, не е хващал пушка, не е бил войник, защото е боледувал от туберколоза. А и ген. Кашев, и ген. Гръбчев трудно щяха да допуснат до Живков случаен човек с оръжие. Връзката с Живков се пробутва и вероятно с цел да се омаловажи личният му талант на писател и творец, да се омърси гражданската му съвест, с внушението, че е просперирал, защото е бил в обкръжението на Живков. Освен това като се разнасят подобни клюки, в сянка остават хората планирали, подготвили и осъществили убийството му.
- А версията, че е одраскан от котка?
- Тя също е измислена от една червена журналистка, която участва в щаб, който бълва контрапропагада срещу Марков. Става дума за фалшива новина. Ангелина Петрова е авторът й. Както казва публицистът Димитър Бочев - щяха да припишат, че е умрял от кучешка тения, ако имаше куче, или че е умрял от птичи грип, ако имаше канарче. След стартирането на следствието в България са правени две експертизи от токсиколози и патолози. И двете потвърджават, че е отровен, и в следствие на това е починал. Отровата най-вероятно е рицин. Разработена е от соцлагера и по-специално от 12-а лаборатория на КГБ. В България идват съветски експерти през юни 1978 г. три месеца преди убийствато на Георги и правят тук проба с такава сачма. Експериментът е извършен на затворник, но той оцелява. Връщат устройството отново в Москва, презареждат го и го предават отново на полковник Мичо Генковски. Устройството прилича на писалка. Отровата е била разработена в три варианта – като мехлем, сачма и като течност за поставяне в храна или питие.
- Петър Семерджиев твърди, че режимът е премахнал Георги Марков броени дни преди голяма промяна в неговия живот. В Мюнхен е предстояло издаването на списание „Нов Златорог”, с редактори Георги Марков, Петър Семерджиев и Владимир Костов. Марков е трябвало да се премести със семейството си да живее там, да премине на работа в радио „Свободна Европа”.
- По идеята за ново списание се работи почти една година преди да бъде убит Георги. На 24 август 1978 г. то е учредено в Мюнхен. Тази версия е достоверна, но не може да бъде основната. Това списание е щяло да бъде наистина нова опасност за режима, но Георги вече е бил обевян за враг номер едно. Владо Костов дори казва, че не знае дали са го убили заради това, което е направил или заради това, което е щял да направи в бъдеще. Според мен и заради двете.
- Естествено, най-гнусната версия е - наказан, защото е бил агент на ДС?
- Това е най-несъстоятелната и празна от съдържание версия. Владо Костов наистина е бил агент на ДС и заради измяна има смъртна присъда, издадена от Военен съд в София. Ако е бил Георги агент – до сега щяха да го осветят хиляди пъти. Има наистина хора с името Георги Марков, които се оказаха агенти на ДС, но писателят не е сред тях. Противниците му нямаше да пропуснат този шанс да му развеят публично досието и съвсем да го компрометират. Тъй като истината не е на тяхна страна, единствената им възможност е да разпространяват чрез своята пропагандна машина само слухове и клевети.
- Делото за убийството на писателя в България се провали, вие лично сте проучвали следствените материали, имате хиляди срещи и разговори с хора, свързани с Марков – кой е истинският поръчител и убиец?
- Нямам съмнения, а в това може да се убеди всеки разумен човек - убийството е поръчано от Живков, организирано и осъществено от ПГУ на ДС. С него са пряко свързани Димитър Стоянов, вътрешен министър, ген. Стоян Савов, който се самоуби преди да даде показания пред съда, ген. Васил Коцев, ген. Владо Тодоров, Мичо Генковски, който пък е водещ офицер на агент „Пикадили“, това е физическият убиец - Франческо Гулино, който е от италински произход, а днес живее в Дания. Това не са предположения, а документирани заключения, които са доказани и се съдържат в делото. Всеки, който е запознат с тези материали, няма как да не стигне до изводите, които правя и аз, освен ако не е свързан с убийството и затова прикрива истината.
- Продължава и негласната съпротива за преиздаването на произведенията на Георги Марков и вкарването им в учебниците - защо творчеството му сякаш е опасно и днес?
- Тази картина беше по-характерна за първите години на прехода, но сега ситуацията се промени. Творчеството му се преиздава от няколко издателства, достъпно е до младото поколение и то най-вече благодарение на интернет. Там е публикувано почти всичко, което е създадено от Георги. Тъжно е, че почти всички медии, с изключение на БНТ, са неми свидетели по тази тема. Но обяснението е - кои са им собствениците, а и какви са им обвръзките с БКП и ДС. Жалко е, че обикновено се обръща внимание на датата на атентата и на смъртта на пистателя, търсейки криминалното. А неговото име отсъства на тържествата на 24 май, на Деня на народните будителите или на неговата рожденна дата. Пропуска се възможността да бъде честван като модерен писател, допринесъл за разобличаването на комунизма и победата на демокрацията в България. Ако това се случи, ще смятам, че Георги не е умрял напразно.
Партията БКП, а сега БСП, прехвърли цялата вина за смъртта му върху ДС, но се забравя, че ДС бе бойният юмрук на тази партия. Тоест, когато се говори за ДС - трябва ясно да се разбира, че става дума за БКП, днес БСП. Като финал на нашия разговор ще завърша с думите на Григор Шопов, произнесени по време на разпита му пред следовател. На въпрос - дали има чувство за морална отговорност за атентатите срещу Марков и Владо Костов, той отговаря: „ Случаят Георги Марков беше една глупост, за какво беше нужно всичко това?“. И още: „Аз живея с мисълта, че разработката е на ПГУ“. А през този период Шопов отговаря за всички служби в МВР без ПГУ. То е било на личното подчинение на Живков.