Доц. Дилян Николчев: „Огорчението“ на Кирил е демонстриране на етнофилетическа ерес, сценарий на руското Външно

След посещението на Кирил Гундяев в България темата за Македонската православна църква приключи

Доц. Дилян Николчев

Доц. Дилян Николчев

В политически и оперативен план българската държава се връща към времето от преди 10 ноември 1989 г.

Позицията на президента Радев, че забрави загиналите освен руските войни за България е сервилна, тя нито е човешка, нито е християнска, а предателство на националните интереси, казва пред Faktor.bg известният богослов

Интервю на Стойко Стоянов

- Г-н Николачев, защо все не можем да угодим на Русия, направихме на патриарх Кирил какви ли не теманета за 3 март - и приклаякания дори, а той си тръгнал огорчен?

- „Огорчението“ във външната политика на Руската федерация е стар болшевишки рефлекс, в съчетание с имперските амбиции на Русия на Путин. Не трябва да има съмнение, че изричането на тези „огорчения“ от страна на Кирил пред лицето на цяла България са били предварително обмислени от Външното министерство на Русия и са част от сценария за политико-църковната руска експанзия в България през тези дни.

- Не е ли по-страшно, че президентската институция, Св. синод, русофили и социалисти отказват да видят, че милиони от българите са огорчени и отвратени от факта, че националният им празник се използва за чужди интереси, че не обединява, а разделя нацията?

- Макар че трудно бих се разграничил от гражданските си и политически възгледи по отношение на височайшото руско посещение в страната ни, по-скоро отговорът ми на този въпрос ще изходи преди всичко от богословска позиция: одиозно е, че българският президент говори за „православни църкви на две държави“, имайки предвид БПЦ и РПЦ, което от канонична гледна точка е повече от несъстоятелно. Според мен обаче това не е просто лапсус, а начин на мислене от времето на комунизма. Социалистите, бивши и настоящи комунисти не коментирам, за тях Русия е като пъпна връв. С тях не може да поспориш, дори и с установени и утвърдени вече факти, или, както казвам на студентите си за такива случаи: не спорете с три категории хора – с провокатори, предубедени и … психиатрично обременени люде. Подчертавам изрично, че отношението ми към Русия не е нито фобско нито филско, то е на първо място православно богословско, което означава, че за мен, както казва св. ап. Павел, „няма вече юдеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса“ – това е православното учение.

Станахме обаче свидетели на „огорчение“ от страна на руския предстоятел, като за причина той изтъкна споменаването и на представители на други народи, дали живота си по време на руско-турската война в земите на страната ни. А това вече говори за дълбоко богословско неразбиране, ще го кажа направо – демонстриране на етнофилетическа ерес от страна на Кирил. От това пък аз съм огорчен, както и от десетките лъжи, които произнесе. За пример само – той нееднократно спомена, че БПЦ дължала на РПЦ вдигането на схизмата през 1945 г., както и за възстановяването на патриаршеския статут на поместната ни църква през 1953 г. Извинявам се много, но този човек ни прави на малоумни. Какъв въобще шанс за някаква инициатива е имала РПЦ по времето на Сталин, та на нея БПЦ да дължала благодарност за тези две исторически събития?  Абсолютно никакъв! Дори самите руснаци знаят много добре това – четат го дори в наскоро публикуваните дневници на генерал-майор от КГБ Георгий Карпов, който, като председател на Съвета по делата на РПЦ – под прикритие, е не само пряк участник в тези събития, но и един от най-решаващите участници в тях. Та както той, така и стотици и хиляди други руски и български документи категорично свидетелстват, че тези инициативи, по политически мотиви, са дело на Сталин, а не на РПЦ – последната е само логистичен изпълнител. Ето, това се казва фалшифициране на историята.

- Даде ли си обществото отговор на въпроса - дали високият гост от Русия е духовник или не е чекист, скрит зад расо, както питате във ваш пост във фейсбук?

