Faktor.bg ви предлага разказа на политическия затворник и имигрант Петър Бояджиев за участието на Петър Манолов и отец Благой Топузлиев на Парижката конференция за правата на човека през юни 1989 година.
***
Седмицата на конференцията ни донесе и някои разочарования , но затова – по-надолу. Общо взето нашите мероприятия се включваха в кадъра на дейността на гражданските организации и нямаха пряка връзка с официалните заседания на представителите на държавната администрация. Но какво установихме - от всичките 35 страни участнички малка България беше представена от най-многобройна делегация – 33- членна делегация. Не си спомням да е имало страна с повече от десет-дванадесет члена, а не малко страни бяха с цифрата под десет. България, без всякакво съмнение постави рекорд. Ако към тези тридесет и трима си позволя да прибавя и другите трима – Петко Симеонов, Блага Димитрова и Копринка Червенкова, които останаха през цялото време разкрачени – между режим и опозиция, бройката става дори трагично смешна.
Бяхме направили искане пред френското външно министерство да бъдат приети от ръководителя-домакин на френската делегация представителите на гражданските сдружения от България. Не хранехме големи надежди, че молбата ни ще бъде удовлетворена. Ставаше въпрос за най-натоварената личност от всички участници в конференцията. Но, о-о-о радост, нашата връзка във Външно радостно ни уведоми, че молбата ни е удовлетворена и ни съобщи мястото и часа на ауденцията. Мога да призная - имах чувството, че ми поникнаха криле. Бързам да уведомя гостите за предстоящото радостно събитие – какво голямо признание за малка и забутана България, а и нали двама от тях вече бяха закусвали с президента и то с благословията на българските власти. Става въпрос за Блага Димитрова и Копринка Червенкова. Чувайки новината, Блага отсече веднага : « Не, ние не сме дошли да се срещаме с френски официални лица ! » Тя дори не си даде вид, че ще се съветва с другите двама. Така и стана. В интерес на истината другите двама, поне пред мен казаха, че не биха имали против, но след като Блага отказва, не могат да се делят. Мислите ли, че мога да кажа истината на високопоставения френски представител или на неговите сътрудници ? Ако мислите, че мога, грешите. Лъгах, да лъгахме безсрамно, за да прикрием срама.
Заведохме само отец Благой Тупузлиев и Петър Манолов. Превеждаше Фреди Фосколо, с него си бяхме както Пижо и Пенда, неделими. Заявихме, че другите трима идват с такси от другия край на Париж и тъй като денят беше дъждовен, явно са в задръстванията. Започнахме с решението, че при идването те ще се присъединят, ауденцията предвиждаше 15-20 минути разговори и ако има някои документи да се предадат. Първи говори Петър Манолов, Фреди (Алфред Фосколо, френски гражданин, попаднал в комунистически затвор в България, б.р.) превеждаше и след него отец Благой Тупузлиев – в расо и с кръста. Когато моментът дойде да говори за своите братя мюсюлмани в родината му, искрено се просълзи. Високият френски представител задържа двамата повече от 45 минути. Успех, който не можехме да си въобразим и в сънищата. Разбира се, всички забравихме за закъснелите. Накрая, от куртоазия ги извинихме със задръстванията и филмът приключи. Едва с късна дата - близо 20 години по-късно, научих един смайващ ме факт. Част от членовете на Клуба за гласност са възложили на Блага Димитрова да връчи документ от тяхно име с техните подписи, осъждащи действията на правителството в България. Както по-горе се вижда тя беше получила невероятната възможност да го връчи лично на възможно най-високото дипломатическо ниво. /По-нагоре има само 3 нива - министър на външни работи, премиер и президент/. Тя не само, че отказа да се възползува от тази възможност, но и не уважи тези, които са ѝ се доверили.
Като добавя по-долу и всичките други перипетии с клубаджиите, надявам се да ме разберете за какви разочарования говоря по-горе.
Не мога да придружа Петър Манолов в последните му чосове на нашата майка планета, но си позволявам да му благодаря от името на всички Ви, че спаси достойнството на България
Петър бояджиев
8.02.2016 година
Франция