Скандалните материали лъсват, след като по искане на следствието са подслушвани със СРС-та телефоните на скандално известния бизнесмен Красимир Георгиев, собственик на „Фронтиер”, бившия зам.-министър Корнелия Нинова, следователката Татяна Шарланджиев и още няколко телефонни номера, собственост на Министерството на икономиката и енергетиката и на бизнесмени, свързани с тях. Записите са правени през периода 2006 – 2007 г.
Главният задкулисен играч, който се опитва да дърпа конците от енергетиката до медиите е Красимир Георгиев, наричан Фронтиера, заради едноименната му фирма. Той е много близък до министър Румен Овчаров и от негово име, и с негово съдействие договаря параметри по различни сделки и схеми за правене на частни пари, но от името на държавата. Господин Фронтиер не крие и възможностите си да оказва мощно въздействие и да моделира вземането на важни решения в държавата. Паралелен голям играч с него е и бившият съветник и изключително доверено лице на Сергей Станишев – адвокатът Росен Карадимов. Лобистките тактики на последния лидер на Димитровския комсомол съвсем не са изненада за обществото, след като станаха ясни корупционните схеми, които е успял да изгради около шефа си Станишев, приятелката му Моника Йосифова и пиарските договори с австрийския лобист Хохегер.
„Ха-ха-ха” и „Добре” е тайната телефонна парола за даване и искане на рушвет, при уреждане на дадена корупционна схема. Оказва се, че в паралелния свят на негласните договорки тя е много добре позната, защото често се засича в разговорите между
задкулисните играчи в Тройната коалиция
Следователите пък, поръчали СРС-та, я приемат като ключова фраза, парола.
Най-скандалните договорки на Красимир Георгиев са около новата АЕЦ „Белене”. Вероятно е те да са ставали зад гърба на Станишев, а бизнесменът е имал намерението сам да е вносителят на ядрено гориво. Името на енергийния министър Румен Овчаров обаче присъства плътно във всеки коментари на тази тема, а господин Фронтиер демонстрира, че действията са съгласувани с министъра.
Георгиев говори за участие в преговори с „Атомстройекспорт”и за подготовка на проекти. Апетитите му са за доставка на гориво: „сигурно ядрено, но така да бъде изпипана схемата, че тя работи дълги години.”
Особено интересни са диалозите между Фронтиер и руснака Василий. Георгиев, който му обяснява: „... по принцип за този проек ще решават Овчаров и премиера (Станишев, б.а.). В България вече е решено на 31 да обявят „Атомстройкомплект” за победител в търга.” В друг разговор пък играчът потвърждава, че бил сред собствениците на „Атомстройекспорт”. В края на октомври 2006 г. предупреждава месец по-рано лицето Владислав, че на 28. 11. 2006 г. подписват предварителния договор за „Белене”.
В друга телефонна връзка човекът на Румен Овчаров разбира от Боян, че офертата на „Уестингхаус” е с най-добро качество, и по-ниска цена от тази на „Атомстройекспорт”, „Арева” и „Фромаком”. „Това е факт, който не може да се отрече – малко над 200 млн. долара на енергоблок”, казва Боян. Веротно става дума за разговор с Боян Сеченски, представител на „Уестингхаус” в България.
Телефонните контакти на Фронтиер с загадъчния руснак Василий стават все по-чести. Той го информира, че ще има предварителен договор, а след това окончателен за строителството на „Белене”, но иска за горивото на новата АЕЦ да има паралелен договор. Руснакът пък настоява преки договори за горивото и предлага, те да са между „Твол” и НЕК, тоест, да няма частен посредник от българска страна.
При ново чуване Василий предупреждава тревожно Краси, че ако не избързат с договора, „...може ЕС да наложи ограничения и да не се допусне от Русия да се доставя повече от 20% от ядрения материал”. Краси обаче най-нагло го успокоява: „...сам
ще си произвеждам уран,
но разделянето не може да стане в Казахстан и затова вероятно ще се използват „Арева” и „Техснаб”, казва Георгиев. Руснакът обаче го уверява, че няма да останат без ядрен материал за „Белене”. Фронтиер иска от Василий предварителен договор за горивото и казва, че ще говори за това с министъра, намеквайки за Овчаров. После обяснява, че трябва да се споразумеят с бившия руски министър Сергей Шматко договора за урана да бъде отделен и руснаците да не възразяват.
