Загубихме се в интерпретациите, а не в превода. Така кратко коментира социалният антрополог Харалан Александров Истанбулската конвенция, която раздели не само депутатите в парламента, но и обществото за това дали трябва да бъде подписана или не.
Митове и конспирации винаги има, но те са в умовете, а не в текстта. Въпрос на интерпретации, а не въпрос на подводни камъни, но тях винаги можем да ги видим, когато не сме подготвени да мислим обхватно. Големият дебат е идентичността на телата, на нашата сексуалност и нашите отношения. В каква степен човек е автор на своята идентичност и къде са границите на свободата си – това е голямата тема, продължи да разсъждава в студиото на БНТ социалният антрополог.
Идеята за смяна идентичността на човека, проекта за нов човек е характерна за тоталитарното инженерство. В тази конвенция обаче аз не виждам такова нещо, но има таково движение за създаване на проект за нов човек, който е доведен до крайности. Но няма как да бъде наложено това разбиране нормативно. Тази практика да се появят хора със странни идентичности – за мен са сатанински и нечестиви. Но не е повод конвенцията да бъде интерпретирана като лукав опит да се подмени нашата биологична идентичност. И е лошо послание, ако България не я ратифицира. Защото това означава, че нашият избор е яростна съпротива срещу усложняването, тоест, ние ще изберем да се опростим и да се затворим, защото нашата идентичност е много уязвима. По необходимост се държим предпазливо към всяко предизвикателство, аргументира позицията си Харалан Александров.