Това е най-благоприятната като обществено доверие стартова година от времето на старта на Петър Стоянов насам.
Радев е най-популярната политическа фигура в страната. Сравнително високо доверие има и вицепрезидентът Йотова.
Ниските нива на доверие в президентската институция, характерни за мандата на Росен Плевнелиев (2012 - 2017 г.), бяха заменени през 2017 г. от чувствително по-позитивни обществени нагласи. След избора на нов президент през есента на 2016 г. доверието започна да се повишава - както обичайно се случва при смени в тази институция, а и при смени в институциите въобще.
Спирането на ръста в доверието в президентската институция може да се дължи донякъде и на напреженията между президента и представители на ГЕРБ през годината, но по-вероятно е да става дума за достигане на естествени възможни "тавани" на подкрепа. Затова и ежемесечните данни за одобрение към президента след различните електорати не показват значима щета за авторитета му дори сред привържениците на ГЕРБ - въпреки споменатите напрежения.
Президентската институция се свързва най-вече с личността на президента, но донякъде - и с вицепрезидента. Вицепрезидентът Илияна Йотова има нива на доверие около една четвърт от българите, а недоверието се колебае в стойности между 50% и 60%. Това я нарежда сред политиците със сравнително добри стойности на доверие.
Най-неблагоприятна е била началната картина на доверие в мандата на президента Плевнелиев, а най-високи бяха стартовите равнища на доверие при президента Петър Стоянов.
Първият мандат на президента Георги Първанов пък почна с доверие от около 50%. Това бе и единственият президент, в когото доверието се покачваше в хода на самия мандат (обикновено доверието спада в хода на мандата). Вторият мандат "Първанов" пък започна с по-висок кредит на доверие, но и с бърз спад.
На този фон устойчиво високите нива на доверие в първата година на Радев - без съществени спадове - му отреждат едно от най-благоприятните места сред президентите досега.
Разбира се, автоматичното съпоставяне на отдалечени исторически периоди не е докрай коректен подход. Например, началото на мандата "Стоянов" беше във времена с доста по-голям идеологически градус и амплитуди в общественото мнение, уточняват социолозите от агенцията.