Проектът става партийно оцветен, ако се установи, че още от времето на Георги Първанов е имало оферти за „Грипен“
След пробива на Черна гора, Кремъл ще възпрепятства приемането на Македония в Алианса и ЕС, казва пред Faktor.bg първият български представител в Щаб-квартирата на НАТО
Интервю на Мая Георгиева
- Ген. Събев, какво очаквате да свърши временната парламентарна комисия за военните самолети, депутати намекнаха за задкулисни игри и договорки във връзка с избора на „Грипен“ от служебния кабинет на Огнян Герджиков?
- Преди всичко трябва да се отбележи, че временната парламентарна анкетна комисия има за цел да установи всички процедури и обстоятелства, довели до класирането на офертите за военни изтребители за авиацията. А това предполага да се запознае с всички документи, изпратени от нашата страна, получени от фирмите производителки и държавите, които предлагат тези изтребители, изискванията, които България е поставила пред тях и дали всички от офертите отговарят на тези изисквания, защо е декласиран един от участниците, с оферта за Ф-16, който беше в тройката, доколко всичко е било достатъчно прозрачно и обективно в оценките. Така ще отпаднат всякакви съмнение, включително и сред българската общественост, че има някаква задкулисна сделка, че тя е направена на тъмно, че има лобизъм. Освен това самият президент обяви, че няма нищо против да се направи тази проверка. И това трябва да стане практика в нашата парламентарна действителност – когато възникват и най-малките съмнения – защото за тези проекти ще се изразходва значителен финансов ресурс и трябва обществеността да бъде убедена, че тези пари се харчат прозрачно, отговорно и в съответствие с целите, за които са отделени.
От друга страна, разбира се, ще се даде един по-енергичен старт на преговорите със страните, които отговорят напълно на изискванията. На този етап беше обявено от премиера, че ще бъдат започнати разговори със страните, предложили „Грипен“ и „Юрофайтър“. Комисията обаче трябва да установи дали има достатъчно основателни аргументи да бъде декласиран третият участник, предложил Ф-16. Ако няма достатъчно основания, възможно е да се започнат преговори и с него.
- Смятате ли, че изборът на „Грипен“, е своеобразен капан за правителството на Борисов?
- Като че ли наша национална черта е да си залагаме мини по някои много важни решения за страната. Аз считам, че първо не беше работа на служебния кабинет да обявява класацията за избора на боен самолет. Това трябваше да се остави на редовното правителство, което след като направи щателна проверка на всички оферти - по документи, на методиката, използвана за избора на съответния изтребител, да вземе нужното решение. Сега, след като вече е обявен изборът на един от изтребителите, възникват съмнения в общественото и в медийно пространство, че ето – класиран е един, обаче правителството взема друго решение. Така че тази мина, която беше заложена от служебното правителство на премиера Герджиков, ще трябва някак си да бъде преодоляна или поне да се елиминира нейното въздействие и да се намери оптималното решение. Тези два месеца, за които има мандат временната комисия, са достатъчно време да се прегледа цялата документация, да се проведат разговори с експерти , които са участвали в оценката и крайната класация на предложените бойни самолети. Разбира се тук настоящият президент не може да избяга от факта, че реално има ключово място – като командир на ВВС, той е участвал и при разработката на методиките, и при оценката на военните самолети, предвид и обстоятелството, че преди да премине в политиката Радев беше председател на Борда за този проект.
- Военни експерти предупреждават, че президентът Радев е бил в ярък конфликт на интереси, за какво всъщност става въпрос?
- Аз слушах това, което каза ексминистърът Бойко Ноев. На мен ми се струва, че преди президентът Радев, който преди да влезе в политиката ръководеше този проект, много по-добре щеше да направи, ако стои дистанцирано от него. Защото се създава по този начин впечатлението, че той лобира за „Грипен“-ите. Още повече, че през 2012 година, когато беше извършено първото класиране и започнаха преговорите за избрания Ф-16, този изтребител тогава беше класиран и с негово участие. Сега обаче се заговори за „Грипен“ и с основание се поставя въпросът – защо само един нов изтребител. Можеха да бъдат два или три, от които да се прави избор. Мен лично, като човек, работил дълги години във ВВС, ме смущава още един факт – че изборът пада на изтребител, с най-малък тактически радиус. „Грипен“-ът е с радиус 800 км, докато Ф-16 е с 1600 км, а „Юрофайтер“ е с радиус между 1250 и 1400 км. Има и редица други въпроси, които експертите си задават.
