Това се случва малко след потопеното в кръв Кресненско-Разложко въстание. Идеята възниква спонтанно, преди свикването на Европейската комисия във връзка с работата на вилаетските комисии по реформите. А подписите под този документ слагат Куко войвода от Лакос, Ангел войвода от Куманич, Анастас войвода от Старчища и други българи патриоти.
Още в увода на Мемоара се очертава тежкото положение и липсата на сигурност на християните в Македония, които продължава да са жертва на грабежи, убийства, насилие от страна на мюсюлманите, толерирани от държавата и оставени свободно да се разхождат въоръжени до зъби. Българите настояват да бъдат изработени в духа на член 23 от Берлинския договор специални правилници от комисия, в която широко да е представено местното население. Преди да влязат в сила, те да бъдат разгледани от Портата и съгласувани с една Европейска комисия.
Според българите в Македония Великите сили не трябва да търпят това положение, тъй като то пречи на установяването на траен мир в Изтока и трябва да съдействат за прилагане в Македония на разпоредбите на член 23, приспособени към изискванията, нравите и обичаите на мнозинството от населението.
Великите сили трябва да направят необходимите постъпки за създаване на единен вилает, в който да влязат всички епархии и кази в Македония, населявани в мнозинството си от българи, а именно Дебър, Охрид, Костур, Лерин, Битоля, Воден, Мелник, Сяр, Драма, Дойран, Велес, Скопие, казите Паланка, Джумая, Щип и прочие, се посочва в Мемоара.