- Г-н Пионтковски, каква карта ще разиграе в катарската криза Владимир Птин?
- Кремъл ще продължи да играе на страната, която вече е избрал-подкрепа на „шиитския полумесец“: Иран, Хизбулла, режимът на Асад.
Впрочем, изолацията на Катар от сунитските държави е продиктувана от обвиненията, че емирът подкрепя Хизбулла и други терористични организации.
А нашите пропагандисти отново се оказаха в доста забавна ситуация, защото на нас години на ред ни говореха, че Катар поддържа и финансира териористи. И изведнъж сега, когато именно по тази причина сунитските страни решиха за прекратят отношенията си с емирството, още в първите коментари Москва се оказва на страната на Доха. И, очевидно, ще продължи да стои на тези позиции.
- Москва се сблъска с още един външно политически проблем – преди няколко дни САЩ въведоха нови санкции срещу редица руски компании, за които се смята, че имат отношение към севернокорейската ядрена програма. Сериозно ли ще се отрази това върху Кремъл?
- Този удар е не толкова икономически, колкото политически. Както показа последната пресконференция на Путин, той още не се е отказал от скъпата за него илюзия „Тръм е наш“. Путин беше просто смешен, когато се обърна към американския бизнес с молба да подкрепят „своя президент, който се противопоставя на американската бюрокрация“.
Явно в Москва не разбират колко е тежко положението на техния любимец Тръмп. Путин и Тръм дружно се „топят“ един друг. Няма никаква перспектива за сваляне или смекчаване на санкциите спрямо путинова Русия. Напротив, става дума само за тяхното засилване.
- Доколко е вероятен импийчмънт на Тръмп?
- За това активно работи самият Тръмп. Остава загадка какво го мотивира, какво го заставя да действа в своя вреда. С какво толкова го държи Путин?
- Но може ли Тръмп действително да направи някаква голяма услуга на Кремъл, имайки предвид, че ще му се противопоставят всички политически институции на САЩ?
- Ето точно това не разбират в Кремъл. Те мислеха, че е достатъчно за размътят главата на един не особено далновиден човек и (или) да го сплашат с компромат, да го сложат в креслото на американския президент и ще могат да въртят американската политика на пръста си.
Всяка крачка в полза на Путин ще срещне рязко противодействие и само ще приближи края на политическата кариера на Тръмп.
- Американскитке избори станаха за Европа един вид ваксина против националистическо-консервативната тенденция. Как ще коментирате в този смисъл срещата на Еманюел Макрон с Путин?
- Това беше преломна среща. Макрон показа как цивилизованият Запад трябва да се държи с Путин и неговия режим: хладно, презрително и интелектуално безпощадно. И Путин не можа да се противопостави на това, той изглеждаше жалък, включително и психо-физически.
Макрон обозначи „границата“. И аз мисля, че занапред за Запада единствено този модел на поведение ще се смята за приемлив в отношенията с Путин.
А и да не забравяме, че Путин сам се натрапи за тази среща, при това съвършено безпардонно. Той направи всичко възможно, за да навреди на Макрон по време на президентската кампания, финансираше противниците му и, нещо повече, кремълските медии водеха мръсна кампания лично срещу Макрон и неговата съпруга.
И въпреки това Путин се стараеше с всички сили да се добере до тази среща, защото той отчаяно се нуждаеше от нея, защото видимо вече губи позициите си сред „управляващата групировка“. Все по-очевидно е, че той не е в състояние да изпълнява функциите, който са му възложени от тази групировка. Вече 17 години той е интерфейсът на руската клуптокрация в отношенията със Запада, но сега той всеки път демонстрира, че повече не е способен да изпълнява тази роля.
Без такъв посредник, без гаранции за сигурността на техните авоари и личното положение на върхушката, сегашният политико-икономически модел не може да съществува. Цялата същност на този модел е да граби в Русия и да пази награбеното на Запад.
Путин се стараеше за срещата с Макрон, за да сломи растящите съмнения в неговата способност да се справи със ситуацията.
Затова се натрапи на Макрон и си получи заслуженото.
Но режимът може да реши да предприеме и други мерки. На 12 юни се очаква нова демонстрация срещу корупцията и е възможно да бъде направена провокация, кървава провокация, а след това да бъдат обвинение протестиращите и организаторите в опит за преврат, майдан, оранжева революция – каквото им хрумне. И при такъв сценарии насрочването на така наречената „пряка линия с народа“, която беше отменена през март, започва да изглежда напълно логично.
Путин ще се появи като победител, потушил опита за незаконно завземане на властта.
Освен всичко друго, за него това ще бъде повод да заяви, че в такава сложна обстановка, когато страната е обкръжена от „вътрешни и външни врагове“, той, разбира се, не може да се оттегли.
И затова или пак ще се яви на изборите за президент, или ще въведе извънредно положение, може дори да се короняса за Владимир III — всичко е възможно.
Източник: kasparov.ru
Превод: Faktor.bg