- Като натовски генерал, бихте ли формулирал най-кратко какви бойни самолети са нужни на България?
- Това беше обявено още при разработката на проекта - че България има нужда от многоцелеви и многофункционален изтребител, който да бъде напълно съвместим със стандартите на НАТО и да може да действа в съвместни операции с наши съседни държави. Защото с настоящият изтребител МИГ-29 не може да се осъществява такова взаимодействие. Тогава разбира се имаше много разговори, в това число и кръгли маси. В една от тях участва и ген. Радев, в качеството му на ръководител на ВВС и тогава се изтъкваха предимствата на Ф-16. Второ, много важно е, когато се взема такова национално решение, да се гледа доста далече напред, като се отчитат съвременните тенденции на развитието на технологиите. Какво имам предвид - вече започват да постъпват на въоръжение изтребители пето поколение и стелт-технологии в натовски държави. Това обстоятелство поставя въпроса – кога ние ще преминем към тези нови технологии - след 15, след 20 години? Ако правителството и НС одобри да се закупят бойни самолети „Грипен“, ние трябва да ги експлоатираме 40-50 години. До тогава ще навлязат вече и изтребители шесто поколение, а ние оставаме с бойни самолети четвърто поколение. Моето лично мнение, като човек работил във ВВС и занимавал се със стратегическо планиране, може би най-правилното решение е да се вземе един изтребител, който да се експлоатира не повече от 15 години, не по-късно от 2030, след което да преминем на изтребител пето поколение, което ще ни направи напълно адекватни и оперативно съвместими с по-силно развитите държави в НАТО.
- В своя позиция Атлантическият съвет на България настоява да се разкрие дали още от времето на Първанов и неговите срещи с шведския крал не са започнали някакви задкулисни договорки, имате ли някаква информация за подобни действия?
- В нашата позиция споменаваме този факт, защото имаше информация, че тогава за първи път се водят разговори за закупуването на „Грипен“, без да има национална експертна група, която да оценява от какъв изтребител има нужда България, която да проучва различни оферти. Затова смятаме, че е добре, когато анкетната комисия тръгва да проучва всички аспекти около офертите за бойни самолети, да проучи и този въпрос. Защото ако се установи, че е имало такива оферти още от времето на Георги Първанов, това значи, че проектът става партийно оцветен, което не е желателно. Големите отбранителни проекти на страната трябва да бъдат абсолютно национално отговорни, не трябва една партия да се опитва да се заиграва с тях. Аз мисля, че нашите партии трябва да се понаучат малко по-добре от западната политическа култура по отношение на прозрачността и когато това се отнася до вземането на национално отговорни решения, които са с дългосрочен ефект, всички партии да се обединяват около тях, а не да използват конкретни случаи за конюнктурни политически интереси и трупане на партийни дивиденти.
- Прозират ли според вас зад този скандал с „Грипен“ някакви руски интереси?
- Има такива тълкувания. Експертно погледнато аз не мога да твърдя, че има такива интереси. Но като че ли погледнато от мястото на руската страна, най-добре е граничните натовски държави да имат изтребители с по-ниски характеристики, с по-малък тактически радиус. Това разбира се е само хипотетично. Трудно е да се каже, че Русия има голям интерес или че е лобирала за „Грипен“. Москва обаче със сигурност лобира за собствените си изтребители – колкото се може ние по-дълго време да експлоатираме МИГ-29, защото зависим от Русия за тяхната поддръжка. От тази гледна точка, макар че трудно може да се каже прозират ли руски интереси зад този скандал. Но всеки, който е на мястото на Русия, има интерес всяка една гранична натовска държава, която е близко до руските граници, да има по-ограничени способности на собствената си отбрана.
- Американският президент Тръмп направи няколко смущаващи изявления относно НАТО, трябва ли да очакваме някакви сътресения в Алианса в бъдеще?
