Не е толкова важно с каква скорост ще се движи Европа, а дали имаме еднакви цели

Ако се възползваме от възможностите на Обединена Европа, можем да направим нашите цели европейска политика

Нашето председателство може да допринесе значително за европейското единство и сътрудничество, казва пред Faktor.bg бившият депутат от СДС и асоцииран член на ПАСЕ

Интервю на Косара Белниколова

- Г-н Тошев, как премина председателството 2015-2016 г. на Комитета на Министрите на Съвета на Европа и как постигнатото тогава ще се отрази на предстоящото ни председателство на Европейския съюз?

- Българското председателство на Комитета на Министрите на Съвета на Европа където участват 47 страни-членки  - от 10 ноември 2015 до  18 май 2016г., беше второто в нашата история, след това през 1994 г. В навечерието на нашето председателство се появиха първите признаци за сътресения в Европа, поради което основният приоритет на председателството, лансиран от българската делегация в Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа, беше насочен към консолидация на европейското единство и утвърждаване на принципите на европейското сътрудничество. Също така беше важно да се призоват всички европейски страни да потвърдят принципите от Хелзинки, чиято 40-годишнина се отбелязваше тогава. Става въпрос за мирно решаване на конфликтите, спазване на международното право и зачитане на границите. Това постави пред европейските страни въпрос, по който те се произнесоха така, както се очакваше. Неслучайно логото на българското председателство беше с девиза „Съединението прави силата“ - добре познат на всеки българин. Забележително е, че проектът за декларация, внесен от Ръководителя на българската делегация д-р Джема Грозданова (ГЕРБ) и приет от ПАСЕ с единодушие на заседание в София на 27 ноември 2015 г., беше подписан и от всички ръководители на политически групи в ПАСЕ и от членовете на българската делегация в ПАСЕ, което е рядък консенсус. 
Под документа се подписаха и лидерите на делегациите на Унгария и Германия. Българската инициатива всъщност препотвърждава досегашния модел като го допълва с елементи, които да подобрят неговото функциониране. Той би трябвало да бъде приет от четвърта в историята на Съвета на Европа среща на най-високо ниво – на държавните глави и правителствените ръководители на страните-членки. Истинско събитие в историята на Европа.  Това предложение беше подкрепено от Френския Президент Франсоа Оланд в речта му пред ПАСЕ, от тогавашния германски външен Министър и настоящ Президент на Германия Франк-Валтер Щайнмайер, от външния министър на Турция Чавушоглу и от още голям брой страни, които няма да изреждам.  Това не е ли постижение? Ето, че България може не само да следва, но и да инициира важни за цяла Европа проекти, да предлага  и намира решения на съществуващите проблеми. Ние показахме, че можем да идентифицираме проблемите още по първите им признаци и да предприемем стъпки за преодоляването им. И мисля, че успяхме. 

- Кога се очаква да се проведе тази среща на държавните глави?

- Срещата най-вероятно ще се състои по време на френското председателство през 2019 г, когато се отбелязва и 70-тата годишнина на Съвета на Европа. В ПАСЕ докладчик по предложението ще бъде проф. Микеле Николети – Ръководител на делегацията на Италия. От своя страна мога да кажа, че съм удовлетворен, че и аз участвах в този процес като експерт. 

- Какви са очакванията от предстоящото българско председателство на ЕС? 

- Предстоящото българско председателство на Съвета на ЕС, където в момента са представени пълноценно 27 държави, а Великобритания е в процес на напускане, се доближава по тематика до председателството ни в Съвета на Европа, поради важните политически решения, които Европа трябва за вземе. Какво е бъдещето на Обединена Европа? Как страните виждат развитието на европейския проект? Според мен не е чак толкова важно с каква скорост ще се движим, а дали имаме еднакви цели. Важна е „дестинацията“ на европейския проект – там не можем да имаме различия. Европа не е имала за цел да се превърне в една държава.
Тя е съюз от свободни държави. Чак на второ място бих поставил  факта, че тя е и най-богатата общност в света. Споделянето на общи ценности и принципи прави възможно свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали на територията на страните-членки, но всички решения не минават мимо националния суверенитет на страни-членки. Все пак законовата база трябва да е горе-долу еднаква във всички страни, за да се осъществи това свободно движение.  Европейският проект е най-великият мирен проект, донесъл мир в Европа от Втората Световна война до наши дни и това е ценност, която трябва да се защитава. 
Не е вярно, че „Брюксел“ ни налага решения. Всяко решение на европейско ниво минава през одобрението на съответния компетентен по въпроса министър на всяка от страните, а той от своя страна е под парламентарен контрол в своята страна. Лисабонският договор засили значително  ролята на националните парламенти при приемането на директивите. Тези чудесни възможности за защита на националния интерес, ако не се използват активно от съответната страна, няма да е по вина на „Брюксел“.

- Голяма част от обществото не разбира важността на нашето председателство, притеснително ли е това усещане? 

