Обама е един крайно ляв бездарник, най-калпавият американски президент през последните сто години
Историческата грешка на демократите е - повярваха, че могат да побеждават и да управляват като разчитат най-вече на афроамериканци, латиноси, феминисти, хомосексуалисти и отчасти на младите, казва пред Faktor.bg известният анализатор
Интервю на Мая Георгиева
- Г-н Алексиев, току що се завърнахте от САЩ, а в България цари силно неразбиране на политическите процеси, които протичат там. Къде се получава разминаването?
- Обяснението е много просто. В България пък и в цяла Европа източниците на новини за САЩ са изключително от така наречените меинстриим медии в Америка, които в момента водят война с Доналд Тръмп и са по-скоро пропагандни органи на американската левица, отколкото безпристрастни източници на новини.
- Дайте примери за такива медии, публикации както и техните пропагандни теми?
- Разбира се. Всички главни вестници, с изключение на Уол Стриит Джърнал ( New York Times, Washington Post, Los Angeles Times, Boston Globe etc) са левичарски. Трите главни телевизионни канала - ABC,NBC, CBS също, както и кабелната CNN, която мои приятели наричат полу на шега Communnist News Network. Такава е ситуацията и с почти всички известни списания и онлайн публикации (Тhe New Republic, Time, The Atlantic, The New Yorker, Huffington Post, Politico, The Hill, Slate, Salon etc. etc.) По въпроса за темите и откровените лъжи (фейк нюз), мога да дам един пресен пример, който е показателен за техния подход. Преди няколко дни Ню Йорк Таймс публикува статия, която мигновено се препечата в цяла Америка. Според нея вице-президентът Пенс се готвил да се кандидатира за президент срещу Тръмп през 2020 г. Чиста лъжа, която цели да създаде разкол в Републиканската партия. Манипулацията няма да успее, но добре илюстрира, че тези медии не се спират и пред пълни измислици, за да навредят на Тръмп.
- Как се стигна до това положение в страна, която е символ на независими и качествени медии?
- Аз бих казал, че американските медии отдавна не са особено качествени, тъй като те бяха постепенно завладени от левичарите, които доминират в професията и в университетите. А през последните 8 години при Обама те се превърнаха едва ли не в органи на властта, чиято главна задача като че ли беше величаенето на Обама, един крайно ляв бездарник и, според мен, най-калпавият американски президент през последните сто години.
- Не е ли пресилено…
- Ако вашите читатели смятат това определение за преувеличено, нека се опитат да намерят поне една консеквентна и добре документирана критика на провалилото се управление на Обама в изброените по горе левичарски медии. Това, което ги вбеси след победата на Тръмп е, че те всичките вярваха сляпо в победата на Хилари и не можеха да си представят, че човек като Тръмп може да стане президент. А това се дължи на тяхната пълна изолация от американския народ. Почти всички те са от градове като Ню Йорк и Вашингтон, където можеш да живееш дълго без да срещнеш жив републиканец. Резултатът от изборите във Вашингтон, например, беше 94% за Хилари и 4% за Тръмп.
- Политиката на тези медии не е ли глупава, ако искат да помогнат на демократите да спечелят следващите избори?
- Това е безспорен факт и по-умните между тях вече го съзнават и почват да бият отбой. Но мнозинството са така заслепени от омразата си към Тръмп, че просто не могат да мислят рационално. На това се дължат различните измислени конспирации - че Русия била избрала Тръмп, както и други подобни идиотщини. Демократите все още не са готови да признаят, че не само Хилари Клинтън беше изключително некачествен кандидат, но и че цялата им политика през последните години като че ли беше подготовка за политически провал. Погледнете какво става вътре в страната и ще видите, че републиканската партия не е доминирала политическата арена до такава степен, както в момента от началото на 20 век. Ще ви дам един показателен пример. Западна Вирджиния беше известна като една от най-солидните политически бази на демократите в продължение на много десетилетия. Докато партията им не беше превзета от радикални еколози, за които производството на въглища, основен и добре платен поминък в този щат, е голям грях. И така Клинтън им обеща, че ще затвори мините. В резултат тя загуби всички 55 избирателни окръга, Тръмп победи убедително и, според експертите, трансформира Западна Вирджиния в републикански бастион. Преди няколко дни дори губернаторът, който беше избран като демократ, стана републиканец. Огромната историческа грешка на демократите е, че техните все по-леви убеждения ги накараха да мислят, че могат да побеждават и да управляват като разчитат най-вече на афроамериканци, латиноси, феминисти, хомосексуалисти и отчасти на младите. Това обаче ги отчужди от бялата работническа класа, която винаги е била основен компонент на техния вот до сега. Ето защо Тръмп спечели и ако изборите бяха днес, шест месеца след неочакваната му победа, той щеше да спечели отново и то с по-голямо предимство.