- Въпросът ми за биполярната биография на Кирил разбира се е риторичен. През последните две и повече десетилетия бяха натрупани безброй архивни доказателства, които неоспоримо доказват директната съпричастност на патриарх Кирил към органите на КГБ. Накратко, след опита за пуч в Русия през 1991 г., по инициатива на Елцин бе създадена парламантерна комисия за разследването му – както за участието на бивши висши кадри на КПСС и на висши служители на КГБ, така и заради възникналите предварително данни за косвени връзки на членове на Св. Синод на РПЦ, вкл. и патриарх Алексий ІІ, с един от организаторите на опита за преврат Хазбулатов, и то в навечерието на пуча. Тази комисия беше всъщност опит за десъветизация на постсъветското общество, за съжаление и последен. Та тази Комисия е известна още като „комисията Пономарев – Якунин“, вторият –  свещеник, лежал в Гулак – години по-късно се установи, че е арестуван вкл. и по доноси на Алексий ІІ, агент на КГБ с агентурното име „Дроздов“. Та тази комисия проследи до колкото е възможно архивите на V-то управление на КГБ, като в резултат излезна публично с доклад, в който се посочват агентурните псевдоними на целия състав на Руския Синод. Това, което трябва да се каже е, че за разлика от българските им събратя, които бяха разсекретени, руските са щатни служители на КГБ със съответните офицерски звания – от майор нагоре. В българския случай такъв агент на строго секретен щат бе единствено Западноевропейския митрополит Симеон. Докладът на руската комисия още разкри документи дори за това, че за агентурната си дейност бившия патриарх Алексий ІІ с псевдонима „Дроздов“ е бил награждаван от КГБ с орден червена звезда, а през 1988 г. с почетна грамота на КГБ на СССР. Този пример прочее ни връща към казаното от предстоятеля на РПЦ Кирил преди дни пред българска медия, че дори при патриарх Алексий ІІ държавата не оказвала никакво влияние върху РПЦ. Само по линия на синодалния отдел за външни църковни връзки, парламентарната комисия още разкри агентурните имена на тези „архиереи“, които са работили по поставени от КГБ задачи зад граница. Между тях са тези на „Святослав“, „Топаз“, „Кузнецом“, Михайлов“ и др. Именно зад псевдонима „Михайлов“ се крие фигурата на сегашния руски патриарх. Изрично подчертавам, че комисията „Пономарев – Якунин“ тогава обяви само агентурните имена на висшия клир, вкл. и агентурния псевдоним „Михайлов“, без да разкрие кой стои зад тези агентурни псевдоними. Докладът бе публикуван в притурка на техния държавен вестник. На базата на разсекретените агентурни документи  обаче, засичайки командировки, изявления и пр. както политици, така и изследователи категорично заявиха още тогава, че „Михайлов“ е именно сегашният руски патриарх. Малко по-късно това направиха публично и двамата съпредседатели на комисията Пономарев и Якунин. Същевременно в някои от бившите съветски републики бял свят видяха архивите на местните структури на КГБ, които дадоха категоричност на фактите за сътрудничеството на някои от архиереите с КГБ. Такъв е например случаят с историка Индрек Юрьо от Националните архиви на Естония, който публично оповести десетки документи на КГБ, разкриващи агентурната дейност на патрирах Алексий ІІ – агент „Дроздов“. И тъй като съм сигурен, че „невярващите“ в тази кегебийска история веднага ще кажат, че официално категорично разсекретяване на митрополитските досиета в Русия няма, по подобие на българския случай и следователно не би могло да се твърди агентурната съпричастност а тези архиереи към КГБ, то бързам да кажа, че тази логика може да ни отведе след години или десетилетия, поне докато Путин е на власт – да чакаме и чакаме. В този смисъл убедено заявявам, че съществуват достатъчно архивни свидетелства потвърждаващи агентурното минало на настоящия руски патриарх – агент на изключително високо агентурно ниво.

Прочее, биографията му е достатъчно впечатляваща и красноречива: роден през 1946 г. в Ленинград, земляк на Путин, завършва Ленинградската духовна академия и само на 25 години става председател на отдела за външни църковни връзки на Московската патриаршия, органа най-много и особено контролиран от КГБ. Няколко години по-късно става епископ, най-младият в РПЦ. Участва постоянно в църковни форуми зад граница с конкретни задачи, поставени от КГБ, като напр. участието му през 1975 г. на икуменическата асамблея в Найроби с доклад, в който с плам защитава съветското управление в областта на религиозните свободи в СССР. От този период е и активното му участие в Световния съвет на църквите – от 1971 г. е представител на РПЦ. Чрез този Съвет Кирил активно участва в активни мероприятия на КГБ, вкл. и за избирането на генерален секретар и зам.-главни секретари. Такъв документ се откри и в архива на ДС, съхраняващ се днес в Комисията по досиетата, наскоро Ви го предоставих (виж ТУК). Като архиепископ е постоянен член на руския Св. Синод от 1989 г., става митрополит две години по-късно. След кончината на патриарх Алексий ІІ в края на декември 2008 г., Кирил е избран за патриарх месец по-късно. Още тогава независимите руски медии коментираха, че това не е станало без помощта на властта и най-вече на Путин – известни са техните близки отношения помежду им. Самият Кирил агитираше за Путин по време на няколкото президентски кампании. Като премиер дори Путин покани Кирил да премести своята резиденция в Кремъл. В този контекст съм убеден, че само провокатори или предубедени могат да твърдят, че кариерата на патриарх Кирил е обусловена изцяло църковно и, че тя не се дължи на съветската власт и на КГБ. Обратното твърдение би било цинично и разминаващо се с обективните истини за този период, за които историческата наука вече категорично се е произнеса. Така че за мен руския патриарх Кирил е чекист, дегизиран в расо. В отговорът на въпросът Ви не засегнах темата за охолния живот, който води руският предстоятел – часовници за хиляди евро, притежаване на яхти и луксозни имоти в Русия и зад граница, подозренията за далавери с цигари, нефт и пр. За всички тези „разкази“ Вашите читатели могат да намерят достатъчно информация и сами да преценят тяхната достоверност (виж ТУК).

