Георги Стоянов
На 26 септември, събота в извънреден брой на „Държавен вестник“, с Указ №175 беше премахната със закон давността за престъпленията на комунистическия режим в България. Така се сложи краят на една дълго чакана справедливост за жертвите и техните наследници, и се даде надежда, че поне мъничко възмездие ще застигне виновниците за стотици хиляди избити и репресирани, за разбитите човешки съдби.
Новите поправки в Наказателния кодекс обаче не бяха приети еднозначно от народните представители. Гласуването им е изключително любопитно и показателно за задкулисните игри, интереси и зависимости на отделни депутати и цели парламентарни групи. Faktor.bg направи свое разследване как точно са гласували в Народното събрание.
Законът за отпадане на давността за престъпленията на комунизма се състои от два текста. Първият, е същинската му част, съдържа се в Параграф 2. В него се казва, че не се изключва по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието по отношение престъпления против мира и човечеството, и тежките престъпления , според главите на НК, извършени в периода от 9-ти септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. от членове на ръководни органи на Комунистическата партия, както и от трети лица, на които са възложени ръководни длъжностни или партийни функции. Този текст е приет с гласуване и прегласуване. За него ГЕРБ,
Реформаторският блок и ДПС са били твърдо „за“
Доста интересна и нееднозначна е била позицията на депутатите от другите парламентарни партии. БСП категорично и под строй са гласувала „против“. Вотът на АБВ, БДЦ и ПФ е бил шарен - „въздържали се“ и „против“, но реално твърдо срещу приемането на поправките.
Изненадваща е позицията на заместник председателя на парламента Явор Хайтов, който напоследък беше бурно коментиран, че е придобил имоти за 40 млн. евро до двореца Евксиноград. Той е присъствал на това заседание, гласувал е минути по-рано по предишни точки, но точно за този закон е бил демонстративно пасивен. Хайтов парадира, че е десен, беше зам.-министър на МВР в синьото правителство на Иван Костов, представя се за земеделец , а само преди дни – на 23 септември, от парламентарната трибуна пламенно припомни за убийството на земеделския водач Никола Петков от комунистите. В действитеност обаче отношението му към закона за давността сваля претенциозната му маска на демократ.
Тотално разнопосочни сигнали е издавал и депутатът от ДПС Мариана Георгиева, бивш министър от правителството на Орешарски, но по-известна сред колегите си като"духовно интровертната". На първото гласуване на този текст е подкрепила отпадането на давността, но на последвалото буквално минути по-късно прегласуване изобщо е отказала да натисне бутона. Поведението й не е изненадващо, а по-скоро добра илюстрация на цялата двулична стратегия на ДПС към този закон.
Знаково е поведението и на кандидата за кмет на град Пловдив и бивш негов градоначалник Славчо Атанасов, от Патриотичния фронт. На първото гласуване е бил „въздържал се“, а при прегласуването изобщо не е дал вот. Тоест, само за по-малко от две минути си е сменил позицията по важен обществен казус. Любопитното е, че Атанасов бе в центъра на дебата на Реформаторския блок дали да го подкрепят за кмет на Пловдив, а вече има позиция, че ако стигне до втори тур - хората на Кънев и Кунева ще му дадат рамо. Това доверие предполага човек с десен профил и ясни демократични устои. Но приемането на закона за отпадане давността на престъпленията на комунизма ясно показва какви са вижданията на бившото ЗКПЧ и наследник на тежък комунистически род. Преродил се е през последните години във войвода, той продължава
да брани „завоеванията“ на комунизма.
Направо скандална е позицията на един от лидерите на ПФ Валери Симеонов. Бил е в залата, но не е гласувал и двата пъти. Той е бивш член на СДС, уж демократ, но е предпочел да помилва престъпниците на тоталитаризма.
Приятна изненада е Росен Петров, който не крие лявото си минало. При първото гласуване е бил „въздържал се“, но на прегласуването е бил категорично „за“. Постъпил е като справедлив български патриот.
Интересна е позицията и на друг политик, свързан с проваления проект на Николай Бареков - Светлин Танчев. Известен е като политически номад, сменил през последните години НДСВ, ГЕРБ, ББЦ, БДЦ. Ренегатът се хвали, че е сват на вицепрезидента Маргарита Попова. По време на приемането на закона настоява от трибуната да се прекратят дебатите, защото промените не били важни и интересни за обществото. Тогава в залата е репликиран, че не му е интересен текстът, защото не става дума за търговийка с бяла и черна техника, нито за далавери с ДДС, с които фамилията му е медийно известна. На първото гласуване Танчев е бил „въздържал се“, а на второто изобщо не е гласувал.
