"Цезар" на Дюма - едно словесно сафари из древни земи със световни величия

Великолепен превод и 475 исторически и литературни бележки на Силвия Колева*

Кое е общото между Александър Велики, Гай Юлий Цезар и Наполеон Бонапарт (не по-малко Велики)?

Че са изключителни пълководци? Че са завладели половината от тогавашния свят? Че оставят писмени паметници и държавни дела, които и днес стряскат с мащабите и с размаха си?

Да. 

Но има и още нещо: че ако за тях не бе писал вълшебникът Александър Дюма, светът щеше да се интересува и да знае за тях далеч по-малко.

Върху разгърната и застроена с думи площ от 464 страници Ал. Дюма ни урежда словесно сафари в Древния Рим, в Древна Елада, Египет, Персия, Испания, Алжир.

Носи ни върху гърбовете на побеснели бойни слонове, праща ни смърт със стрелите на партите.

Внимавайте да не настъпите сандалите на великия Помпей, на Крас или на Марк Антоний.

Да не ви ухапе змията на Клеопатра или да не погълнете отрова, поднесена от египетски жреци.

Целият древен свят с обичаи, традиции, божества, вери, любови и омрази, морски и сухопътни сражения се върти с главоломна скорост и ни очарова, опиянява, нашепва изкушения.

Книгата не е посветена само на Цезар, а представлява енциклопедия на късната Римска република и синтез на историята на Рим. Както казва Дюма, „Какво ще видим като смъкнем туниката на Алкивиад и тогата на Цезар? Мъже. Ето защо се налага да свалим туниките и тогите, за да покажем тези герои или полубогове, които сме изучавали като такива в колежите, по халат.“

Каквото и да кажем за „Цезар”, сигурно ще звучи посредствено, елементарно, сиво.

Защото Дюма го е казал преди 162 години. 

И светът ще го чете, докато съществува.

silvia_koleva.jpg

*Силвия Колева е превела повече от 15 книги от френски език. Сред тях са: „Най-дългият годеж” и „Любимецът на жените” от Себастиен Жапризо, „Змийско кълбо” от Франсоа Мориак, „Без теб” от Мишел Бюси. Като преводач работи предимно за издателство „Ентусиаст” и Книгоиздателска къща „Труд”.

Колева участва с 60 статии в Енциклопедията на Френскоезичната литература на издателството на БАН. Член е на съюза на българските журналисти и единствен член от България на Международната фондация „Ивлин Уо”.