- Какъв атестат за властта са профилактирането на граждани, заради статуси за патриарх Кирил във фейсбук и безпрецедентните мерки за сигурност по време на визитата му?

- Този въпрос ме връща в миналото, което не само познавам като живял в годините на комунизма, но и на базата на архива на ДС, който изследвам в Комисията по досиетата. И ако трябва да ситуирам времево тези методи на работа на тайната полиция по аналогия с онова време, то спокойно могат да се вместят във втората половина на 80-те години на миналия век. Тогава ДС действаше по този начин – предупредителни протоколи за инакомислещите, сплашване и административен натиск, уволнения от работа. Преди този период подобни разработки водеха към Белене, Скравена. По всичко изглежда, че в политически и оперативен план българската държава се връща именно към времето от преди 10 ноември 1989 г. Това е не само жалко, тъжно, но и изключително опасно за перспективата на нашата демокрация в страната ни. Прочее, в тази връзка, тези дни си зададох два въпроса: има ли подслушване, следене от органите на МВР над „контингент“, който не приема руската инвазия в България посредством уж църковната политика?; както и ще се намери ли държавна институция, която да отговори колко финансови средства и други ресурси българската държава е похарчила за посрещането на руския патриарх и на какво правно основание? Е, за благодарност за посрещането Гундяев най-безцеремонно разкритикува част от българските политици. Други пък похвали – президента Радев. Освен това неприятно впечатление ми направи блокирането на тези свети и църковни места, които Гундяев посети, но същите бяха „бронирани“ от българските и руските тайни служби… Да, не е грешка на езика – руските служби също, в една страна членка на ЕС.

- Имате ли обяневие за пълното мълчание от страна на българския патрирах и на Кирил по темата за искането на Македонската църква Българската да и стане майка, още повече, че само дни преди визитата на руския патриарх, външният министър на Русия Лавров обяви в Белград, че македонците разколничат, че мястото им е при Сръбската църква, а митрополит Иларион, викарий на патриарх Кирил, нареди Македонската църква да реши проблема си с диалог със сръбската, като Българската трябва да изрази позиция, солидарна с тази на Белград?

- Честно казано, след посещението на Кирил Гундяев в България темата за Македонската православна църква приключи – до тука беше. Звучи неправдоподобно, да не кажа – тъпо, обяснението на Св. Синод, че темата за тази поместна църква в схизма не се е била повдигнала въобще. Моля-моля, не всички сме идиоти.

- Как да разчетем знаците, дадени от президента Румен Радев, който на Шипка забрави румънските, украинските, финските, полските и други войни, били се за свободата ни, забрави дори и българските герои-опълченци?

- Позицията на Румен Радев е сервилна, а фактът, че не спомена загиналите по време на войната поляци, украинци, финландци и представители на други народи на Русия от онова време отива още по-далеч – тя нито е човешка, нито е християнска, нито е държавнически отговорна, а спрямо българския народ и неговата история, вкл. и тази, която се честваше – тя е предателство на националните интереси. За момента емоциите все още не позволяват тази тема да се развие още по-публично, но съм сигурен, че този епизод от неговото президентство ще се помни и ще му се напомня често за вбъдеще.

- Изводите и равносметката след националния празник – разделя или обединява българите? 

- За съжаление този празник беше болезнено опорочен – както от посещението на Кирил в България и арогантното му поведение, така и от безродното и нехристиянско поведение на някои наши политици и църковници. Но какво да се прави, изглежда, че за една част от българите мисията в близките години е да отстояват правдата, истината и демократичните ценности, а за друга - да внушават идеи и политики, които ни връщат назад във времето. Това е много-много жалко! Като християнин обаче имам надежда, защото Църквата има вечността в себе си, а това, на което сме свидетели е като облак, който се надявам скоро да премине.