Не е имало друго служебно правителство, което да е толкова зависимо от намесата от президента и неговите съветници
Законът за уседналостта беше пълна глупост, вероятно е реверанс към Патриотите и опит за създаване на мост между тях и БСП, казва пред Faktor.bg икономистът
Интервю на Деница Бояджиева
- ГЕРБ и Обединените патриоти се договориха за управленска програма, която на практика се явява коалиционно споразумение за периода 2017-2021 г. Какво ви направи най-голямо впечатление в тези 21 страници, г-н Станчев?
- Липсва изцяло т.нар. "съдебна реформа". В международните сравнения „независимостта на съдебната система“ след 2013 г. е на равнището на Мадагаскар и Зимбабве. В тези сравнения няма детайли, но е очевидно, че става дума за главния прокурор. При всички стопански показатели България е в групата на най-добрите страни. „Съдебната система“ е единственото нещо, което съществено дърпа политиката и надолу. Коалицията е или доволна, или не може да се разбере как да се подобри положението. Май е първото.
Характерно за това споразумение е и относително безотговорният начин на съставяне на икономическите послания. Но не чак толкова лошо като при БСП. Всяка една промяна в съществените закони би следвало да става чрез предварителна оценка за ползите и разходите и ясна представа кой и докога ще плаща сметката за обещанията на управляващите. Опасявам се, че това ще бъде маниер на управление.
В настоящия парламент няма нито един народен представител, който да има здравословна ориентация в сферата на икономическите реформи или да са участвали в такива. Изключение е Корнелия Нинова, но с нея всичко е ясно. Йордан Цонев също, но с него и ДПС нищо не е ясно, освен какви ги върши Пеевски. Третото изключение, от ГЕРБ, е бившият министър Делян Добрев. В предишния парламент нему бе оставена само енергетиката, но той има по-широка експертиза.
- Кои, според вас, са най-спорните закони, които ще са на дневен ред в новото Народно събрание?
- Съревнованието за глупави закони започна още от първия ден на този парламент - Закон за храните, Закон за свръхзадлъжнялостта и т.н. Веднага в отговор на Корнелия Нинова от ГЕРБ контрираха, че и те имат собствен Закон за храните, който, според мен, е не по-малко лош от този на БСП.
Вероятно ще има реванш и по линия на Закона за концесиите, на който президентът Радев наложи вето.
От своя страна Патриотите ще извадят всички бомбастични законопроекти, които са внесли, с изключение на национализацията на американските централи. Но те имат Закон за задлъжнялостта, два проектозакона за промяна на принудителното изпълнение по линия на Гражданско-процесуалния кодекс, които отварят голяма дупка в изпълнението на договорите и пр.
В момента тече надпревара за нездравословни от икономическа гледна точка законодателни инициативи, така че ситуацията е много по-лоша дори от периода на Тройната коалиция.
- Как ще се отрази на бюджета заложеното увеличение от 200 лв. на пенсиите, за което си стиснаха ръцете ГЕРБ и патриотите? Бъдещият финансов министър Владислав Горанов увери, че то е напълно реалистично и няма да натежи на държавата, вярна ли е сметката?
- Смятам, че няма да е необходима актуализация, тъй като няма да се наложи прехвърляне от централния бюджет към НОИ. Причината е, че от три години хората внасят повече вноски заради спада на безработицата и увеличението на доходите. Това ще доведе до увеличение на приходите в размер на 220-260 млн. лв. Вероятно разходът за песиите ще бъде около 300 млн. лв. и разликата ще може да бъде покрита от вътрешни резерви на НОИ.
Това обаче не означава, че догодина няма да възникнат проблеми. Ръстът на приходите ще бъде изразходван, защото не е променена разходната част на бюджета на НОИ и през 2018 г. ще излезе по-голяма дупка. Това ще се получи не само поради увеличаването на минималните пенсии сега, но и заради нарушаването на стимулите на хората да плащат социални осигуровки.
Но е по-разумно повишението да се направи на двуразово, защото не е ясно какво ще бъде поведението на приходите и разходите. Ако аз бях финансов министър, бих го направил и на три пъти. Друг е и въпросът, че изобщо не бих го направил, защото се нарушава чувството за справедливост и доверието в пенсионната система.
Колкото и да е ирационална, тя създава някакви очаквания у хората и те са формирали своето поведение като данъкоплатци и осигуряващи се. Сега изведнъж един сегмент от тази система - около 200 000 души, които най-малко са внасяли и най-малко са работили, ще се ползват от привилегията да получават по-високи пенсии. Ако увеличението обхване всички пенсионери обаче, разходът би бил непосилен - между 4 и 7 млрд. лв.
През 1998 г. прехвърлянето на средства от централния бюджет към НОИ за пенсии и помощи е около 1,2 млрд. лв., сега е 12 млрд. лв. Така остават около 40-50% за всички останали политики - отбрана, вътрешен ред и сигурност, образование, инфраструктура и пр. В този смисъл периметърът на свобода на всяко едно управление остава ограничен.