- Това означава ли, че гласоподавателите приемат като успешна досегашната част от мандата му? В България и Европа изглежда се вярва точно в обратното...
- За мене този успех е безспорен факт, но разбира се, ако четях само меинстриим медиите, аз също щях да смятам, че Тръмп отдавна се е провалил и е само въпрос на време преди народът да го изгони от Белия дом. Но дайте да погледнем реалистично на това какво той е постигнал през първите 6 месеца според предизборните му обещания.
- Да започнем от политическите му провали...
- Най-същественият му политически провал е, че не успя да отмени така наречения Обамакеър или опита на Обама да социализира здравеопазването. Причината за този неуспех е, че трима сенатори, които американците наричат RINO (republican in name only), гласуваха заедно с демократите. Един от тях беше Джoн Маккейн, който мрази Тръмп и гласува против него, въпреки че това изискваше не малка доза лицемерие, тъй като той се представяше в предизборната си кампания като лидер на републиканците срещу Обамакеър. Това обаче е временен неуспех, понеже този закон е крайно непопулярен и ще се разпадне от само себе си и то доста бързо.
Тръмп също направи доста грешки с някои от неговите назначения. В началото на кампанията назначи за съветник Пол Манафорт, един платен агент не Янукович, което ще рече на Путин. Аз лично не смятах Тръмп за сериозен кандидат преди той да уволни Манафорт и да назначи в щаба си истински консерватори като Конуеи и Банон. След като спечели изборите Тръмп назначи генерал Майкъл Флин за съветник по националната сигурност. Това не беше уместно не защото Флин е имал връзки с Русия - както враговете на Тръмп инсинуираха, а защото той е съветвал и взимал пари от ислямистка Турция, което е непристойно за един американски генерал, макар и да е позволено. Назначението на Антони Скарамучи за шеф на комунникациите в Белия дом също беше погрешен ход поради неговото доказано интригантство и хулигански език. Той с право беше уволнен от генерал Джон Кели само след 11 дни.
Друга част от програмата на Тръмп, която е проблематична, поне за мен, е неговото отношение към свободната търговия. Безспорно е, че търговия и търговски договори, които не са равноправни, не трябва да се толерират. Прекрасен пример за такива неравноправни отношения е българската търговия с Русия за петрол и газ, която се позволяваше и насърчаваше от всички правителства след прехода, та до сега. Тя нанесе огромни икономически щети на българския консуматор на енергия за сметка на рубладжийството на продажните български елити.
Но такива отношения са много редки между развити държави и затова атаките на Тръмп срещу германската автомобилна промишленост, например, по-скоро прилича на меркантилизъм, отколкото на легитимна критика на неравноправна търговия. А меркантилизмът като теория на търговията беше напълно делегитимизирана още в 18 век от Адам Смит. Това въобще не значи, че германците нямат трески за дялане в областта на търговията. Реномираното немско списание Дер Шпигел преди дни публикува унищожителна критика на мошеническите прийми на немски автомобилни фирми, които са фалшифицирали вредните емисии на дизелови мотори, продадени в Америка и другаде по света. Докато в началото се мислеше, че виновен е само Фолксваген, новите разкрития показват, че цялата автомобилна индустрия, включително Мерцедес, БМВ и Ауди, са действали като криминален картел и то в продължение на много години. Още по-скандално е това че правителството на Меркел е знаело за това и не е предприело нищо да спре това мошеничество, което струва живота на 72,000 души годишно само в Европа.
- А какви са постиженията на Трймп за тези 6 месеца?
- В почти всички други области под юрисдикцията на правителството обаче Тръмп е постигнал значителни успехи. Това е много обширна тема и затова ще се спра само на три от основните му приоритети: дерегулация, икономика и външна политика.
Административната държава - този термин който не е много ясен на болшинството от гражданите в Америка пък и в Европа, обозначава тенденцията на правителства да управляват не чрез законодателство, каквато е нормалната демократична практика, а чрез регулации, правила и екзекутивни заповеди. Това става особено необходимо, когато едно правителство със законодателна система подобна на щатската загуби мнозинството си в парламента. Точно това стана с Обама само две години, след като беше избран през 2008 и когато републиканците победиха на изборите в 2010 година, като станаха и мнозинство в Конгреса. И не само в Конгреса, а и в цялата страна.
