Досега не е създадена универсална и дълготрайна ваксина срещу грипа, защото всяка година болестта се разпространява от различни вариации на вируса и те са безброй много. Затова се налага всяка година, след като Световната здравна организация прогнозира какви ще са актуалните щамове за сезона, фармацевтичните компании да използват точно тях и експресно да разработят и разпространят новите ваксини за сезона, като се надяват прогнозите да са верни и вирусите да не мутират, защото иначе ваксините ще са неефективни.
Българският екип от учени от департамент "Имунология" с ръководител доц. д-р Андрей Чобанов търси трайно решение на проблема, като проучва възможността за противогрипна ДНК ваксина - създадена от общото ДНК на грипния вирус, вместо познатите сега, които противодействат само на различните вариации на вируса. Противогрипните ДНК ваксини са ново направление във вирусологията, в което се създават химерни молекули с помощта на генноинженерни манипулации и целта е да противодействат еднакво добре на всички щамове на грипа, поясняват учените.
"ДНК ваксините са много по-лесни за производство, стига да се получат добри клинични изпитания. В момента се намираме на етапа на експериментален лабораторен модел и пътят до тяхното внедряване е дълъг. При тези ваксини се избягва сезонната цикличност, при която се явяват различните серотипове на грипния вирус", коментира директорът на Института по микробиология проф. Христо Найденски.
"През този есенно-зимен сезон например имаме четиривалентна ваксина - тя дава резултати, но няма да бъде ефективна догодина, тъй като спектърът на грипните серотипове може да се промени. Това се наблюдава всяка година, имайки предвид изменчивостта на вируса, епидемичните процеси и т.н. Докато ДНК ваксините са много по-сигурни от тази гледна точка и много по-поливалентни в сравнение със сега разработваните, които са сезонни", допълва Найденски.
Универсалната противогрипна ваксина е само едно от направленията, по които работят учените от Института по микробиология, който отбеляза неотдавна 71-ата годишнина от основаването си. В отделните департаменти на института се изучават също и причинителите на редица заболявания като човешки папилома вируси, ентеровируси, полиовируси, правят се проучвания върху туберкулозата, рака, ревматоидния артрит.
Разработва се например лечение за рак на базата на коренищата на растението златен корен (Rhodiola Rosea). В друг проект пък се търси решение как целулозните отпадъци и особено хигиенните материали, които космонавтите използват по време на орбиталните си полети, да се утилизират в един кръгов цикъл, с помощта на микроорганизми да се получат нови продукти, които да послужат повторно на екипажа в космоса.