- С какво си обяснявате пасивността на държавата в предоговарянето на условията с "Газпром", какъвто шанс ни даде Европейската комисия?
- Решението на ЕК излезе на 14 март. То даде срок от седем седмици на страните за излизане със становища относно представените от "Газпром" ангажименти в отговор на опасенията за пазарната конкуренция в Централна и Източна Европа. В този срок, който вече почти изтича, страната ни може да предяви претенциите си в три области: странични плащания, изисквания, които не са свързани с директния предмет на сделката и цени. Вероятно не е трудно да се намерят аргументии за трите, но "Газпром" може да извади като контрааргумент, че българското правителство не е правило никакви постъпки за предоговаряне и е приемало условията.
В тази ситуация, в която "Газпром" е заплашена от глоба за милиарди евро от Брюксел заради злоупотреба с господстващо положение, тя е склонна на сериозни отстъпки. Дори за компания от нейните мащаби, да си спести 5 млрд. евро никак не е малко.
Но за да се отговори на предложението на руснаците, се изискват експертиза и познания. На държавно ниво очевидно липсва и едното, и другото, а и желание.
Ако служебният кабинет имаше желание, можеше от средата на март досега да намери подходящите консултанти и да са направили съответната заявка. В оставащите дни ми е трудно да повярвам, че нещо ще може да се случи. В крайна сметка серия български правителства не са направили нищо за диверсификацията и са поддържали монополното положение на "Газпром".
- Изкуствено ли беше задържането на скока на цената на газа от КЕВР, каквито обвинения отправи БСП?
- Има предишни намаления на цената и това едва ли ще се отрази зле на икономиката и специално на онези предприятия, които работят на газ. Традиция е "Булгаргаз" да поддържа такава политика, че купува на една цена, а продава по-евтино на български потребители. От 2003 г. до 2014 г. средният годишен дефицит на компанията беше 31 млн. долара. Традиция е и Комисията за енергийно и водно регулиране при ценообразуването да се съобразява с политическата обстановка.
- След броени дни служебното правителство си тръгва, какви са вашите оценки за тези три месеца?
- Не е имало друго служебно правителство, което да е толкова зависимо от намесата от президента и неговите съветници. При кабинетите, които сформира Плевнелиев, след назначението си всеки вършеше това, което има да се върши в съответната сфера, нямаше смени на полицейски началници и областни управители. Трудно ми е да разбера какви са причините за тази намеса на президента Радев.
- Кои са неговите най-големи политически грешки досега?
- Закона за уседналостта беше пълна глупост от конституционна гледна точка и ясно противоречи на чл. 26. Предполагам, че това е реверанс към Патриотите и опит за създаване на мост между тях и БСП. Това отваря големия въпрос какво може да се очаква от президентския екип в бъдеше. Други действия на държавния глава показаха двойния стандарт на поведението му в Брюксел и в България. По повод търговското споразумение с Канада Радев директно повтори реториката на Корнелия Нинова. Това може би е най-глупавото от икономическа гледна точка обществено обсъждане на какъвто и да е договор от 30 години.
Да бяхме обсъдили договорите с Русия. Те бяха едностранно изменени от СССР в деня, в който беше избрано правителството на Димитър Попов, и от 1990 г. до 2004-2005 г. вносните мита за повечето български стоки бяха 67%.
Стокооборотът ни с Канада е 100 млн. долара - износът ни 60 млн. долара, а вносът - 40 млн., 20 млн. от които са от леща. Общият размер на търговията в България е 55-60 млрд., или 140% от БВП. При такива обеми 60 млн. въобще не се отразяват в статистиката, това са суми, които българското правителство харчи за един ден.
- Какво тогава се целеше с целия този шум около СЕТА?
- Опитва се да се внуши, че тези изказвания са в защита на интересите на българските производители и националния капитал, но истината е, че икономически смисъл от това говорене срещу СЕТА няма. То се използва като политически повод за свалянето на санкциите срещу Русия. Трябваше да се направят определен тип предизборни послания и това беше удобен повод.
Цялата реторика в областта на търговията ни е крайно безсмислена. България е една от най-търгуващите страни в ЕС. Имаме същите споразумения с държавите от Западните Балкани - същия обем, същата класификация, същите мита като тези с Канада и САЩ. Износът на България с Македония е по-голям от този към Русия.
За страните от Западните Балкани тя е осми по големина партньор и заема 1-3% дял от стокообмена им. От всяко евро, което се произвежда като доход, 80 евроцента идват от търговията с ЕС. Въпреки това се правят манипулативни внушения, за да се прокара политическо влияние.
Едно проучване на реномирана международна агенция за изследване на общественото мнение отпреди 3 години показва, че 90% от сърбите мислят, че всички помощи идват от Русия. Реално нито един долар или евро не е дошло от Москва.