- Не мисля, че трябва да се притесняваме за бъдещето на НАТО. Тръмп повдигна и постави малко по-твърдо на масата въпроса за оперативните разходи на Алианса, където има принцип за справедливо разпределение на тежестите между всички участнички в Алианса, както финансови, така и на боеспособността на държавите. Защото това е един съюз между държави, където солидарността и единството е един изключително основополагащ принцип, всеки трябва да се съобразява с него. Не може Америка постоянно да допълва липсващите способности на НАТО, при все че има европейски държави, които могат да си позволят и по-големи боеспособности, и по-голям състав на въоръжените сили. В това отношение аз съм казвал винаги, че и България трябва да следва подобен курс. Ние също имаме нужда да си увеличим малко мирновременния състав на въоръжените сили – да ги доведем до 45 000, както беше при първия реализиран план през 2004 година, в който лично съм участвал. Трябва да си модернизираме по-бързо въоръжените сили, колкото на управляващите и на премиера да не им се иска да се заделя такъв голям финансов ресурс. Проблемите във въоръжените сили са много напластени, поради това, че не са решавани близо 25 години. И ако не започнат да се решават, ще настъпи неуправляем срив, който ако се случи, ще ни се наложи да изграждаме от основи българските въоръжени сили. Затова трябва да има прозрачност и откритост, не е нужна излишна секретност в плановете за развитието на въоръжените ни сили. Защото обществената подкрепа ще бъде спечелена тогава, когато всичко е ясно, когато обществото има повече информация, когато е по-добре информирано за това що е НАТО, какво ни дава НАТО, какви са нашите ангажименти към Алианса и ЕС. Защото нашето членство в ЕС и НАТО е от полза за всички - да бъдат отхвърлени съмненията, че се правят опити за подронване единството на нацията по отношение на стратегическия избор, който е направила България през 2002 и 2007 година. Използвайки максимално нашето участие в двата съюза ни гарантира да вървим напред, като извличаме ползи несравнимо по-големи, отколкото ако бяхме неутрална страна.
- Бяхте кандидат на десницата за вицепрезидент, каква е вашата оценка за работата на настоящия президент и неговото вице – скандалите на „Дондуков“ 2 са непрекъснати, но в БСП твърдят, че народът подкрепя Радев и Йотова?
- Не би следвало аз да давам оценка за работата на екипа на президента Радев, но ми се струва, че той трябва още повече да се дистанцира от политическите партии. И всякакви заявки, и изявления от страна на политически партии, че застават твърдо зад него, какъвто е случаят с БСП, той трябва да намери начин да ги контрира, да ги отхвърли. При едно такова стабилно дистанциране от партиите, ще може да покаже, че стои над тях, че отхвърля всякакви опити за влияние или за подкрепа. Разбира се Радев трябва да търси подкрепа от парламентарно представените сили в НС, когато се вземат важни за страната ни решения, включително и по отношение на нашата външна политика, тъй като той има функции по реализация на външната политика на страната. Но не трябва да заиграва по никакъв начин с тясно партийни интереси. Мисля, че Радев прави някакви опити в това отношение, но трябва да бъде много по-решителен и настойчив.
- Знаково беше посещението на новия премиер на Македония у нас. Има ли обаче опасност Балканите, а оттам и България да бъдат дестабилизирани чрез Македония и интересите на Кремъл?
- Ние не трябва да се съмняваме, че след като Русия изгуби влиянието си в Черна Гора, която влезе в НАТО, въпреки огромното желание на Кремъл да възпрепятства това, че Москва няма да направи всичко възможно да възпрепятства и приемането на Македония в Алианса и ЕС. Вече излезе и информация от македонското контраразузнаване за такива опити. Мисля, че Македония тръгва вече по правилния път, образно казано, за бързо присъединяване към НАТО. Страната много загуби от тази двусмислена политика, която управляващите водиха през последните години. По-бързото влизане в НАТО и ЕС, урегулиране на отношенията на тази държава със съседите й – България, Гърция, да няма политически провокации, включително и през историята – всичко това е изцяло в интерес на Македония. Тя трябва да се обърне към съвременните реалности и бъдещото развитие на Европа и света, от което държавата много бързо ще почувства и ползите, и просперитета от една проактивна външна политика от страна на Македония. Мисля, че и България, и Гърция ще помогнат на Македония в този нов външно-политически курс, каквато заявка дава новото правителство на югозападната ни съседка.