Корупцията е обрасла обществото из основи и е заставила всеки да се затвори в своята малка далаверка
Да не се правим на изненадани- още с приемането ни в ЕС беше ясно, че ще бъдем буферна зона, казва пред Faktor.bg ректорът на ВУЗФ
Интервю на Деница Бояджиева
- Г-н Вазов, днес е четвъртият ден на Страстната седмица. Социалните мрежи ще почервенеят от кошници с яйца, софрите за неделя отсега се гласят. Според вас какво отнеха изминалите десетилетия от най-светия християнски празник Великден и защо българинът го почита вече предимно през стомаха си?
- Това донякъде е логично, защото народът е затворен в разсъжденията колко хляб трябва да си купи, ще му стигне ли пенсията да оцелее. Несигурността на битово ниво води до такова опростенческо отношение дори към най-светлите и натоварени със символика празници. Всяка съпротива срещу естрадния му начин на възприемане е безсмислена. След още 100 години нещата може и да се променят.
Духовността ще изживее ренесанс, но едва след подобряване на материалното състояние. Обстоятелствата са такива, че дори при тази корупция, икономиката ще намери път да си проправи нагоре, защото тя има собствена логика и правила на развитие.
Но след това идва важният въпрос за похабените поколения, включително и моето. Ние сме продукт на една образователна и културна система, по чиито порочни тълкувания някои хора продължават да се прехласват и днес.
Тъжната истина е, че няма как и след 10-20 години обществото ни да се промени, защото хората, които ще ни управляват тогава, днес се възпитават от това образование и няма как да не бъдат негова функция. Както ние сме продукт на мита за великото социалистическо образование. Повечето представители на властта и администрацията са били възпитавани в онези години. Ако то наистина е било добро, сега държавата нямаше да е в това положение - ниска интелигентност, чалгаджийски ценности, безумна корупция. Така че много моля някои хора да не говорят за великото социалистическо образование, тогава просто се изсипваха куп знания в главите ни, които не служат за нищо. Спускаха ни се морално-етически догми, които трябваше сляпо да следваме, като водещото беше "Предай другарчето". Чак моите внуци или правнуци може ли ще успеят да се отърсят от този манталитет.
- Покрай работата си във Висшето училище за застраховане и финанси (ВУЗФ) контактувате с много млади хора. Виждате ли перспектива за страната ни в тях?
- Има прекрасни млади хора, но проблемът е поколенчески. Дори за днешните 35-40 годишни подобна промяна е почти невъзможна, тъй като те са възпитани в онази среда и при всички положения са наследили част от този културен феномен. При някои се получава пълна пародия - някакви нови ценности, изкривена демокрация и чувство за свобода, съчетани с онзи социализъм в най-бруталната си форма, който е бил в съзнанието на техните родители, баба и дядовци. Чак четвърто-пето поколение ще можем да очакваме преобръщане на колелото. Просто трябва още време, докато пораженията от социализма отминат. Те са в психиката на хората от моето поколение и на техните деца. Надявам се при внуците ни да са минимални и те да градят новата България. Трябва да имаме търпение. Мойсей 40 години е скитал с евреите из пустинята, докато умре и последният, който помни робството.
- Само през трупове ли може да се осъществи тази промяна?
- Няма какво да роптаем, ние сме си виновни. Корупцията е обрасла обществото из основи и е заставила всеки да се затвори в своята малка далаверка. Дори обикновеният човек е скован от страха, че всяко разместване на пластовете може да му я отнеме. Той не гледа голямото, не се интересува от обществото, обществено полезното, обществено значимото. Той просто обитава едно пространство, в което е напълно естествено да си изхвърли фаса през прозореца на колата, после да я паркира напречно и да заеме две места за инвилиди, след което да продължи да живурка в собствената си далавера. Ако възникне конфликт на пътя, бухалката го решава. Пардоксалното е, че корупцията стигна ниво клошари. Виждате, че и там има преразпределение на териториите. А съдебната система прекрасно защитава този модел.
