Засега мирът в тази страна остава далечна перспектива. Но когато възникне такава възможност, САЩ ще трябва да се опитат да я използват.
Да се каже, че САЩ и Русия са на противоположни страни в някои от най-значимите конфликти в съвременния свят, ще бъде сериозно омаловажаване. От гражданската война в Сирия и украинския конфликт, до спора за контрола над въоръженията и намесата в изборите - Вашингтон и Москва изглеждат обречени винаги да се конкурират помежду си. Напълно възможно е руско-американските отношения да са достигнали най-ниска точка от надпреварата във въоръжаването в началото на 80-те години на миналия век. Но безкрайната война в Афганистан може да бъде фактор, който ще обедини двамата съперници.
Въпреки че интересите на националната сигурност на Русия и САЩ в тази разкъсана от войната страна са несъмнено различни, както Москва, така и Вашингтон се опитват да гарантират, че Афганистан няма да се превърне в огнище на тероризма, който в дългосрочен план ще се превърне в заплаха за техните нации. Двете страни ясно осъзнават, че единственият начин за постигане на тази цел е чрез дипломатически преговори между афганистанците. Продължаването на войната не само вреди на тази страна, където кръвопролитията не са спрели в продължение на четири десетилетия, но и дава на такива терористични организации като „Ал Кайда“ и „Ислямска държава“ възможност да проникнат още по-дълбоко в афганистанския управляващ елит.
След тристранната среща за мирния процес САЩ, Русия и Китай направиха съвместно изявление, в което изразиха подкрепа за „приобщаващия и ръководен от Афганистан мирен процес". Трябва да отдадем почит на факта, че руската страна се опита да организира и улесни дискусиите по този въпрос. От ноември миналата година в Русия се проведоха три срещи на воюващите в афганистанския конфликт, включително преговори между представители на талибаните и висши служители на афганистанската опозиция (талибаните все още отказват да преговарят пряко с правителството на президента Ашраф Гани). Последната от тези срещи се състоя миналата седмица: за два дни делегатите изнесеха речи относно необходимостта от постигане на мир в Афганистан и търсеха начини за излизане от задънената улица, която пречи на напредъка на мирните преговори.
Въпреки изявлението на талибаните, че страните са успели да постигнат „умерен напредък“ в Москва, към него трябва да се подхожда скептично, но не трябва да бъде напълно отхвърляно. Истината е, че преговорите, които неизбежно ще бъдат трудни, са единствената алтернатива на войната, която може да продължи още 40 г.
Оценката на мотивите на Русия винаги е била много трудна задача. Владимир Путин е коварен човек и макевиалист, чиято стратегия обикновено е изключително трудна за разбиране. В миналото Москва не направи нищо, за да помогне в Афганистан: генерал Джон Никълсън, който предаде командването на мисията на САЩ и НАТО в Афганистан през септември миналата година, публично обвини Русия в предоставянето на военна помощ на талибаните чрез снабдяване с оръжие през афганистанската граница. Руските власти нарекоха това твърдение повърхностно и неоснователно. Освен това няма съмнение, че Путин, който се стреми да разшири влиянието на Русия в рамките на това, което той смята за дългосрочно геополитическо съперничество със САЩ, най-вероятно вижда преговорите за мирно разрешаване на ситуацията в Афганистан като начин за увеличаване на влиянието на Москва в този процес в ущърб на Вашингтон.
САЩ обаче трябва ясно да разберат какво прави руското правителство. Някои представители на администрацията на Тръмп може да възприемат преговорите на представители на страните в афганистанския конфликт в Москва като част от зловещ план, чиято цел е осуетяване на дългогодишните усилия на американския посланик Залмай Халилзад да установи дипломатически контакти с талибаните. В известен смисъл тази гледна точка може да бъде оправдана.
Но ако срещите, организирани от Русия, помогнат да се положат основите на всеобхватните мирни преговори, от които гражданите на Афганистан се нуждят и които те наистина заслужават, Вашингтон трябва да позволи този процес да се развие и да види до какво ще доведе. Разбира се, това не означава, че администрацията на Тръмп трябва да спре своя диалог с талибаните в Доха. Халилзад трябва да продължи да убеждава това движение за необходимостта от диалог с Кабул за бъдещето на тяхната страна.
Въпреки това, на фона на тези дискусии е важно да се помни, че всеки форум, който насърчава взаимодействието и диалога между представители на Афганистан, които изповядват различни идеологии, е най-добрата алтернатива.
Войната в Афганистан продължава толкова дълго, че младите американски военнослужещи, които в момента се подготвят за служба в тази страна, все още са носели пелени, когато тя започна. Американският народ е уморен от война. Мнозина вече дори проявяват апатия.
Засега мирът в тази страна остава далечна перспектива. Но когато възникне такава възможност, САЩ ще трябва да се опитат да я използват, дори и да не водят този процес.
*Посланик Рей Чарлз е ветеран от армията на САЩ, служил в нея 20 години. В момента работи в Американския колеж на лидерите по национална сигурност.