Едно съвсем кратко сравнение показва нагледно какъв крах претърпяха демократите по време на президентството на Обама и колко трудно ще им бъде да възстановят предишните си позиции. Когато Обама стъпи в длъжност в 2009 г, демократите доминираха Конгреса с 257 мандата срещу 178 за републиканците, а в Сената - с 59 срещу 41. В САЩ като цяло имаше 29 демократични губернатори и 22 републикански, а демократите доминираха в 60 щатски парламенти срещу 39 на републиканците. Днес, след осем години на Обама, съотношението е точно обратното. Републиканците доминират Конгреса с 241 конгресмени срещу 194, а в Сената - с 52 на 48. Предимството на републиканците в страната е още по-голямо. Те командват 69 от 99 щатски парламенти, 34 губернаторски мандата срещу 16. Като цяло за годините 2009-2016 демократите са загубили повече от 1000 мандата в законодателните органи на страната.
От 2010 до края на втория си мандат Обама не можа да прокара нито един закон и се опитваше да постигне целта си „да промени Америка фундаментално“ в левичарска посока посредством купища регулации в различните правителствени агенции и екзекутивни заповеди. Проблемът с този тип управление при Обама беше, че той е изключително скъп за икономиката, която трябва да изпълнява социалистическите прищевки на бюрокрацията. Само разходите на американския бизнес за съблюдаване на хилядите регулации на Обама се изчисляват над $890 милиарда. Да не говорим за това, че за разлика от законодателството, регулаторните схеми почти никога не стават предмет на медийно внимание и по този начин, вместо да се управлява от своите законно-избрани представители, административната държава се управлява от анонимни бюрократи.
- Неслучайно недоволството на американците от това управление с регулации се оказа една от основните теми в кампанията на Тръмп...
- Така е, в многобройни речи Тръмп обясняваше, че регулаторната мания на демократите спъва икономическия растеж, прави създаването на нови работни места трудно и е една от главните причини американски фирми да напускат страната. Като решение той обеща да елиминира 75%-80% от всички регулации и екзекутивни заповеди, прокарани или запланувани от Обама и да въведе нов принцип, че за всяка нова регулация, две стари такива трябва да бъдат отменени. Това и стана и Тръмп замрази всички правила на Обама, които не бяха влезнали в сила още през първия си ден в Белия дом. Общо през първите 6 месеца той е елиминирал 800 регулации, включително 300, които спъваха енергийния бизнес. Този забележителен успех е една от главните причини за огромния оптимизъм, който характеризира американските икономически среди днес и който обяснява постоянното покачване на индексите и цените на акциите на борсата.
- А на икономика как се отрази политиката на новия президент?
- Главните икономически обещания на Тръмп бяха, че посредством намаление на данъците от 35% на 15% и дерегулация ще успее да увеличи до 3% БВП на година и да създаде милиони нови работни места. Неговите предизборни обещания почти винаги бяха посрещани с дълбок скептицизъм и подигравка като абсолютно нереалистични от медиите. Въпреки че шест месеца е много кратък период да се съди за успеха на една икономическа програма. Факта е, че Тръмп все още не прокарал своята данъчна реформа, има причини да се вярва, че той ще успее да изпълни обещанията си. През второто тримесечие на 2017 (април-юни) растежът на БВП в САЩ достигна 2.6% и новите работни места, създадени през първите шест месеца надхвърлиха един милион.
- Външната политика на САЩ има най-важно въздействие върху страни като България, постига ли целите си новият президент?
- Външната политика на САЩ наистина е най-важна за българите, които наблюдават случващото се зад океана. Все още е рано да се говори категорично, но дадени важни факти са вече установени. Първо и най-важно за Източна Европа е неоспоримият факт, че Тръмп сложи край на идиотските брътвежи на путинистите в Европа и у нас, че видите ли с Путин са близки приятели и съвсем скоро руският главорез ще постигне империалистическите си амбиции с помощта на на американския президент. Вместо това Тръмп подписа законодателство, гласувано с огромно болшинство и в двете камери на Конгреса, което предвижда нови санкции срещу Русия в случай, че тя се опитва да построи нови тръбопроводи в ущърб на Източна Европа. Това по-специално се отнася за "Северен поток 2", който е руско-германски проект, но против интересите на 13 източно-европейски държави. По този начин е обречен.
От значение за нашия регион е и решението на САЩ да застанат зад кюрдите в Сирия и по този начин де факто против ислямистите в Анкара. Ако те найстина поръчат анти-балистична отбрана от Русия, както Ердоган постоянно говори, са на път да се самоизключат от НАТО, което в никакъв случай не вреди на България. Решението на Тръмп да напусне Парижкото споразумение е също много силен ход, който рано или късно ще доведе до неговия провал, подобно на Киотския протокол и до преосмислянето на този опит да се легитимира прехвърлянето на огромни суми от богатите държави към бедните и масивни социалистически схеми, базирани на съмнителна наука.