На 20 юни в столичната галерия „Нюанс“ художничката Лариса Илиева представя магическото си пътуване из замъците на Лоара, известни и като Градината на Франция. Със силата на цветовете и експресивността на линиите Лариса Илиева улавя тайнствената енергия на миналото и разчита по нов начин артистичното наследство от епохата на Френския Ренесанс. Изложбата ще бъде представена до 2 юли.
Лариса Илиева е завършила факултета по изобразителни изкуства на Великотърновския университет, но от години работи и твори в Париж. Спътница е в живота на известния наш модернист Николай Панайотов. Излагала е свои картини във Франция, САЩ, Италия.
Ето как художничката представя творбите си:
"Тайните на Лоара "
Обичам да пътувам в историята на изкуството, да правя превъплъщения и интерпретации на стилове от различни епохи, да използвам съществуващи пластове, създадени от предишни поколения творци. Докосването ми до артистичното наследство от епохата на Френския Ренесанс, което в голяма част е съсредоточено в кралските замъци разположени в долината на река Лоара, предизвиква у мен желание за мечти и разбулване на мистерии.
Търсейки творчески предизвикателства и вдъхновения за създаване на нови изразни форми, аз насочвам погледа си към този регион, наричан още " Градината на Франция". По течението на реките се оглеждат величествени резиденции, известни с различни исторически събития, и в същото време обединени от красотата на природата.
Разхождайки се из пищните им пространства, човек улавя енергията на миналото и неговите скрити тайни, впуска въображението си да изследва завоалирани знаци и да възстановява елегантната еуфория от времената на Леонардо да Винчи, Франсуа I, Анри II, Екатерина Медичи, Диана дьо Поатие, и поколенията след тях. Усеща се дъхът на рози и други благовонни аромати идващи от повърхности запазили патината на епохата. Мисълта се насочва към съживяване на метафизични измерения. Визуално се приплъзва по повърхността на старинни огледала, набраздени от пукнатини наподобяващи цветя, между които сякаш надничат лица, усмихващи се тайно и изчезващи в самотата на деня.
Блясъка на злато и сребро в интериорите се смесва с палитрата от разкази пренасящи ни през места, изпълнени с особена светлина, която витае между реалността и мечтите, между тревиалното и мистериозното, комичното и трагичното. Като че ли се чуват стъпките на властващата аристокрация, музиката на грандиозните празници, смехът и драматичните изблици, достигащи до искрящите, сребристи нишки на гоблените.
Опитвам се да си представя, какъв би бил животът на тази приказна вселена, ако беше пренесена в днешно време.
В изкуството човек може да живее в света на метафори и да работи със същият език, съставен от предшестващите го творци, и да го развие и обогати. Да постигне игра на различни естетически трептения, да пренареди по определен начин минало и настояще, с творческа свобода да борави с установени клишета. Темите за любовта, хармонията, красотата, вечността, остават близки на вътрешната ми настройка към света. Смесването на сюжети и образи е основата над която се опитвам да изградя своя територия в изкуството с подчертано единство на художествени елементи и съвременно звучене.
Моите "феерични създания" излизат от платната на големите майстори, от разкошните зали на замъците, и се съединяват с днешни поп-арт цветове и графични линии, преплитащи се във флорални и флуидни форми. Използвам цветното богатство на градините и парковете, на светлинните игри на фонтаните, цялото изобилие от автентични обекти за да направя серия от картини обединени от идеята за връзка между минало и настояще, на противопоставяне на декоративно и изящно, на класическо и съвременно. Някои са изцяло вдъхновени от емблематичните фигури на Ренесанса, като фаворитката на Анри II, Диана дьо Поатие и нейния стремеж към съвършенство, страстите, суетата и индивидуалността на личността. Други продължават неотменната тема на древните автори за зараждащият се нов живот и неустоимата сила на съдбата. Подобно на човешките преживявания, моите композиции изникват от хаоса и преминават през различни етапи на развитие. Така, както се появяват събитията от живота и се натрупват в миналото, така и в моите творби се появяват нови фигури, тонове, нюанси свързани в неделимата цялост на колорита. Ярките живописни петна нанесени с акрил, някъде гъсто, някъде ефирно, се съчетават с вибриращи участъци от текстилни колажи, чиито интензитет контрастира на спонтанните линеарни жестове, изпълнени с перо и китайски туш.
Лариса Илиева