В друга разпечатка от СРС Краси обяснява на руснака Василий, че с Овчаров се договорили да има ново дружество за доставка на газ, но да бъде съвместно. „Новото дружество трябва да се занимава с маркетинга на газта и строителството на мрежата”, казва българският играч. Тогава Валерий, намесва името на руския премиер Медведев, като заинтересован по схемата, а Краси предупреждава, че Овчаров искал още веднъж да покаже този проект на премиера Станишев.
Апетитите на Красимир Георгиев не са само в ядрената енергетика. Той се оказва и голяма акула при продажбата на ток от България за балкански страни. Така в разговор с Любо (става дума за Любомир Велков, тогавашен изпълнителен директор на НЕК и състудент на Румен Овчаров) договаря продажба на ел. енергия и износа и навън. Трябвали им 50 мегавата за Сърбия, но 25 щели да вземат от нас, а другите от Румъния. Краси обяснява на Любо, че ако купува по 3,5 евро (става дума за мегават на час, което означава, че един киловат струва 7 стотинки) ще фалира и иска още по-тънка цена. Любо му казва, че така продавали на всички и те плащали по 3,5 евро на границата и сега ще стане лошо, не може да намали и щял да дава обяснения пред американското посолство за „Семпра”. Любо информира Красимир Георгиев, че на него намалили квотата за износ на ток с 20 мегавата, а на другите посредници с 200. Проблемът с недостига идвал от ТЕЦ „Варна”. За да отбие пресата на Фронтиера за по-ниски цени, Любо му казва, че се знае колко купуват, на кой продава и за колко, на кой препродават и за колко, рискът бил двустранен и затова не може да му направи изключение в цената. Двамата на няколко пъти си разменят паролата „Ха-ха-ха”.
Човекът в бизнеса на министър Овчаров провежда поредица от разговори, свързани с приватизация на „Булгартабак”. Те са основно с днешната червена депутатка Корнелия Нинова, която тогава е и в борда на тютюневия холдинг. Фронтиера я уведомява, че ако постигнат вътрешно съгласие,
ще тича при Доган и Овчаров,
той щял да ги организира. Според него от целия холдинг най-важни и апетитни са софийската и благоевградска фабрика, а другите да си ги продават, казва на Нинова. По всяка вероятност са обсъждали приватизация на парче, като се прилапат само интересните и доходни активи, а с другите - държавата да се оправя.
В друг разговор Краси обяснява на Жоро Костов (Георги Костов, бивш шеф на тютюневия холдинг), че за приватизацията на „Булгартабак – Благоевград” той лично ще мотивира ДПС да се свърши работата. Фронтиера предупреждава Жоро Костов, че прави само това, което Румен му каже.
Едни от най-честите телефонни обаждания са между Красимр Георгиев и съветника на Станишев Росен Карадимов. Двамата непрекъснато коментират различни бизнес схеми, а Росен му дава информация за проекти. Намесва се името на строителния министър Асен Гагаузов. Карадимов твърди, че Гагаузов щял да говори с премиера за определен проект. Съветникът на премиера обяснява на Фронтиера: „...изключителната красота на онази схема, а в очите на Гагаузов започна да се появява блясък”. Кодово Красимир реагира с познатото „Ха-ха-ха и Добре”. В друг диалог Росен обяснява, че предал на Гагаузов, че „...Краси контролира 100% процеса за приватизация, а когато се влезе там - ще има големи печалби”. Двамата играчи пак си разменят паролата, че рушвети ще има, но от диалога им не става ясно за каква точно приватизация става дума.
Друго СРС показва, че на 15.11 2006 г. в 9.10 ч Краси изпраща съобщение на Гагаузов: „Аз съм готов със схемата за Автомагистрала „Тракия”, кога да мина след обяд?”
В друга разпечатка пък Краси говори пак с Росен и го пита
дали е уточнил нещата с Гагаузов за магистралите,
а Росен му отговаря, че тази седмица ще седнат тримата да решат нещата. Краси се хвали на премиерския съветник, че бил с Доган на рожден ден. Говорели дълго, обяснил му благоприятните варианти за работа, а Сокола казал да действат, а те щели да ги подкрепят. Краси иска от Карадимов среща с Емел Етем и пак казва: „Ха-ха-ха”.