Монолитният отрицателен вот на БСП е разколебан именно от острието им срещу закона за давността - Филип Попов. В продължение на месеци той атакуваше поправката в НК, юридически и политически. Но на първото гласуване е „против“, а на прегласуването не е натиснал бутона. По-вероятно е грешка, отколкото разкаяние и преосмисляне на позиции. Но Попов ще остане в историята като единственият от червените, който окончателно не е гласувал „против“.
Внимание заслужава и поведението на един от младите депутати в групата на БСП - Стоян Мирчев. На вид скромният и невпечатляващ до сега с нищо политик и двата пъти е бил категорично „против“. Мирчев е един от червените принцове в Столетницата и има много сериозни основания да се противи на поправките. Внук е на Стоян Михайлов, член на ЦК на БКП и персонално отговарящ за провеждането на Възродителния процес, а през последните години на режима и за противодействие на създаващите се неформални организации. Професорът социолог с пълна сила попада под ударите на този закон. Синът му пък е проф. Михаил Мирчев, който сега е кандидат за кмет на София от БСП.
Най-скандалният факт от разпечатките
с гласуването на депутатите е, че всички, които са били „против“ или „въздържали се“ за давността, са имали същите позиции и по проваления закон за корупцията.
„Изводът е ясен – тези, които са противници на борбата с корупцията в България, подкрепят под една или друга форма и престъпния режим на комунизма, и не искат да има законодателно възмездие срещу престъпниците и справедливи наказания. По всяка вероятност това са свързани хора с тоталитарната система, наследници на нейни функционери, лица, които по някакъв начин са се облагодетелствали след демократичните промени благодарение на кръгове, свързани с БКП и ДС, и сега са в известен смисъл зависими. Това са политици, които ясно стимулират в България да продължи да има корупционни практики и законодателна липса на справедливост“, коментира пред Faktor.bg един от вносителите и главни двигатели за приемането на закона за давността Методи Андреев.
Още по скандално обаче се оказва гласуването на втория текст от поправките, свързан с така наречената ретроактивност. По принцип правният статут на давността е доста спорен. Има дебат в самите юридически среди, не е еднозначно изчистен теоретично въпросът, но при всички случаи, когато се предлага да няма давност за тежки престъпления по времето на комунизма, поправките трябва да бъдат съчетани с текст за ретроактивност. Става дума за Параграф №32. Според него наказателните дела за престъпления по Параграф 2, които са прекратени поради изтекла давност, се възобновяват с влизането в сила на този закон. Този текст е изключително важен, защото много от заведените преди години дела и започнали разследвания са спрени поради изтичане на давностния срок. Сега се дава възможност да се активира търсенето на наказателна отговорност по стари дела. Ако този текст липсва, то се обезсмисля и предходният, който ще има само пожелателен характер, без реална сила и със сигурност нямаше да свърши никаква работа на живите жертви на комунизма и на техните наследници, категорични са депутати.
Парадоксалното е, че именно по време на неговото гласуване от пленарната зала на парламента изчезват всички представители на ДПС. Техни колеги от ГЕРБ и РБ даже им звънят по телефоните, търсят лидера Местан, но депутатите от етническата партия са потънали във внезапна нелегалност. От ГЕРБ и РБ са категорични, че юристите на ДПС са били много добре информирани за значението на текста за ретроактивност. Изводът може да бъде само един - ДПС формално и привидно са подкрепяли първия текст, но втория, който дава механизма, за да сработи наказателния процес, не го гласуват. За късмет вторият текст минава по чиста случайност само с един единствен глас „за“. Вероятно стратегията е била да се провали това гласуване и поправките в НК да останат висящи. Така двуличната роля на ДПС отново излиза на показ – правят се формално на демократи и борци срещу комунизма, но реално саботират важните текстове, които водят до възмездие за престъпниците.
Напускането на залата не може да е грешка или случайност. В тази партия такива разминавания не се допускат, контролирано и под строй „мравките“ са изведени от залата. А и хората на Доган имат основателна мотивация за това. Под ударите на този закон ще попаднат и много членове и фактори в ДПС, тясно свързани с БКП и ДС, но и техни роднини. Баш босът Доган е писал доноси до ДС, които са променили живота на хора. Самият Местан също може да мине под ударите на закона, ако се докаже, че заради неговите доноси, които уж се водят изчезнали, хора от обкръжението му са били репресирани. А такива реално има. Със сигурност обаче поправките ще засегнат тъста му Хасан Али, който по време на Възродителния процес е партиен секретар на микрорайон в Момчилградско и носи персонална отговорност за смазване на протестите в Груево и Момчилград със сила и оръжие. Тогава падат и едни от първите жертви сред турското население, отказали да сменят имената си.
