На днешния ден през 1940 г. в България е приет Закон за защита на нацията, с който се забраняват обществените организации и се поставя началото на антисемитизма като държавна политика.
Законът за защита на нацията е изключителен български закон от комплексен тип, приет е от 25 Обикновено Народно събрание.
Законът за защита на нацията урежда обществените отношения, свързани със статута на тайните организации, лицата от еврейски произход, тяхното имущество, „противонационалните и съмнителни прояви“ по време на Втората световна война. Законът следва примера на Нюрнбергските закони и е част от тенденцията за сходни разрешения на еврейския въпрос, като тези в Нацистка Германия на расистка и фашистка основа.
Законът не се позовава на действащата в момента Търновска конституция. Разпределен е в четири дяла: За тайните и международни организации, За лицата от еврейски произход, За противонационалните и съмнителните прояви, Особени разпоредби.
Законът въвежда редица ограничителни мерки и срещу масонството и подобни нему тайни организации, срещу евреите-български граждани. С чл. 5 от Закона за защита на нацията са разтурени и забранени към 20 организации — масонските ложи, ротарианците, ционистките организации, пен-клуб и т.н. Тези структури са поставени извън закона отново след края на войната.
Ограничителните общи разпоредби забраняват на лицата от еврейски произход да бъдат приемани за български поданици, да бъдат избираеми, да заемат държавни, общински и други служби, да се откупуват от военна служба, да встъпват в брак или извънбрачно съжителство с лица от български произход и т.н. Въвежда се и извънреден данък върху еврейското имущество.
Законът е внесен от първото правителство на Богдан Филов. Приет е въпреки опозицията на част от народните представители, неодобрението на обществени и професионални организации, Светия синод на Българската православна църква, видни обществени личности и др. Утвърден е с Указъ № 3 /21 януари 1941 г., подписан от Цар Борис III.
Законът за защита на нацията е отменен на 27 ноември 1944 г. с наредба-закон на първото правителство на ОФ.