Елена Милич: На Кремъл е изгодна идеята за "велика Сърбия", велика Хърватия" и "велика Албания"

Сръбското правителство е все едно паралелно на руското, повтаря тезите им

Елена Милич

Елена Милич

Русия пробива на Балканите чрез "твърда сила", чрез "сътрудничество" в областта на отбраната и сигурността, чрез енергетиката и икономиката

В страните от Западните Балкани, които не са членове на НАТО никак не е трудно да предизвикаш напрежение чрез "агенти на влияние", казва пред списание Faktor основателят и директор на белградския Център за евроатлантически изследвания 

- Г-жо Милич, част от хората в Босна и Херцеговина все още възприемат тезата за руската деструктивна намеса с цел да попречи на евроатлантическия път на страната, като "теория на заговора". Доколко това влияние е реално и доколко е опасно за демократичното развитие на Босна и Херцеговина (БиХ) и нейния стремеж да стане член на ЕС и НАТО?

- Вече няколко години Центърът за евроатлантически изследвания посочва различните форми на това, което формално се нарича влияние на Русия в Западните Балкани посредством "твърда сила". Но успяхме да привлечем вниманието на обществото едва когато започнахме да посочваме укрепването на руската "мека сила" в нашия регион. 

Ако говорим за засилване на руското влияние на Балканите, преди всичко роля играе разпространяването на влиянието с помощта на "твърда сила", чрез "сътрудничество" в областта на отбраната и сигурността, чрез енергетиката и икономиката. Но тези аспекти се оказаха частично в сянката на тези средства, които помагат на Русия да разпространява своето влияние в Европа и Америка. Имам предвид дезинформационните кампании и хибридните операциии.

Ние на Балканите вече също обръщаме внимание на това влияние, но ми се струва, че не забелязваме главното. Риториката на сръбското правителство, например, повтаря риториката на Сергей Лавров и Мария Захарова. Все едно имаме паралелно министерство на външните работи.  
Според мен, в Босна руското влияние е максимално, но остава незабелязано. На международната арена Русия развива идеята за съществуването на екстремистки, радикални ислямистки лагери на Балканите, преди всичко в Босна, като прави това без основания, но много целенасочено. Това е един от главните методи на руското влияние. Така Русия съзнателно преувеличава и разпространява твърденията за тоталната радикализация на цяла Босна.

- Каква е крайната цел на подобна пропаганда? 

- Предполагам, че крайната цел е именно да бъде отвлечено вниманието от това, което е реално, тоест, от укрепването на руското влияние, включително в сферата на отбраната и сигурността. Но, главното, ако говорим за Босна, е че Русия се опитва да скрие многогодишните си усилия да подкопае командните структури и работата на единствената функционираща институция - въоръжените сили на Босна и Херцеговина. Смятам, че това е ключовият елемент наред с преувеличенията по повод радикализацията, както и влиянието си, което Русия разпространява с помощта на ръководството на Република Сръбска.

Историята с руския "хуманитарен център" в Сърбия е тясно свързана с Босна. Единственият шанс БиХ да остане цяла е да разшири присъствието ва международните сили EUFOR и да създаде една постоянна американска база. 

Надявам се, че обществото в БиХ, както и в Република Сръбска ще разберат, че Русия ще ги излъже със своята политика. Заложено е не само членството на Босна и Херцеговина, но и процесът на консолидация на държавата, превръщането и в страна, която може да функционира и да отговори на предизвикателствата на европейската интеграция.

- Напоследък много се говори и за нарастващото руско влияние върху хърватската политика. Ръстът на руското влияние се свързва с икономическите условия, които поставя Москва заради кредита, който фирма "Агрокор" взе от Сбербанк. Вие смятате ли, че има такава връзка? 

- Да, определено. В Хърватия съществуват редица проблеми и някои от тях са свръзани с "Агрокор" и факта, че Сбербанк се превърна там в главно действащо лице. Надявам се, че ЕС и НАТО разбират случващото се в Хърватия и няма да позволят ситуацията да излезе от контрол. 

Но главният проблем на Западните Балкани (освен спорните граници) се състои в това, че системите за сигурност на страните, които не членуват в НАТО, остават напълно нереформирани. Затова в такива страни не е трудно да предизвикаш напрежение чрез "агенти на влияние" инциденти от типа на историята в Куманово. На свой ред, тези инциденти могат да окажат такова негативно въздействие, което ще се окаже невъзможно да бъде контролирано. 

Като казвам това не повтарям старата теза, че Балканите са "буре с барут". Но твърдя, че международната общност не обръща внимание на няколко сериозни проблема, включително на усилването на руското влияние посредством "Агрокор" и това представлява опасност.

- Осъзнават ли в НАТО предизвикателствата за сигурността, свързани с руското влияние? Вижда ли това влияние ЕС и колко сериозно се отнася към него? 

- В Стратегията на ЕК за Западните Балкани особено ми допадна една фраза: че държавите са длъжни да съгласуват политиката си с политиката на ЕС в сферите на външната политика и въпросите на сигурността. Става дума не само за санкциите и системата за въвеждане на тези санкции. 

Става дума, например, за отношението на Сърбия към това, как Евросъюзът формира отношенията си с Русия, и към това, как постъпва Русия. Ние няма да можем повече да отказваме да заемем позиция за Украйна. Макар, че в Сърбия обществото не е наясно с усилията, които полага ЕС по отношения на Русия заради анексията на Крим и войната в Украйна. Ние мълчим за незаконните и, вероятно, криминални действия в хода на изборите и в процеса на вземане на решения. В Сърбия изобщо не се говори за унножаващите се доказателства за това, че Русия с помощта на определена информация манипулира политическата ситуация в Италия, събитията по време на Брекзит и на решението за напускане на ЕС, а също така на американските президентски избори.  

В този смисъл фразата от Стратегията на ЕК, която цитирах, е много важна.

Дълго време политиката на ЕС беше твърде повърхностна, докато не нахлу популистката вълна. 

- Споменахте руското влияние на изборите в САЩ. Всички видяхме какво се случи след изборите в Черна гора. В БиХ изборите са през октомври. Може ли да се повтори този сценарий, ако силите, които прокарват руската политика в Босна и Херцеговина не постигнат нужните им резултати на изборите? 

- От такъв сценарии трябва да се опасяваме навсякъде. Но не мисля, че Русия ще повтори опита за терористичен акт или нахлуване в парламента. 

На тях особено им е изгодна идеята за "тримата велики": "велика Сърбия", велика Хърватия" и "велика Албания". Руснаците ще подкрепят и ще популяризират тази идея, за да постигнат целите си. Тяхното влияние няма да бъде непременно пряко и видимо. Няма непременно да се появи партия, която да призовава за влизане в Евразийския съюз. 

Но, несъмнено, Русия ще действа използвайки тези тенденции, на които ЕС и САЩ не отговарят. А що се отнася до Черна гора: иска ми се обществото да разбере, че обвиненията в Черна гора са много убедителни. През последните няколко дни се случиха няколко много важни неща. Един от обвиняемите призна, че организаторът на преврата Александър Сунджелич му е признал, че е имало план за въоръжено нахлуване в парламента.

- Чие влияние на Балканите е най-силно и организирано? 

- В политиката ситуацията е такава, че трудно може да се анализира и да се даде обективна оценка чие влияние е най-силно. И все пак бих казала, че най-организирана е политиката на Русия. 

Турция си има своите етнически и икономически интереси, то те не се разпростират върху въпросите на сигурността, към която обаче Русия има силен интерес. Това е съществената разлика.