От тайнствен разговор Красимир Георгиев получава от неизвестно лице информация, че купувачът на пловдивския тютюнев комбинат „Юрий Гагарин” е платил 27 млн., но бил неизвестен, реализирал сделката чрез Първа инвестиционна банка. Информаторът обяснява на Краси, че били на рожден ден на Данчо Цонев ( вероятно Йордан Цонев, депутат от ДПС, б.р.) и той казал, че купувачът на тютюневия завод е групата на Румен Овчаров. „Твърди, че само земята струвала три пъти повече като ценност”, твърдял Данчо Цонев. В друга телефонна версия Фронтиера обяснява на приятел, че се запознал с Данчо Цонев , а ония го пита иронично дали Ментата вече не си е поискал веднага 20% комисионна.
В засечените стотици мобилни разговори на господин Франтиера с различни лица от обществения живот се обсъждат проблеми от участия в тръбата Бургас - Александрополис до парцели и далавери в Добринище и Банско. В тях често като лобисти и фактори, от които зависи уреждането на дадена далавера се намесват имената на тогавашния шеф на парламента Георги Пирински, той можел да въздейства чрез президента Първанов. Всъщност името на държавния глава се споменава често като важен фактор за постигане на резултат при определени начинания. Георгиев говори и за близките контакти на Гоце с енергийния бос Богомил Манчев. Георгиев се хвали, че президентът още при мандата на царя помагал да се наместят в схемата за Бургас - Александрополис.
Близкият до правителството на Тройната коалиция Георгиев се изявява и като посредник при уреждане на кадрови схеми в Софийския общински съвет (СОС). Негов близък, представящ се за Данчо му се оплаква, че Бойко Борисов внася оставката му в СОС, а групата на БСП щяла да гласува против него. Данчо казва: „...Румен не си владее хората и така лягат на Бойко”. Краси се ангажира да говори с министъра и става чудо. Само след час и осем минути Данчо отново звъни и казва, че
Бойко си е изтеглил докладната
От разсекретените СРС-та недвусмислено се доказва, че Красимир Георгиев владее и медиите. Когато от МВФ ни атакуват за промяната на 10% плосък данък, той урежда подкрепа за кабинета на Станишев. Звъни на шефа на агенция Фокус, обажда се и на олигарха Иво Прокопиев, който контролира медийната групировка „Капитал”. Диктува им даже заглавие за атаките – „МВФ е против България”. Мистър Фронтиера уговаря по темата интервюта с Румен Овчаров, а по-късно пък урежда чрез енергийния бос Богомил Манчев пари за Краси Узунов за „Фокус”, защото поручикът щял да свърши други услуги за това.
На Корнелия Нинова бизнесменът на няколко пъти благодари за „нещата за Табак”, и освен това и казва, че трябва да намери начин как да благодари на нея Шарланджиев и З. Иванова. „Не може само те да ме подкрепят”, обяснява Георгиев. През този период човекът на Овчаров е обект на следствието, а Нинова се е ангажирала делото да бъде смачкано. В засечен от МВР факс Фронтиера пише на Нинова: „Твоята приятелка Шарланджиева е фантастична.” В друго обяснение признава, че Емел Етем е много приятна жена и с нея може да се работи добре.
Това са само нищожна част от разговорите на всеядния бизнесмен, но те са показателни за
тоталната корумпираност в правителството на Сергей Станишев
и че на всички нива в държавата всичко се урежда само с благословията на силните на деня. От това се раждат големите печалби, които вместо в държавния бюджет, влизат в джобове на корумпирани. Магистрати са категорични, че тези СРС-та едва ли ще издържат в съда, но те разкриват моралния облик на червената върхушка. Зловещото е, че същата шайка днес отново се точи за властта. От друга страна разсекретяването на документите е повече от ясно, че обслужва ГЕРБ, за да се отвлече вниманието от „Буда” и поразиите, които управлението на Борисов нанесе. За обикновения гражданин обаче остава изводът, че и при Тройната коалиция, и при ГЕРБ ситуацията е „Ха-ха-ха!”