Депутатът Методи Андреев прави и друго интересно разкритие. При обсъждането на тези поправки от НК в комисия Четин Казак от ДПС заема странна позиция за кръга от лица, които трябва да бъдат засегнати от закона. Предлага той да не важи за „ръководни органи“, а текстът да бъде заменен общо с „ръководни дейци“ на БКП.
„Възразих му, че тогава от целия закон няма смисъл. В последствие се оказа, че бащата на Казак е бил активист на БКП, може да се е притеснявал за него. Защото с „членове на ръководни органи“ се увеличава обсегът на хората, които попадат под ударите на закона и могат да бъдат разследвани. Но в крайна сметка идеята на Казак не мина“, казва депутатът от ГЕРБ.
Методи Андреев е категоричен, че с приетите от парламента и обнародвани в Държавен вестник промени е направена една от най-сериозните демократични и правови стъпки през последните 25 години. Той припомня, че законът за обявяването на комунизма за престъпен е входиран в парламента още на 1 октомври 1997 г., но е приет едва през 2000 години, въпреки факта, че тогава в България уж управлява дясното правителство на Иван Костов. Тогава също е имало член за отпадане на давността за престъпленията на комунизма, но съпротивата е била толкова голяма, че тогава не е бил приет.
„Приетите сега промени създават реална възможност да се разследват и осъдят престъпления на комунистическия режим. Това не е фикс идея или само пожаление, въпреки, че много политици смятат, че това у нас не може да се случи, и е само популизъм. Това, което постигнахме при нас, вече е факт в много европейки държави, а
пример отново може да ни бъде Румъния
Там на 25 юли тази година 89-годишният Александру Висинеску, който е бил комендант на един от най-кървавите комунистически лагери в Румъния – Ramnicu Sarat е осъден на 20 години затвор и 300 хил. евро глоба за извършени престъпления през периода 1956 – 1965 г. В момента в Румъния се водятоколо 30 подобни процеса срещу престъпници от друг лагер - Periprava. Как в Румъния това може да се случва, а в България не може да стане? И нито един от сериозните юристи, които бяха против закона, не можа да ми отговори на този въпрос“, пита Методи Андреев. Той е убеден, че сега се готви атака на закона от различни места. Тя може да дойде от омбудсмана Маналова, от група народни представители или обществени организации.
„Ще видим, дали ще им стигне наглостта да сезират Конституционния съд. С настоящия председател проф. Токушев е ясно какъв ще бъде отговорът, той оправда Народния съд и го определи като народна мъст, ясно е какво ще бъде отношението му и към тези промени в НК. Съпротивата ще дойде от БСП и свързаните с нея партии и организации, като Атака, АБВ, БДЦ, включително и проатлантическото и европейско ДПС. Проблем обаче е и в българската съдебна система – да видим дали ще има прокурори и съдии, които по искане на засегнати и обществени организации ще започнат досъдебно производство и ще се стигне до присъди. Медиите също могат да сигнализират. Но най-притеснителното е, че при гласуването на този закон БСП пропуснаха възможността да докажат, че са модерни леви социалдемократи. Напротив, доказаха отново, че са просто едни продължители на кървавата история на БКП и достойни нейни наследници. Осъзнато защитават и бранят тази кървава история и минало“, казва още Методи Андреев.
Вижте КОЙ гласува „против“ и „въздържал се“ за закона:
БСП
Ангелн Найдено, Атанас Зафиров, Атанас Мерджанов, Васил Антонов, Георги Свиленски, Георги Боживнов, Георги Тарнованлийски, Димитър Горов , Димитър Димитров, Димитър Дъбов, Емил Райнов, Кирил Добрев, Кричо Каргьозов, Красмир Янков, Манол Генов, Мариана Балджиева, Михаил Миков, Радослав Стойчев, Румен Гечев, Стоян Мирчев,Чавдар Георгиев, Янаки Стаилов, Филип Попов.
Патриотичен фронт
Атанас Стоянов, Елен Михов, Поли Карастоянова, Славчо Атанасов, Юлиян Ангелов.