По-страшният проблем от корупцията и това е тоталният нихилизъм по отношение на спазването на всякакъв вид закони в държавата. В едно общество има 5-10%, които си казват, че няма да спазват правилата и се надяват да не ги хванат. При нас, в резултат на поведението на съдебната система и правораздавателните органи, този процент скочи до 90 на сто от населението. Те се чувстват недосегаеми, сякаш един чадър от безнаказаност е спуснат над тях.
Другият огромен проблем е, че никой не си върши работата. Вземете Хитрино - била виновна държавата. Не, има си персонални отговорници в институциите по цялата верига, всеки от които не е свършил както трябва онова, за което му се плаща. Заради това безхаберие и безотговорност се стига до тези аварии, катастрофи, фалити, кражби.
Но обстоятелствата ще ни принудят да излезем от състоянието на бездуховност, безпринципност и отсъствие на вяра. Виждате какво се случва на границата, черните хроники от Европа, от целия свят. Всичко това ще даде тласък на неизбежни промени.
- Въпросът е, че тези промени може да ни остават трайно в периферията на Европа.
- Дайте да не се правим на толкова изненадани, че чак и обедини. Още с приемането ни беше ясно, че ще бъдем буферна зона. Всяка една голяма икономически и политическа структура винаги създава на границата си буфери и България и Румъния бяха приети именно заради това. Само че както винаги, ние в някои аспекти от поведението си ги изненадахме.
Проблемът с тероризма може да бъде решен много бързо, но не съм убеден дали се иска. Истината е, че изкривените ценности в Европа се изродиха в педерастия. Ако тя не тръгне към бърза смяна на администрация и начина на управление, не я чака нищо добро.
У нас настанаха големи драми във връзка с гласуването в чужбина, но не бива да се забравя, че винаги се крие рискът големи държави, в които живеят български общности, ще могат да определят политиката на страната. Като вкарат 10-12 депутати, те участват в най-различни парламентарни комисии, а голяма част от информацията, която минава през тях е конфиденциална и се разглеждат въпроси, свързани с националната ни сигурност и отбрана, бюджетната рамка и пр.
- В разгара на Страстната седмица текат и преговорите за съставяне на правителство. Вашето мнение като икономист за основния дискусионен въпрос между ГЕРБ и Патриотите за увеличението на пенсиите?
- Изборите минаха, победителите са ясни, форматът на следващото правителство също е ясен. Даже ме учудва спокойният и умерен тон, който се поддържа по време на преговорите. Може би всички изхабиха прекалено много енергия преди изборите се умориха. А и знаят, че още едни евентуални избори след няколко месеца просто ще ги изтрият от политически пазара
Пенсионната система е изключително сложна материя. 300 лв. пенсия е политически лозунг, трудно изпълним в реалността. Затова аз разбирам поведението на Патриотичния фронт и тяхната политическа диалогичност. Ако те бяха продължили да настояват това увеличение, то щеше да натовари бюджета с повече от 1 млрд. лв. годишно и това щеше да наруши другите параметри на обещанията им, ако влязат в управлението. Сега трябва да се договорят политически възможните неща, другото би било блокиране на бюджета. Повишение до 200 лв. е реалистично и дори може да спомогне за по-доброто изпълнение чрез ревизия на някои неефективни разходи, като инвалидните пенсии, например.
- Племенник сте на народния поет Иван Вазов и правнук на неговия брат д-р Кирил Вазов, миналата година станахте почетен гражданин на родния им град и даже измислихте нещо като нов девиз "Да извадим Сопот от Сопот". Получава ли се?
- Това е велик град, той е център, градината, той е всичко. Дал е големи родове и България е закопняла да го види. Ръководството на града всеки ден прави уникални неща. То наследи задължения от над 10 млн. лв., но постепенно започна да ги изчиства. На реновираните блокове са изрисувани 15-метрови рисунки на Иван Вазов и на целия Вазов род. До пейките в градинките са поставени шкафчета с книги... Значи може, но трябва да се тръгне отнякъде. Случват се и хубави неща в България.