- Ето сега в Европейския парламент беше прокарано едно решение, защитавано от евродепутатите Андрей Ковачев (ГЕРБ) и Ангел Джамбазки (ВМРО) за признаване на българската общност в Албания. То показва, че ако се възползваме от възможностите на Обединена Европа, можем да направим нашите цели европейска политика.  А когато Европа застане зад нашите интереси, кой ще ни излезе насреща? Това е възможно. Трябва да имаме самочувствието, че от нас зависи, че сме съсобственици на Обединена Европа и така да постигаме целите си. В Съвета на Европа аз съм имал много такива успехи и се радвам, когато по-младите политици също започват да успяват на международната сцена.  Да припомня ли, че на първия Пан-европейски Конгрес във Виена през октомври 1926 г. вицепрезидент е Проф.Иван Шишманов - не в лично качество, а командирован от Царство България. Ние имаме участие в създаването на Обединена Европа. Не по наша вина след Втората световна война бяхме лишени от възможност да участваме още от самото начало. Но още през 1948 г. на Конгреса на Европа в Хага, където се реши да се пристъпи към съюзяването на държавите, оставиха свободни места за страните, поробени от престъпните комунистически режими, така че един ден, когато те извоюват своята свобода, да дойдат и да си ги заемат. Е, ние отидохме да заемем местата си  през 1992 г. в Съвета на Европа и същия ден , когато станахме членове ( 7 май 1992 г. ) бяхме поканени да се асоциираме и към Европейските общности – сега Европейски съюз. Още правителството на Филип Димитров парафира споразумението за асоцииране.  Но кой днес си спомня за това? 

- Виждате ли "подводни камъни" пред председателството ни следващата година?

- Ако имаме вътрешна стабилност, няма защо да се страхуваме от „подводни камъни“. Доколкото мога да преценя от това, което чувам отвън. След тежки преговори се е постигнало съгласие за програма на ГЕРБ и Обединените патриоти за съвместно управление, чийто приоритет е подкрепа на европейския и атлантическия път на развитие на България. Това означава стабилност и предвидимост на едно управление в нелека ситуация.  Ако това е така, както се съобщава, нашето председателство може да допринесе значително за европейското единство и сътрудничество, така както успяхме да направим това и в Съвета на Европа. 

- Кои трябва да са приоритетите на страната ни?

- Предстои приоритетите на българското председателство да се обявят официално. Според мен, най-важният приоритет както за България, така и за всяка друга от страните-членки на ЕС е намиране на добра формула за запазване и развитие на Европейския проект. Сега трябва да се концентрираме върху основното. Ако мога да използвам един каламбур – „Най-важното е да запазим най-важното –  най-важно“ А то е европейското единство! Съединението прави силата! Нашето председателство е за целия ЕС, а не само за България. Имаме шанс да лансираме нашата гледна точка и да влияем върху дневния ред на Европа  така, че наши идеи за развитието на стария континент да се поставят на обсъждане. 

- Кой сценарий за бъдеще на Съюза, предложени от председателя на ЕК Жан Клод Юнкер трябва да изберем? 

- Защо трябва да се ограничаваме в предложените от Европейската Комисия предложения? Европейската Комисия не е господар, който спуска решения! Тя нищо не решава, а само предлага. Решават Съветът на ЕС – където заседават  министрите на страните-членки, а другият който решава е Европейският парламент. Комисията  е изпълнителен орган. Предложенията „Юнкер“ са гледна точка, която може да се обсъжда на равна основа с останалите такива. Имаме декларацията от Рим през 2015 г. на председателите на парламенти на Германия, Франция, Италия и Испания. Имаме Софийската декларация на ПАСЕ внесена от Джема Грозданова и подкрепена мощно в Съвета на Европа, по която ще има и препоръка от ПАСЕ към европейските правителства през октомври. Към тази инициатива прояви интерес и Първият Вицепрезидент на Европейската Комисия Франс Тимерманс, с който някога бяхме колеги в ПАСЕ. Той ми изпрати много окуражаващо писмо по темата. Това всъщност е прехвърляне на тези идеи от Съвета на Европа към Европейския съюз. Надявам се този успех да бъде забелязан и оценен също и у нас. Имаме освен това и идеите на срещите на най-високо ниво във Версай и Рим през тази година. Всички те са идеи, а не решения! По тези идеи трябва всички европейски народи да си кажат думата, а ако възникнат и други идеи те също ще се поставят на масата за обсъждане. Според мен не може да се върви към обединение на Европа в една държава. Ако се направи такъв опит, той ще е неуспешен и  би довел на власт ново поколение лидери в Европа, които могат да тласнат нещата по-далеч от идеята за европейското единство. Смятам, че настоящият модел на европейско сътрудничество далеч не е изчерпан. Той дава възможности, които не са приложени. Ако например европейските институции се подставят под по-сериозно парламентарно и обществено наблюдение от страна на националните парламенти (за което съществуват възможности и сега) и гражданския сектор, така че те да се възприемат от гражданите на Европа като свои, това би било решение в полза на всички.

Снимка: Георги Папакочев

3 Коментар(и)

  • Либерал-демократ

    Либерал-демократ(18 April 2017 - 16:04)

    Отговор

    Другарю ЕС-правоимащ Тошев, кога ЕС ще премахне комунистическата система на УБО-кетеринг-Комунизма с правоимащите партийно-заслужили и другите правонямащи безпартийни?!

  • -Слава Симеонова

    -Слава Симеонова(18 April 2017 - 11:04)

    Отговор

    БОГ ДА ВИ БЛАГОСЛОВИ,Г-н ТОШЕВ! БРАВО! САМО НАПРЕД И НАГОРЕ! /Черногледите и "мъртви" душички не определят мъдростта и хода на Историята.../

  • oops

    oops(18 April 2017 - 11:04)

    Отговор

    Тошев, знаеш ли как се дели съсобственост и как се управлява? Не се научихте 7 пъти да премислите и после да се изкажете. А дано остане поне малко чар около СДС, а не да видим голата истина с "егати държавата щом..." продължението е известно. Не съсобственици, а съидейници, съмишленици, хора споделящи общи ценности трябва да бъдем или по-точно да станем! Давате ли си сметка, че точно по време на европредседателството, няма да има нито една партия в парламента от тези, които направиха евроатлантическия избор на България. Не, о ужас, има една - БСП!

Оставете коментар



Обнови