БДЦ
Борислав Иглев, Кирчо Филипов, Петър Петров, Светлин Танчев,Чавдар Пенчев.
АБВ
Героги Кючуков, Иван Иванов, Иван Иванов, Кирил Цочев, Лачезар Никифоров, Михо Михов, Петър Кадиев, Светослав Белемезов.
Присъствали в зала, но негласували
Мариана Георгиева, ДПС, Валери Симеонов, ПФ, Явор Хайтов, БДЦ.
Виж в галерия как са гласували парламентарните групи
ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК
ОФИЦИАЛНО ИЗДАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Събота, 26 септември 2015 г.София 74 ИЗВЪНРЕДЕН БРОЙ
УКАЗ No 175
На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията
на Република България
П О С ТА Н О В Я В А М :
Да се обнародва в „Държавен вестник“ Зако-
нът за изменение и допълнение на Наказателния
кодекс, приет от ХLIIІ Народно събрание на
17 септември 2015 г.
Издаден в София на 24 септември 2015 г.
Президент на републиката:
Росен Плевнелиев
Подпечатан с държавния печат.
Министър на правосъдието:
Христо Иванов
ЗАКОН
за изменение и допълнение на Наказателния
кодекс
(обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973г.,бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г.,бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр.,бр. 80 от 1985 г.; изм., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г.,бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 105 от 1991 г.,бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г.; Решение No 19 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 97 от 1995 г.; изм., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 и 85 от 1997 г.; Решение No 19 на Конституционния съд от 1997 г. – бр. 120 от 1997 г.; изм., бр. 83,85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21 и 51 от 2000 г.; Решение No 14 на Конституционния съд от 2000 г. – бр. 98 от 2000 г.; изм., бр. 41 и 101 от 2001 г., бр. 45 и 92 от 2002 г., бр. 26 и 103 от 2004 г., бр. 24, 43, 76, 86 и 88 от 2005 г., бр. 59, 75 и 102 от 2006 г., бр. 38, 57, 64, 85, 89 и 94 от 2007 г., бр. 19, 67 и 102 от 2008 г., бр. 12, 23, 27, 32, 47, 80, 93 и 102 от 2009 г., бр. 26 и 32 от 2010 г., бр. 33 и 60 от 2011 г., бр. 19, 20 и 60 от 2012 г., бр. 17,61 и 84 от 2013 г., бр. 19, 53 и 107 от 2014 г., бр. 14, 24 и 41 от 2015 г.)
§ 1. В чл. 16а се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Не е виновно извършено деянието, което е осъществено от непълнолетно лице,
пострадало от престъпление по чл. 155, 156, 158а и чл. 188, ал. 2, или от непълнолетно
лице, използвано за създаването на порнографски материал, когато е било принудено да го
осъществи в пряка връзка с това му качество.“
§ 2. В чл. 79 ал. 2 се изменя така:
„(2) Не се изключват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието по отношение на:
1.престъпления против мира и човечеството;
2. тежки престъпления по глава втора, раздел І, раздел ІІ, раздел ІV и раздел V; глава трета, раздел І, раздел ІІ и раздел ІІІ; глава единадесета, раздел ІІІ от особената част на Наказателния кодекс, извършени в периода от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. от членове на ръководни органи на Българската комунистическа партия, както и от трети лица, на които са възложени ръководни длъжностни или партийни функции.“
(…)
Преходни и заключителни разпоредби
§ 33. Висящите производства за престъпления по чл. 167, ал. 2, чл. 168а, чл. 343, ал. 3
и 4 и по чл. 344, ал. 1 се довършват по досе-гашния ред.
§ 34. В Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество
(обн., ДВ, бр. 38 от 2012 г., Решение No 13 на КС на РБ – бр. 82 от 2012 г.; изм., бр. 102 и
103 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г., Решение No 2 на КС на РБ – бр. 50 от 2013 г.; изм., бр. 66 от
2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 14 и 22 от 2015 г.) в чл. 22, ал. 1, т. 4 думите „чл. 158а, ал. 2“ се
заменят с „чл. 158а, ал. 4“.
§ 35. Параграф 2 се прилага и по отношение на престъпленията, за които давностните
срокове вече са изтекли.
§ 36. Наказателните дела за престъпления по § 2, които са прекратени поради изтекла
давност, се възобновяват с влизането в сила на този закон.
Законът е приет от 43-то Народно събрание на 17 септември 2015 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Председател на Народното събрание:
Цецка Цачева