Клошарят Любомир Данчев ли е запалил тютюневите складове в Града на тепетата или скрити икономически интереси? Или самият той е тяхно оръдие?
Тези въпроси започва да изяснява днес Темида. Прокурорът цитира свидетел по делото, според когото: „Където е минал Любо, все гори”. Адвокат Зоя Тошкова вече определи подзащитния си като "необходимия грешник", намерен от прокуратурата.
Окръжен съд Пловдив гледа днес дело за мярката за неотклонение на 44-годишния , обвинен в умишлено подпалване на тютюневите складове в Пловдив, предаде БГНЕС.
Защитници на обвиняемия са председателят и зам.-председателят на Адвокатската колегия в Пловдив - Стефан Левашки и Зоя Тошкова по тяхно изрично желание, про боно. Адвокат Тошкова вече определи подзащитния си като "необходимия грешник", намерен от прокуратурата.
В обвинителния акт прокурорът Костадин Паскалев изреди свидетелски показания, доказващи, че Данчев е обитавал незаконно стая на четвъртия етаж от първия подпалил се склад, че е пушел, че понякога е хвърлял фасове в кошче за боклук и че пожарът е започнал от неговата стая. При вече приключилия оглед на местопроизшествието е открит катинар, който може би е същият, с който Данчев е заключвал целия етаж, така че никой друг да няма достъп. Прокурорът отказа да се задълбава върху квалификацията умишлен или неумишлен пожар, защото, според него, това нямало особено значение. Изводът му е, че клошарят е запалил сградата със цигара. Той каза още, че Данчев има прекратено следствено дело преди повече от 15 години, впоследствие е съден още поне три пъти, като третият път е лежал в затвора една година за грабеж на стойност 63 лева.
Има свидетелски показания за пожари, които той може би е причинявал, но категорични доказателства липсват - два-три пъти е горяла бащината му къща, още две изоставени сгради, в които се е подслонявал, също са познали огъня. Адвокат Тошкова вече определи подзащитния си като "необходимия грешник", намерен от прокуратурата.
Тя решително се противопостави на квалификацията за умисъл, като цитира Наказателния кодекс - най-тежкото наказание за неумишлен палеж е до 5 години, докато при умисъл горната граница е 15. Тя запита как така с една цигара може да се запали цяла сграда и предложи да се проведе следствен експеримент за да се види дали това е възможно. Натривките по ръцете на Данчев след пожара не показват наличие на следи от запалителна течност. Той казва, че не се познава със собствениците и няма и свидетели да твърдят обратното. Тошкова цитира също свидетелско показание на пожарникаря, който е разбил катинара и е влязъл вътре в стаята, посочена и от обвиняемия, и от свидетели, за негово убежище.
Пожарникарят Христо Димитров твърди, че е горял таванът, а не самата стая. Това отговаря и на впечатленията на първите очевидци, които твърдят, че пожарът е бил първоначално на покрива. Искането на най-тежката мярка за неотклонение прокурорът аргументира с тежестта на престъплението умишлен палеж, както и с липсата на постоянен адрес и възможността да извърши друго впечатление обвиняемият. На това защитата контрира с въпроса дали това не е наказание за начина на живот на нейния подзащитен, който има регистрации в Центъра за психично здраве още като юноша.