Популисткото земетресение в Италия отвори дълбок политически разлом не само в страната, но и в Европа. Разрушена е старата система, в чиито рамки на власт се сменяха социалдемократите и консервативните партии на Берлускони. На мястото на предишните масови партии сега възникнаха нови полюси. Вече левите и десните популисти ще бъдат масовите партии. Това е факт, колкото и да не се харесва на истаблишмънта. В Италия се случва нещо, което други европейски страни вече преживяха или пък тепърва ще преживяват.
В Гърция управлява коалиция от леви и десни радикали. В Унгария на власт са консервативни популисти. Във Франция една чисто нова партия с лекота спечели президентските избори и постави в шах десните популисти, на които симпатизира близо една трета от френските избиратели. С тази важна разлика, разбира се, че движението на Еманюел Макрон е про-, а не антиевропейско, както се случва другаде. В Австрия десните популисти влязоха в правителството. В Германия те вече седят в Бундестага като най-голяма опозиционна партия, а в източните провинции „Алтернатива за Германия” на места е дори най-силната партия. Във Великобритания пък националистическото протестно движение събира привърженици и в двете големи партии и успя да наложи излизането от ЕС.
Политическият ландшафт се променя
С други думи, Италия не е изолиран случай, а продължение на една тенденция, срещу която традиционните партии в Европа засега не съумяват да противопоставят почти нищо. Елементарното обвинение, че новите радикални конкуренти отляво и отдясно са просто някакви „популисти", вече не е достатъчно. Очевидно избирателите това не ги интересува. И в Италия се видя, че те искат нещо ново, свеж полъх, някаква алтернатива. Бунтовните пориви на хората се подхранват от дълбокото им недоволство от продуктите на досегашната система. В Италия това недоволство ферментираше дълго време, преди да се стигне до сегашния популистки взрив, който освободи всевъзможните антиевропейски, националистически и антисистемни сили. Победителят на изборите Матео Салвини си го каза съвсем ясно веднага след вота. За него „популизъм" била почетна титла, той работел за хората и щял да се вслушва в „гласа на народа".
Традиционните партии в цяла Европа обвиняват популистите в лъжи и плоска пропаганда, но сякаш все по-малко избиратели се стряскат от това. Тези избиратели искат прости решения на комплексни проблеми. И който не може да предложи такива решения – сам си е крив. В това отношение модерните популисти в Европа – от Великобритания, та чак до Италия – са взели доста неща назаем от баш-популиста зад океана Доналд Тръмп. Защо да се чудим тогава, че доскорошният духовен гуру на Тръмп, разрушителят на системата Стивън Банън, горещо приветства победата на популистите в Рим и каза, че тя забива нож в сърцето на Брюксел.
Европейският популизъм не е само десен феномен. Италианската партия „Пет звезди" в Европейския парламент седи в една и съща фракция с британските националисти, които наложиха Брекзита. Ляворадикалната "Сириза" от Гърция се е приютила в европейската фракция на левите. А Силвио Берлускони и неговата „Форца Италия", които на тези избори се преоткриха като десни популисти, пък членуват във фракцията на християндемократите и седят в ЕП на едни и същи банки с германските ХДС и ХСС.
Идиотщини, но все повече хора им вярват
Популистите и антисистемните партии почти без изключение са националистически настроени и се обявяват против ЕС и против Европа – и това особено тревожи хората, които държат на европейското единство и на мирното добросъседство. „Италианците над всичко" – това беше бойният възглас на Салвини, взет назаем от Доналд Тръмп. „Австрия преди всичко", тръбеше и Партията на свободата, която днес участва в правителството във Виена. А когато всички започнат да викат „Първо аз!", тогава чувството за общност между европейците вече ще се превърне в куха фраза. Лидерът на „Северната лига" в Италия призова страната му да „се освободи" от ЕС. Това е същата идиотщина като твърденията, че Брюксел потискал Великобритания. Опасността обаче идва от там, че все повече избиратели в Италия вярват на тази идиотщина.
Новите антисистемни партии и популистите с голям успех съумяха да си отворят много евтини комуникационни канали в интернет и в тъй наречените „социални мрежи". Традиционните партии в редица европейски държави сякаш проспаха тази тенденция. Мрежата, капсулирането сред съмишленици, неинформираността и успехите на популистите са тясно свързани помежду си неща. Досегашните парламентарни демокрации много бързо могат да се превърнат в диктатури на субективното мнение, управлявани от интернет. И кой ще ги контролира тогава? „Тиутър"? Някой от другите дигитални гиганти в САЩ? Руските фабрики за тролове? Или пък севернокорейските хакери?
Кой ще е следващият?
На тези избори Италия се промени завинаги. Коя държава ще я последва? В Германия социалдемократите вече не са масова партия. Кога ли същата съдба ще сполети и християндемократите? Или традиционните центристки партии все пак ще успеят да обърнат посоката на сегашната популистка тенденция?